Решение № 7900 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14758/2008 г.

Решение № 7900 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14758/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Нено Николов Ненов от гр. София против Решение № 586 от 8.07.2008 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2774/2007 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответната страна в депозирано писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на Ненов по чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от Столична община изразяващо се в разходи за наем платени от ищеца в периода м. ХII.1999 г. - юни 2000 г., в резултат от неизпълнение на задължението на общината да предостави жилището, с което е обезщетен след отчуждаване на недвижим имот. За да постанови този резултат, съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, въз основа на които е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания следва да се отбележи, че производството е исково и тежестта за доказване на фактическите обстоятелства по исковата молба са в тежест на ищеца. Последният не е доказал действително направени разходи-платен наем за периода както и пряка и причинна връзка с неизпълнение на задължението на ответната страна за обезщетяване в срок. Само фактът, че Ненов е живял на адрес различен от адреса на жилището в което е обезщетен и наличие на неформален договор за наем, без доказателства за действително платени разходи по него, не е основание за уважаване на исковата претенция. Предвид гореизложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,