Решение № 3192 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2016 г.

Решение № 3192 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против решение № 486 от 28.01.2016 г. на Административен съд В. Т. (АСВТ), постановено по адм. д. № 528/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-04000714001082-091-001 от 16.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 283 от 03.07.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с предмета на спорните фактури от доставчика [фирма], доказващи реалността на престираните строителни услуги, които са осчетоводени от доставчика с последиците по чл. 301 ТЗ. Счита за доказано посредством съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), че за ревизираните периоди м. юни – м. юли 2009 г. не е осчетоводил разходи за материали, за наемане на работна ръка и за механизация, поради което не би могъл сам да извърши спорните СМР. Привежда доводи от практиката на Съда на Европейския съюз, че не следва да носи неблагоприятни последици от евентуална неизрядност на прекия си доставчик. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на РА и присъждане на разноски.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) гр. В. Търново оспорва касационната жалба чрез юрк. В. В. в писмен отговор от 14.03.2016 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения РА на касатора са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на ДК поради липса на реални доставки на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9 ЗДДС за данъчни периоди м. юни и м. юли 2009 г. по 6 броя фактури, издадени от [фирма] с предмет "СМР по договор", общо в размер на 27 920 лв. и лихви за забава в размер на 16 500. 09 лв.

В резултат на изискани и непредставени от ревизираното лице (РЛ) документи (основно поради липса на договори с обяснение, че са унищожени по време на урагана на 14.03.2013 г.) приходните органи са достигнали до извод, че лицето не разполага с доказателства за реално получени доставки на СМР услуги от [фирма]. Допълнително представените договори от 03.06.2009 г. и от 01.07.2009 г. са приети за съставени за целите на ревизията и оспорени пред съда по реда на чл. 193 ГПК. Въпреки това договорите са обсъдени от приходните органи във връзка с представените актове – обр. 19, като е съобразено, че в последните строителните работи са дадени общо, не може да се установи какви материали по вид, обем и стойност са вложени, липсват данни за отработени човекочасове и за ползвана механизация. Допълнителен аргумент е намерен в липсата на данни за начина на калкулиране на цената и дали включва доставка на материали, както е договорено. При сравнение между подписа под двата протокола за управител на [фирма] с положения в нотариално заверена декларация - образец от подпис, публикувана на сайта на Търговския регистър, е направен извод, че същите се различават. Съобразена е липсата на данни доставчикът да разполага с техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на спорните СМР, тъй като за цялата 2009 г. разполагал само с три лица, назначени на трудов договор, на длъжности "шофьор на такси", "търговски пътник" и "секретар". По подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2009 г. липсвали данни за амортизируеми активи. Липсвал публикуван ГФО. Изложени са допълнителни аргументи, че самото ревизираното дружество е разполагало с наети по граждански договор работници и технически ръководител на обекта по трудов договор. Взети са предвид доказателствата за закупени и вложени от РЛ строителни материали – различни видове тухли и блокове, варов разтвор, строителни решетки, цимент, телени подпори и др. По данни от информационната система на НАП РЛ е изплатило през 2009 г. трудови възнаграждения по извънтрудови правоотношения на 14 физически лица общо в размер на 40 096. 95 лв. Горестоящият административен орган е намерил допълнително основание по чл. 71, т. 1 ЗДДС за отказ на правото на приспадане на ДК поради липса във фактурите на реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС.

За да отхвърли изцяло оспорването административният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и при спазване на процесуалния и материален закон. Съдът е възприел доводите за несъответствие на спорните фактури с изискванията на чл. 114 ЗДДС поради некоректно посочване на предмета на документираните стопански операции – вид и количество на доставените услуги. Поради неконкретизираното предметно съдържание на фактурите същите не можело да се обвържат с представените договори и актове – обр. 19. Като е анализирал необходимостта от доказване на принципната възможност доставчикът да извърши услугите, вкл. наличието на материална база и персонал, както и действителното им изпълнение и приемане на изпълнената работа, съдът е достигнал до извод за недоказаност на реалното извършване на фактурираните доставки от посочения във фактурите изпълнител. Във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК съдът е изложил пространни мотиви относно значението на подписа върху оспорените документи, вкл. във връзка с приложението на чл. 301 ТЗ. Обсъдени са съвкупно показанията на разпитаните свидетели – работници на [фирма], както и приетите по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и ССЕ. Относно СТЕ съдът е изложил мотиви, че не доказва действителното извършване през 2009 г. на описаните в оспорените протоколи СМР от соченото за издател на фактурите дружество. В заключение съдът е приел, че не се установява действителното извършване на договорените СМР от [фирма], тъй като естеството им налагало наличието при доставчика на материално-техническа база (машини, съоръжения, инструменти), както и квалифициран персонал (строителни работници, ел. и ВиК специалисти), каквито не се установявали по делото. Косвено указание за липса на реално изпълнени СМР е намерено в липсата на данни за пътуване на работници от [населено място], където е седалището на [фирма], до [населено място], при липса на данни за сключване на договори с подизпълнители. Изложени са съображения, че с включването в отчетните си регистри по ЗДДС на документи, които не отразяват реални стопански операции, ревизираното лице е знаело, че сделките, с които обосновава правото си на ДК, са част от данъчна злоупотреба, поради което е налице изключение от основния принцип, какъвто е правото на приспадане на ДК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания на ревизираното дружество съдържат основно доводи относно реалността на доставките по спорните фактури, относими към законосъобразността на РА, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване.

Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга (т. 29 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 L. R. dOr) и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и насрещна престация. В доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи наличието на реална доставка на строителни услуги в цитирания смисъл: действително правоотношение, в рамките на което реално се разменят насрещни престации, пряка връзка между услугата и възнаграждението, което представлява действителната равностойност на услугата и чийто размер предварително е определен според добре установени критерии (т. 37 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 L. R. dOr и т. 40 от решение на СЕС от 20.06.2013 г. по дело С-653/11). В последното решение СЕС напомня, че борбата с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и евентуална злоупотреба е призната и насърчавана от Директивата цел и води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени с цел получаване на данъчно предимство. Отчитането на действителното икономическо и търговско положение представлява основен критерий при прилагане на общата система на ДДС (т. 42 от решение на СЕС от 20.06.2013 г. по дело С-653/11).

Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че от представените по делото писмени доказателства не може да се установи, както реалното договаряне на строителна услуга с необходимата яснота и конкретика относно вида й и начина на формиране на договорната цена, така и приемо-предаване на резултата от изпълнението й. Решаващият съд задълбочено е анализирал събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на основния спорен въпрос - възможността претендираните СМР да бъдат изпълнени с технически, материален и кадрови ресурс от [фирма], за да достигне до правилен извод, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената си задача да установи реалното изпълнението на СМР по категоричен и несъмнен начин.

Правилен е изводът на съда, че предметът на спорните фактури "СМР по договор" не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗДДС. Необходимото съдържание на фактурата е задължително и изчерпателно уредено в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО и включва посочване на обхвата и естеството на предоставените услуги, както и датата на извършване или приключване на доставката на услуги. Процесните фактури нямат това съдържание. Обосновано съдът е съзрял допълнителен мотив да се откаже правото на ДК поради липсата на реквизити в спорните фактури, поради което същите трудно могат да се свържат с други ангажирани от лицето доказателства. Притежаването на фактура, съдържаща предвидените в член 226 от Директива 2006/112 данни, е формална, а не материалноправна предпоставка за правото на приспадане на ДДС (така т. 38 от решение на СЕС от 15.09.2016 г. по дело С-518/14). Основният принцип на неутралитет на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки. Следователно щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните предпоставки са изпълнени, данъчната администрация не може да предвиди във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право. Данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226 от Директива 2006/112, само при условие, че тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени. Запитващата юрисдикция е длъжна да вземе предвид всички сведения, включени в процесните фактури и в представените приложения, за да провери дали материалноправните предпоставки за правото на приспадане на ДДС са изпълнени (така т. 42-45 от решение на СЕС от 15.09.2016 г. по дело С-516/14). Именно тази проверка коректно е осъществена от първостепенния съд, който обосновано е отбелязал, че не само спорните фактури, но и придружаващите фактурите документи (договори и протоколи – обр. 19) не съдържат данни, позволяващи да се индивидуализират спорните строителни услуги, което препятства извод за осъществяване на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДК.

Правилно съдът е изразил съмнение в съществуването на сключени договори и не се е доверил на защитната теза на лицето за по-късното им откриване, тъй като в представените актове – обр. 19 от 30.06.2009 г. и от 27.07.2009 г. договорът също не е индивидуализиран по номер и дата, въпреки наличието на отделна графа в бланката. Извън посочването на обекта "Стара административна сграда – [фирма]" протоколът от 27.07.2009 г. не съдържа допълнителна конкретизация на обектите в сградата, където са изпълнени описаните СМР: разрушаване на тухлена зидария, изваждане на прозорци, изваждане на врати, очукване на мазилка, тухлена зидария, направа на мазилка, вътрешна шпаклова, изграждане на вътрешни преградни стени, разбиване на тераси, кофраж на стълбища и площадки, пробиване на отвори в тухлен зид и др. Касае се за сграда, която се състои от партерен етаж, сутерен с технически помещения, седем етажа с хотелски стаи, два етажа с апартаменти, етаж с панорамен бар и открити тераси (комплексен доклад от 03.06.2011 г., л. 484 от делото), основният ремонт на която представлява строеж от ІІІ-та категория, поради което е логично очакването за индивидуализация на конкретното място на изпълнение на СМР с оглед големината на сградата и мащаба на ремонта. Липсата на конкретизация в тази насока разколебава извода за реално престирани строителни услуги.

Обоснован е изводът на решаващия съд, че посочените в протокола от 27.07.2009 г. 54 позиции на изпълнени различни видове СМР предполагат осъществяването им със значително повече персонал от назначените при [фирма] трима работника, както и със специфична техника, за каквито по делото не са ангажирани доказателства. В същия протокол са посочени доставени строителни материали – гофрирана тръба, PVC тръба, кабел, ел. табла, квадратна PVC кутия, ключове, гонзоли, разклонителни кутии, проводници, за които липсват данни за закупуването и доставянето им на обекта. Посочените в протокола от 30.06.2009 г. СМР – направа на хидроизолация с Воалит и Алморгум, обшивка с поцинкована ламарина и укрепване на обшивката по калкани и монтаж на улуци и водосточни тръби на обект "Хидроизолация на покрив" предполагат изпълнението им от квалифициран персонал и със специфични машини, за каквито по делото липсват данни, въпреки, че в договора от 01.07.2009 г. е договорено строителните материали и механизация да са за сметка на изпълнителя [фирма].

Договорът от 01.07.2009 г. с предмет "Извършване на СМР на обект – ремонт на стара административна сграда [фирма]" не съдържа конкретизация на видове, количество, единични цени на СМР. Договорено е същите да се конкретизират в оферта, каквато не е налична. Договорено е изпълнителят [фирма] да влага материали, които са в съответствие със строителната и проекто-сметна документация на обекта, но представената такава документация за обекта (л. 483-л. 496) не сочи като подизпълнител [фирма], нито са налице данни за спазване на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд на строителния обект по отношение на работници, наети от [фирма].

И в двата представени договора от 03.06.2009 г. и от 01.07.2009 г. са посочени общо договорните цени без да става ясно, как са формирани, дали включват цена за труд и материали, което е в противоречие с цитираната по-горе практика на СЕС възнаграждението да представлява действителната равностойност на услугата, чийто размер предварително е определен според добре установени критерии. Респ. това препятства извод, че е налице реално договорена строителна услуга с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на която се разменят конкретни взаимни престации.

Правилен е изводът на съда, че представените от лицето писмени доказателства не позволяват да се конкретизират СМР по вид, единична стойност и начина й на формиране и конкретно място на изпълнение – налице са непълноти в документите, които не се изясняват и с назначените по делото СТЕ и ССЕ, както и с разпитаните свидетели. Като страна по двустранно съставените доказателства ревизираното дружество, претендиращо за реално изпълнени строителни услуги, следва да е разполагало с цялата изискуема информация относно конкретизирането й по предмет и цена. Въпреки това ангажираните доказателства не позволяват въз основа на тях да се направи категоричен и несъмнен извод за наличие на действително правоотношение, в рамките на което реално се разменят насрещни престации, за пряка връзка между услугата и възнаграждението, което представлява действителната равностойност на услугата и чийто размер предварително е определен според добре установени критерии. Ето защо и за целите на процеса ревизираното дружество следва да понесе последиците на недоказването на благоприятния за него факт от наличие на реална доставка на услуга като материалноправна предпоставка за ползване на правото на ДК. В тази връзка първостепенният съд правилно е разпределил доказателствена тежест и приложил последиците от недоказването в резултат на обоснована съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата по делото.

В откритото призводство по чл. 193 ГПК жалбоподателят не е поискал назначаване на графическа експертиза за установяване автентичността на подписа от името на [фирма] и за оборване на констатациите на приходните органи за наличие на различие между тези подписи с положения в нотариално заверена декларация - образец от подпис, публикувана на сайта на Търговския регистър. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ, установяваща презумпцията, че при действия от името на търговец без представителна власт, се счита, че търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им, не може да препятства насрещната страна да упражни правото си на оспорване по чл. 193 ГПК. Още повече, че тълкуването на употребения израз "противопостави" предполага, че търговецът приема обвързващи го действия на лице без представителна власт, т. е. създаващи за него задължения. Докато за данъчни цели с оглед ползване на данъчен кредит лицата създават документи, от които черпят права, поради което не може да се очаква противопоставяне от страна на търговеца на така създадените документи, които обаче не отразяват реални стопански операции. Доводите на касатора за приложение на презумпцията по чл. 301 ГПК в откритото производство по чл. 193 ГПК са неоснователни.

Неоснователна е претенцията на касатора "да се погледне на казуса от чисто житейски план", тъй като е работещо предприятие и за ревизираните периоди е ползвало услугите на голям брой изпълнители, резултатът от които не бил оспорен от приходните органи, за разлика от незначителните по стойност доставки от [фирма]. Добросъвестността на търговеца предполага да вземе всички разумни мерки, за да се увери, че сделките му не са част от измама и според обстоятелствата по конкретния случай – да проучи друг доставчик (т. 59 и т. 60 от решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11). Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства навежда на извод, че в отношенията със спорния доставчик РЛ не е положило тази грижа. При всички горепосочени обстоятелства не може да се приеме, че лицето е изпълнило разумните очаквания към него за добросъвестност при подбор на доставчика си, който не разполага с квалифициран персонал и техническо оборудване за фактурираните услуги. Ето защо е верен изводът на съда, че в конкретния случай е налице изключението от основния принцип за незабавно приспадане на правото на ДК.

Принципно верни са доводите на касатора, почерпени от решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 [фирма], че обстоятелството, че доставчикът "не е разполагал с необходимите персонал, материали и активи" само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. В своята практика относно тълкуването на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО СЕС неотклонно приема, че следва да се извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да се определи, дали е налице право на приспадане: т. 37 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 [фирма], т. 57 и т. 63 от решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 [фирма], т. 50 от решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 "G. T.". В конкретния случай, отказът на ДК не е единствено поради липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчика (макар при доставките на строителни услуги същите обстоятелства да са от изключителна важност), а е направен при правилна и обоснована съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателства по делото: неяснота относно начина на формиране на договорната цена за труд и материали по смисъла на цитираните решения на СЕС от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 L. R. d`Or и от 20.06.2013 г. по дело С-653/11, неяснота относно конкретното място, където са изпълнени услугите поради непосочването му, както в договорите, така и в ППП, горепосочените разминавания и недостатъци в съдържанието на документите, които допълнително разколебават доказателствената им стойност.

Този изход не се разколебава от приета по делото съдебно-техническа експертиза, която при осъществен оглед на място е констатирала положена изолация, тъй като същата не може да установи авторството на изпълнените СМР, нито произхода на вложените материали. След оглед на място СТЕ установява, че е изпълнена хидроизолация на производствена сграда на [фирма], в която сграда на част от един от етажите се намира администрацията, т. е. сградата е с различни по височина и площ плоски покриви. Изпълнена била и хидроизолация на ниското тяло (над стола за хранене) на предишната административна сграда. Експертизата потвърждава тезата на приходните органи, правилно възприета от съда, че представените по делото писмени доказателства не спомагат за индивидуализиране на мястото, където се претендира да са изпълнени СМР, тъй като се касае за няколко сгради, всяка една от които с различни по височина и площ покриви, поради което липсата на индивидуализация е основополагаща за извода за липса на реално престирани строителни услуги. С оглед поддържаната теза, че ремонт на покрива е изпълнен и през 2013 г. на СТЕ не е поставен въпрос и същата не може да установи, от кого е извършен спорният ремонт от 2009 г., поради което не спомага за изясняване на спорните по делото въпроси. Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка (т. 53 от решение на СЕС от от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 "G. T."). В случая съвкупната преценка на всички обстоятелства и доказателства по делото не навежда на извод, че доставчикът [фирма] е реалният изпълнител на услуги към ревизираното лице, което препятства извод за наличие на право на приспадане на ДК по спорните фактури. На СТЕ изобщо не е поставен въпрос за изпълнение на място на СМР по протокол – обр. 19 от 27.07.2009 г.

