Решение № 14762 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2017 г.
ВАСIV отделение04.12.2017 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 824/20.07.2017 г. по преписка № КЗК-310/2017 г. на Комисия за защита на конкуренцията. ОСЪЖДА "А. Е. Д." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. "25-ти септември" № 25, вх. ..., ап. ..., да заплати на О. Д. сумата от 1070 /хиляда и седемдесет/ лева, представляваща разноски за настоящото съдебно производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14762 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 216 от Закона за обществените поръчки. Образувано е по жалбата, подадена от "А. Е. Д." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. "25 септември" № 25, вх. ..., ап. ..., чрез представляващия го управител Е. Д. Г.-Н., срещу решение № 824/20.07.2017 г. по преписка № КЗК-310/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК), с което е оставена без уважение жалбата на дружеството, срещу заповед № 120/17.02.2017 г. на кмета на община Добричка, за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка, с предмет "Изработка на инвестиционен проект за преустройство на част от сграда и подобряване на енергийната ефективност на преустройваната част в село О., община Добричка". Твърди се необоснованост и материална незаконосъобразност на акта на националния регулатор по изложените в касационната жалба съображения и се претендира отмяната му, при което да бъде уважена жалбата, подадена пред КЗК. Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията, редовно призована, не изразява становище по жалбата. Ответникът - кметът на община Добричка, чрез процесуалния си представител адвокат В. Г., излага съображения за неоснователност на касационната жалба, по които претендира атакуваният акт на Комисията да бъде оставен в сила, както и за присъждане на разноски по представен списък. Заинтересованата страна "Ф." ООД, със седалище гр. В., редовно призована, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия състав на четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваната пред КЗК заповед, кметът на община Добричка, в качеството си на възложител по горепосочената обществена поръчка е извършил крайно класиране, при допуснат до него само един от участниците в процедурата и определил класираното на първо място "Ф." ООД, за изпълнител на поръчката. Действително, заповедта не съдържа нарочен диспозитив за отстраняване на дружеството - касатор в настоящото производство, по отношение на което комисията, назначена от възложителя е констатирала несъответствие с изискванията по т. 1.1 и т. 1.3 от раздел III от обявлението, а именно: изпълнителят на поръчката да е проектант по смисъла на чл. 162 ЗУТ и да е изпълнил през последните три години поне един инвестиционен проект на обществена сграда за социални услуги. В тази връзка, по протокол № 1/09.01.2017 г. на същата комисия е отбелязано, че участникът следва да докаже наличието на специфичен професионален опит с представянето на ЕЕДОП, попълнен съобразно дадените от помощния орган на възложителя указания. Но в предоставения му срок, "А. Е. Д." ЕООД е депозирало писмо, с което представляващият го управител изрично заявява, че с изпълнението на поставените изисквания има вероятност да бъдат нарушени разпоредбите на ЗУТ, поради което и се отказва от участие в процедурата. При горепосочените данни, за да остави без уважение депозираната от "А. Е. Д." ЕООД жалба КЗК приема, че след като наместо да представи поисканите му от помощния орган документи и да изпълни поставените при откриване на процедурата от възложителя изисквания, жалбоподателят с нарочно писмено волеизявление се е отказал от по-нататъшно участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, то правилно в случая е осъществено крайно класиране с единствения останал участник, в какъвто смисъл са и отразяванията относно дейността на назначената от възложителя комисия по протокол № 2/31.01.2017 г. и доклада за резултатите от работата й по чл. 103, ал. 3 ЗОП. Не намира основание и релевираният от касатора довод, че сама по себе си липсата на нарочен диспозитив за отстраняване на дружеството на основание чл. 107, т. 1 ЗОП, съставлява основание за отмяната на заповед № 120/17.02.2017 г., доколкото дори и такъв да беше обективиран в текста на заповедта, не би могъл да доведе до благоприятна промяна в правното положение на отстранения участник. По данни от приложените в преписката документи, помощният орган на възложителя обосновано е изискал допълнителни доказателства относно екипа за изпълнение на поръчката, каквито не са представени от "А. Е. Д." ЕООД. Наместо това, дружеството е депозирало изрично волеизявление за отказ от по-нататъшно участие в процедурата, направено от законния му представител на дружеството, поради което и не би могло да се приеме, че недопускането му до крайното класиране съставлява нарушение в проведената процедура, още по-малко - че това обстоятелство опорочава крайния акт в процедурата, с който е класирана на първо място и избрана за изпълнител на поръчката, заинтересованата страна в настоящото производство. Правилно е и направеното в решението на КЗК отбелязване, че релевираните от дружеството-жалбоподател доводи по отношение на заложените в раздел III от обявлението изисквания, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са заложени в обявлението и документацията за участие, утвърдени с вече влязло в сила решение за откриване на процедурата. Отчетено е и обстоятелството, че в хода на обявената обществена поръчка не са постъпвали искания за разяснения, нито предложения за промяна в обявлението и/или документацията за участие. Напълно в съответствие със закона от КЗК е констатирано, че е недопустимо изследването на оплакванията за поставени от възложителя условия в обявлението, в нарушение на разпоредбите на ЗУТ. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗОП, на обжалване подлежи всяко решение на възложителя, като срокът за обжалване на решение за откриване на процедура е 10-дневен съобразно чл. 197, ал. 1, т. 1 ЗОП. Всички условия и изисквания са определени от възложителя в обявлението за обществената поръчка и документацията за участие, одобрени с решението за откриване на процедурата по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗОП, според чл. 22, ал. 2 ЗОП. Поради това, след като то не е обжалвано в законоустановения срок, е влязло в сила, и всякакви оплаквания, възражения и доводи, релевирани с жалбата срещу крайния административен акт по чл. 108, т. 1 ЗОП, са преклудирани, а оттам и недопустими за обсъждане. Предвид изложеното правилно е прието, че не са налице осъществени от комисията действия по допускането, оценяването и класирането на участниците в процедурата, в противоречие с приложимите императивни изисквания, нито други съществени нарушения по смисъла на ЗОП, предпоставящи отмяната на заповедта на възложителя за определяне на изпълнителя на процесната обществена поръчка. Поради това, съдът приема, че обжалваното решение на КЗК като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника по касация - кмет на община Добричка, искане за присъждане на разноски по делото, настоящият състав приема, че такива се дължат в размер на сумата от 1070 /хиляда и седемдесет/ лева, представляваща изплатено по делото адвокатско възнаграждение. По отношение на поисканите разноски за пътуване В.-С.-В. със самолет следва да се отбележи, че според субсидиарно приложимия чл. 75 ГПК, наименован "Определяне на разноските", такива са и възнагражденията на свидетелите и на вещите лица, но не и пътните разходи на адвокат, поради което последните не следва да бъдат присъждани на О. Д. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, вр. чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд