Решение № 13860 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2013 г.

Решение № 13860 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9420/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Динко Иванов от гр. София срещу решение № 3714/31.05.2013 г., по адм. д. № 3185/2013 г. на Административен съд-София град. В жалбата се излагат доводи по същество и то за незаконосъобразност на оспорената заповед и не се сочат конкретни основания по чл. 209 АПК. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът-началник на ДНСК-София не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор за прогласяване нищожност на заповед № РД-14-801/28.04.2006г на началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "плътна тухлена ограда" по регулационната линия на УПИ ХIV-449 със съседния УПИ ХV-448,кв. 77 по плана на кв. Курило, р-н "Нови Искър, СО. Прието е, че доводите за незаконосъобразност на заповедта са извън съдебния контрол, тъй като заповедта е влязла в сила. Изложени са подробни мотиви по възражението за нищожност досежно компетентността на органа, издател на заповедта, като е прието, че същата е валиден административен акт, с точно конкретизиран предмет, а режима на търпимост не е относим към валидността на заповедта, а към нейната законосъобразност. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Безспорно е обстоятелството, че заповедта е била надлежно съобщена на жалбоподателя, който е неин адресат, обжалвана е пред СГС и производството е прекратено с влязло в сила определение, т. е. заповедта е влязла в сила и съставлява стабилен административен акт. Налице е валиден административен акт, издаден в законово установената процедура по гл. ХII от ЗУТ и от компетентния орган по чл. 222 ЗУТ, в приложимата редакция от 2003 г. /ДВ, бр. 65/2003 г./. Правилен е и извода на съда, че в заповедта е описан конкретния обект на премахване с изискуемите показатели - "плътна тухлена ограда" по регулационната линия на УПИ ХIV-449 със съседния УПИ ХV-448 и тя не страда от порок, водещ до невъзможност за изпълнението й и нищожност на това основание . Доводите, изложени в касационната жалба за търпимост на процесната "плътна тухлена ограда", касаят съществото на спора, т. е. незаконосъобразността на заповедта, а не нейната нищожност, поради което се явяват ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК