Решение № 5751 от 13.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Г. Димова и Д. Христова обжалват Решение 110/19.02.2021 г. на Административен съд - Плевен по адм. дело 324/2020 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед РД-12-100/02.03.2020 г. на зам.-кмета по териториално развитие на община Плевен, нареждаща премахването като незаконен на строеж Постройка на допълващо застрояване, находящ се в урегулирани поземлени имоти /УПИ/ XIII-185 и XII-187, кв. 21 по плана на [населено място], изпълнен без необходимите строителни книжа. От ответниците зам.-кметът на община Плевен е на становище за неоснователност на оспорването, Е. Цанков не взема участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Предмет на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от шеста категория - чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. За извършването му на общо основание е било необходимо разрешение за строеж - чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Идентично е изискването и според разпоредбите, действали към момента на реализиране на строежа, на които се е позовал административният орган в мотивите на заповедта. Липсата на разрешителен акт, чието издаване не се и твърди от оспорващите, обуславя незаконността на строежа в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и произтичащото от нея правомощие на упълномощеното от кмета на общината лице (със Заповед РД 10-2024/23.11.2015 г.)да разпореди премахването му чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Спорът е концентриран върху отговора на въпроса за евентуалната търпимост на строежа като юридически факт с изключващо възможността за премахването му действие - § 16, ал. 1, изр. 1 ПР ЗУТ. Постройката на допълващо застрояване е изградена преди 1963 г. по декларация на оспорващите (в едно от становищата си твърдят изграждане през 1963 г.), в периода 50-те или 60-те години на миналия век според заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. От жалбоподателите с молба-становище от 20.07.2020 г. са поставени въпроси към вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза за строеж, построен 1963 г. и относно предвижданията на ПУП от 1963 г., които по съществото си прецизират твърдяната от тях година на построяване като 1963 г. С оглед на определения момент на изграждане, за извършването на преценка относно търпимостта на постройката приложимост намира § 16, ал. 1, изр. 1 ПР ЗУТ. Според разпоредбата, изградените до 07.04.1987 г. строежи, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В случая търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, правилно е изключена от съда. Релевантните констатации на експертите по приетите съдебно-технически експертизи, кореспондиращи и с твърдението на административния орган и имащи отношение към прилагането на § 16, ал. 1, изр. 1 ПР ЗУТ, са за противоречие на строежа с правилата на ЗУТ. Незаконно изградената постройка е разположена на уличната регулация и непосредствено до жилищна сграда в съседния имот (попадаща в същия имот към момента на изграждане). Нарушена е забраната за разполагане на постройки на допълващото застрояване с предназначение за отглеждане на животни и съхранение на отоплителни материали на уличната регулационна граница на имота вж. чл. 42, ал. 2 ЗУТ, позволяващ такова местоположение единствено за гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги. При анализ на правилата и нормативите към установения период на изграждане на обекта, неговата търпимост следва да бъде отречена и в тази хипотеза поради разположението му. По действалия в периода 1959-1963 г. § 62, ал. 1 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места, второстепенните селскостопански постройки е трябвало да се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда, като ал. 2 на текста предвижда отстояние от 8 м от жилищната сграда за обори, свинарници, кокошкарници и други, които увреждат санитарно-хигиенната обстановка. В допълнение, постройката би била недопустима и съгласно чл. 167, ал. 4 от действалия в периода 1950-1960 г. Правилник за планово изграждане на населените места, изискващ разполагане на второстепенната постройка най-малко на 5 м зад лицевата сграда. Следователно, незаконният строеж е недопустим както по действалите правила към момента на изграждането му, така и според разпоредбите на ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липсата на доказателства за предназначението на съседната сграда, до която е долепен незаконният строеж към момента на изграждането му. Същата към настоящия момент е с предназначение на жилищна сграда и тезата, че то е било различно през 60-те години на двадесети век, не се основава на доказателствени източници. Във визираната скица от 1976 г. от едното от вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза, обосноваваща извода му за възможна допустимост на строежа, е отразена съседната сграда на тази, предмет на заповедта, като ПМЖ. Посоченото обозначение, отделно от традиционното му тълкуване като полумасивна жилищна, е съпроводено и от забележка в скицата, изрично подчертаваща жилищния характер на обекта. Друго от вещите лица също прави заключение за вероятно жилищно предназначение на сградата към този период. Въпреки указанията на съда, касационните жалбоподатели, чиято е тежестта, не са провели успешно доказване на благоприятния за тях факт, че сградата е била с различно предназначение към момента на изграждане на наредената за премахване постройка. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При неоснователността на касационната жалба, в полза на общината ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение