Решение № 5724 от 31.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от КРИ СИЯ 75 ЕООД, с [ЕИК] с адрес [населено място], Община Борино, с управител С. Хаджийска чрез процесуален представител адвокат Ж. Чепишев против Решение 235 от 30.09.2022г. на Административен съд Смолян по адм. дело 202/2022г. С него се отхвърля жалба на дружеството срещу Решение 2153-20-81/9.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ Смолян, с което е отхвърлена жалба на същото дружество против Разпореждане 5104-20-21 от 6.04.2022г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала с В. Молласали на 24.08.2021г. се приема за трудова. Поддържа доводи в касационната жалба за допуснати нарушения при постановяване на решението, поради което е неправилно с искане за отмяната му, поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушението на процесуалния закон като касационно основание следва да е вследствие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото нарушение не се поддържа, а от съдържанието на касационната жалба се извлича като касационно основание необоснованост, каквото не е посочено конкретно като основание за отмяна. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Смолян, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото, обжалвания административен акт и изискванията на закона констатира следното: Спорът в административното производство пред съда е за законосъобразността на решение на директора на ТП на НОИ Смолян, отхвърлящ жалба на дружеството срещу разпореждане на длъжностно лице по чл. 60 от КСО, с което е призната злополуката, станала с В. МОЛЛАСАЛИ на 24.08.2021г. за трудова. От фактическа страна у установено поведението на пострадалия, който след настъпване на пътно транспортно произшествие е получил наранявания, причинили временна неработоспособност. От фактическа страна е прието за установено от административния орган и съда, че придвижването с лек автомобил е било към работното място, във връзка с работата, която е била свързана с ранно отиване на пиаца за чакане на ред за превозване на клиенти в туристически обиколки. Отношенията между страните са по трудов договор и поведението му е било в обичайните норми, на отиване на работа и придвижване по обичания път, начин и средства. Тези констатации са изведени от доказателствата по административната преписка и по съдебното дело. При преценка на доказателствата съдът е извел изводи от фактическа страна, че еднозначно се установява поведението на пострадалия в хипотезата на трудова злополука съгласно чл. 55 и сл. КСО, поради което е приел извода на административния орган, че злополуката е трудова и отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна при обсъждане на всички доводи против такъв фактически и правен извод. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Определението на трудовата злополука е законово определено в чл. 55 от КСО. Наличието на материалните предпоставки, предвидени в закона за да е налице трудова злополука са установени еднозначно от административния орган и съда. От фактическа страна обсъждането на доказателствата води до обоснован извод, че е налице поведение на страна по трудовия договор, за придвижване към място на работа, с превозно средство на работодателя, по обичаен маршрут, време, начин и характер на изпълнение на трудовата функция установен от работодателя. Наличието на елементите на трудовата злополука е установено по предвидения законов начин при нейното разследване и установяване на фактите от съществено значение за определянето на характера. В това производство пред административния орган не са допуснати нарушения на административно производствените правила и констатациите от фактическа и правна страна правилно се потвърждават от фактическите и правни изводи на съда в мотивите към обжалваното решение. Касационните доводи за нарушения не се споделят от настоящата инстанция, която споделя напълно мотивите на съда. Възраженията в касационната жалба са относими към спора по същество, като съдът е дал отговор на всички възражения на касатора и с обосновани изводи ги е отхвърлил. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение