Решение № 15327 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2019 г.

Решение № 15327 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5476/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, против решение № 4831 от 2.04.2019 г., постановено по адм. д. № 5490/2018 г. по описа на Върховния административен съд-пето отделение. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Претендира разноски. Ответникът – Н. Стоименов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в отговор на касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповед № 8121 К-5375/29.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на Н. Стоименов за длъжността главен юрисконсулт в отдел "Контрол по законосъобразност на обществените поръчки", е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ - поради притежаване на двойно гражданство-гражданин е на [държава], назначен е при неспазване условията по чл. 7, ал. 4 от ЗДСл. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидените в чл. 108, ал. 1 ЗДСл форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Законосъобразен са изводите на тричленния състав, че в случая не е налице несъвместимост за заемане на държана служба от Стоименов поради несъответствие статуса на служителя с изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 1 ЗДСл и чл. 107, ал. 4 ЗДСл както към момента на възникване на служебното му правоотношение, така и към датата на неговото прекратяване. Споделя се заключението на съда, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗДСл не предвижда, че за заемане на държавна служба лицата следва да имат само българско гражданство. Възприетото от законодателя условие за съвместимост в цитираната разпоредба при изпълняване на държавна служба, изисква притежаване на определено гражданство, изведено като отделен критерий за нейното заемане. Този критерий е в съответствие с разпоредбите на чл. 116, ал. 1, предл. първо от КРБ и на чл. 45 ДФЕС/предишен чл. 39 ДЕО/, като възприетия режим дава възможност на държавна служба за определена категория длъжности да бъдат назначени както лица с двойно гражданство/едното от които задължително е българско/, така и лица граждани на определени държави: на държава- членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Съответните длъжности, за заемане на които е допустимо лицето да притежава двойно гражданство се определят от възприетия от законодателя принцип на специфично изключване, т. е. в специалните закони е въведена лимитативност по отношение длъжностите, за заемането на които, поради спецификата при упражняване на техните функции, се налага лицата да са български граждани но да притежават само/единствено/ българско гражданство по см. на чл. 2 ЗБГ вр. чл. 25 КРБ. Така използвания от законодателя в т. 1, ал. 1 на чл. 7 ЗДСл израз "български гражданин" е относим към заемане на държавни постове, които не са свързани с изпълнение на висша държавна длъжност, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, на които длъжности лимитативно могат да се назначават лица, които отговарят на специфично условие, свързано с критерия "гражданство", изрично регламентирано в нормата на чл. 7, ал. 4 ЗДСл, а именно да са само български граждани. В този смисъл законодателя е последователен, прилагайки горепосочения принцип при регламентирането на правилата за заемане на определена категория длъжности в някои специални закони, посочени и в решението на тричленния състав/ ЗСВ, ЗОВСРБ, ЗМВР/, въвеждайки ограничение за заемането им спрямо лица, които притежават и друго гражданство, освен българско. Без значение е използваната законодателна техника в различните случаи –чрез употреба на позитивно изключващия израз "само" или негативният "нямат друго" във вр. с критерия гражданство, тъй като същата при извършения граматичен и систематичен анализ на разпоредбите, в които тези изрази са употребени, не води до съмнение относно техния смисъл. В процесния казус заеманата длъжност от ответната страна, противно на тезата на касатора не попада под ограниченията на чл. 7, ал. 4 от ЗДСл или на такива, изрично посочени в друг нормативен акт, поради което следва да се съобрази законодателното разрешение, въведено в т. 1, ал. 1 на чл. 7 ЗДСл, според което допускането на лица с двойно гражданство да заемат длъжността не представлява изключение от общия принцип държавния служител при изпълнение на службата да се ръководи от интересите на държавата/ чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗДСл/. Следва да се приеме, че и общественият интерес, свързан с осъществяване целите и задачите на държавата при изпълнение функциите именно на тази длъжност/главен юрисконсулт в отдел "Контрол по законосъобразност на обществените поръчки" при дирекция "Обществени поръчки"-МВР/ от лице с двойно гражданство или с гражданство на конкретно посочена държава, не противоречи на принципното задължение на държавните служители, въведено в чл. 116, ал. 1 от КРБ, да са изпълнители на волята и интересите на нацията, което е в синхрон и с процесите на европейска интеграция, предвид направеното допълнение в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗДСл с изм. ДВ, бр. 43/2008 г. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Същите са в противоречие със съдържанието и смисъла на приложимите материалноправни норми. Мотивите на оспорения акт касаят неспазване условията на конкретно посочена разпоредба от ЗДСл, а именно чл. 7, ал. 4 от с. з. Както се отбеляза по-горе тази разпоредба съдържа ограничение за назначаване на лица, имащи и друго освен българско гражданство, но само за точно определени и лимитативно изброени длъжности, каквато безспорно не е длъжността, заемана от ответника. За тази длъжност не съществува и специално изискване или забрана по чл. 40 от ЗЗКИ по критерий гражданство за получаване разрешение за достъп до класифицирана информация извън посоченото условие лицето, на което се издава разрешението да притежава българско гражданство, а спрямо ответника това условие е било налице, както правилно е приел и тричленния състав на ВАС. С оглед изложеното не се установява соченото касационно основание за отмяна на обжалваното решение, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани и не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,