Установената от СТЕ и от свидетеля Спасов направа на покрива на две сгради (бивш стол и производствена сграда) не съответства на съдържанието на протоколите – обр. 19. Протоколът от 27.07.2009 г. не съдържа данни за ремонт на покрив, а този от 30.06.2009 г. – за ремонт на покрив на две сгради при изначална липса на конкретизация на обекта, на който е "изпълнен" ремонтът. Правилно решаващият съд не е кредитирал свидетелските показанията доколкото свидетелите нямат преки впечатления от изпълнените СМР - св. Спасов не е присъствал при съставянето на актове обр. 19, а св. М. установява, че фирмата му е правила ремонт на покрива през 2013 г., когато е констатирал, че предходният ремонт не е бил качествен без конкретни данни от кого е осъществен.

Правилен и съобразен с константната практика на Върховния административен съд е изводът на съда, че счетоводната експертиза с поставените й въпроси относно счетоводното отразяване на фактурите при получателя, начисляване и плащане на ДДС при издателя, не е довела до изясняване на спорния въпрос относно реалното престиране на строителни услуги от конкретен доставчик. Счетоводството е производно и отразява предходно съставени първични документи. При наличие на данни по делото за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции, заключението на ССЕ, което е изготвено на база на същите документи, обсъдено съвкупно с другите обстоятелства по делото, не доказва реалност на доставките на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. ССЕ е преповторила съдържанието на протоколите - обр. 19 (стр. 2 от експертизата), за което от една страна не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, а от друга страна се посочи, че тези документи съдържат непълноти, които препятстват извод, че отразяват реални стопански операции.

Изводите на ССЕ, че по счетоводни данни за обект "Хидроизолация на покрив МАК АД" и обект "Стара административна сграда МАК АК" не са разпределяни други плащания за изпълнени СМР освен към [фирма] противоречат на обясненията на самото дружество от 14.08.2014 г. (л. 447-449), че на обектите са ползвани и други подизпълнители (общо 26 посочени от самото ревизирано дружество), както и, че по време на изпълнението на договора от [фирма] е имало едно лице, наето по граждански договор. В открито съдебно заседание вещото лице Бакалова пояснява, че разходите за лицето, наето по граждански договор, не са осчетоводени през м. юни и м. юли 2009 г., поради което касаторът не може да черпи благоприятни за себе си изводи от собствените си счетоводни записи, за които се установява, че не отразяват коректно стопанските операции. По данни на вещото лице счетоводната сметка при жалбоподателя, която включва строителството и формира стойността на актива не е приключена до края на годината и по нея продължават да се трупат разходи. Ето защо доводите на касатора за липса на счетоводно отразени при него разходи за материали, заплати и други изпълнители през м. юни и м. юли 2009 г. не могат по категоричен начин да обосноват извод за реално изпълнени СМР от доставчика [фирма]. Наведените от приходните органи данни от информационната система на НАП, че РЛ е изплатило през 2009 г. трудови възнаграждения по извънтрудови правоотношения на 14 физически лица общо в размер на 40 096. 95 лв., не се оборват от констатациите на ССЕ, касаещи само м. юни и м. юли 2009 г., изготвени по счетоводни данни на самото лице и противоречащи на неговите обяснения в хода на ревизията.

Данните за липса на реална икономическа дейност при доставчика, свързана с изпълнение на строителни услуги, се потвърждават и от съставен му РА № 20001000061/14.04.2010 г. за определяне на задълженията му по ЗДДС, вкл. за м. юни и м. юли 2009 г., съгласно който основна дейност на дружеството е търговия със стоки и таксиметрова дейност. Ревизията е извършена по реда на чл. 122-124 ДОПК при констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК, вкл. непредставяне на документи, с резултат – отказ на право на приспадане на ДК по получени доставки.

По изложените съображения и като е достигнал до извод за недоказаност на реалността на доставката по смисъла на чл. 9 ЗДДС като материалноправна предпоставка за признаване правото на приспадане на ДК, административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона.

При този изход на спора и съобразно размера на установените с РА задължения на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1862. 60 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,