Решение № 5615 от 9.6.2022 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение09.06.2022 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 23 от 25.06.2021 г. постановено по адм. дело 610/2020 г. по описа на Административен съд Русе.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН ЕООД, със седалище в гр. Русе, с адрес на управление: [улица], с [ЕИК], представлявано от управителя М. Месина, сумата от 9 270.64 (девет хиляди двеста и седемдесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
Мотиви
Производство по чл.208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Екимова срещу решение 23 от 25.06.2021 г. постановено по адм. дело 610/2020 г. по описа на Административен съд - Русе, с което по жалба на ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН ЕООД, е отменен ревизионен акт (РА) Р-03000319005667-091-001/09.06.2020 г., издаден от М. Генева, на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и Н. Пилева, в частта, с която на дружеството са установени задължения за ДДС по ЗДДС, в общ размер 44 592.92 лв. за данъчни периоди м. 07 и м.08.2018 г., ведно с лихви за забава на стойност 6 381.24 лв., в която част е потвърден с решение 206/05.10.2020г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП и НАП е осъдена да заплати на ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН ЕООД, сумата от 6 317.49 лв. разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Счита, че съдът не е извършил анализ на всички събрани доказателства. Ревизираното лице не разполага с валиден транспортен документ, в който да е посочен като изпращач на стоките по фактура 0 1 от 30.05.2018 г., фактура 0 3 от 31.07.2018 г. и фактура 0 4 от 28.08.2018 г. Счита, че съдът неправилно е осъдил НАП да заплати разноски по делото, защото е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 161,ал. 3 ДОПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН ЕООД, чрез адв. Георгиева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски по делото. Представя списък по чл. 80 ГПК (л.26) и доказателства за платен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Пред първоинстанционния административен съд е бил предмет на оспорване РА, с който не са приети за реално извършени вътреобщностните доставки (ВОД) към италианските дружества ETEREA SRL (частично по фактура 3/31.07.2018 г. и 4/28.08.2018 г.) и HEALTH TECHNOLOGY SRL (частично по фактура 1/30.05.2018 г.) през ревизираните периоди, поради което органите по приходите са счели, че не са налице условията по чл.7, ал.1 вр.чл.53, ал.1 ЗДДС и са начислили задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер 44 592.92 лв., за данъчни периоди м. 07 и м.08.2018 г., ведно с лихви за забава на стойност 6 381.24 лв. Приходните органи приели, че извършването на ВОД, по които РЛ е доставчик, не е доказан. Изложени са мотиви, че ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН ЕООД не притежава валиден транспортен документ, в който да е посочен като изпращач на стоките и който документ да удостоверява транспортиране на стоката от територията на страната до територията на Италия, поради което не са налице изискуемите доказателства по чл.45, т.2 ППЗДДС. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че е доказано собствеността на стоката да е прехвърлена и стоката да е транспортирана до територията на друга държава - членка. В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви, с които е обосновано, че представеният в ревизионното производство транспортен документ ЧМР товарителница, съдържа задължителни реквизити. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Обосновано съдът е приел, че в тежест на лицето, което се позовава на извършването на ВОД, е доказването на този факт, за цел освобождаване на доставката с нулева ставка. В съответствие със задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС е приетото, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на следните две условия: придобиване от получателя на доставката на правото на разпореждане в качеството на собственик с движима вещ и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката, от продавача или от получателя на доставката, или за тяхна сметка, до държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или превозват стоките. (Решение от 27.09.2007г. по дело С-409/04, Teleos, т.27). Пак от посочената практика следва, че за да се осигури правилното и ясно прилагане на освобождаванията на ВОД, е необходимо националните власти да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е разполагало със спорната стока. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай доказателство за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка, е транспортен документ, защото транспортът е за сметка на доставчика чл.53, ал.2 ЗДДС вр. чл.45, т.2, бб ППЗДДС. Обосновано съдът е посочил, че жалбоподателят е представил редовно съставен транспортен документ, както и потвърждение за получаване на стоките, като от събраните по делото писмени доказателства се установява, че транспортът е извършен от ревизираното лице посредством МПС, наето от трето лице Уотър Систем Итали от името и за сметка на ревизираното лице съгласно Договор за услуги от 01.07.2018 г., представен още в ревизионното производство. По делото са приложени международни товарителници (на л.305-307 и л.322-324), съдържащи всички необходими реквизити - място на натоварване и разтоварване, вид и количество на получената стока, придружаващите стоката документи и други идентифициращи товара, както и са вписани, превозвача, изпращача и получателя. В предоставените товарителници е попълнена и кл. 24 с информация за дата и място на получаване на стоките, положен е подпис на МОЛ получило стоката и има печат на дружеството - получател. Международните товарителници са подписани и имат печат от изпращача и превозвача и съгласно чл. 9, ал.1 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози се ползват с материална доказателствена сила относно факта на получаването на стоката от превозвача. Поставянето на подпис и печат на получателя в ЧМР удостоверява, че стоката е достигнала до него и се ползва с формална доказателствена сила, че изявлението за това изхожда именно от представляващия получателя. Тези данни напълно кореспондират с останалите приложени доказателства. Представени са и доказателства за префактуриране на организирания транспорт в изпълнение на сключения Договор за услуги Правилно съдът е приел, че по спорните фактури е извършено пълно плащане в полза на ревизираното лице, което е косвено доказателство кой е доставчика по извършения ВОД. В тази насока основателно е кредитирано и заключението на вещото лице. Верен е изводът на административния съд относно обстоятелството, че италианското дружество е декларирало в по-малък размер ВОП от ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН ЕООД. Това обстоятелство не може да бъде пренесено във вреда на ревизираното лице, което е представило изискуемите писмени доказателства за осъществяване на превоз до Италия, извършен за негова сметка. Първоинстанционният съд правилно е осъдил НАП да заплати разноски на ревизираното лице. В случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като първоинстанционното решение не е отменено единствено въз основа на представените пред съда доказателства. Предвид изложеното първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за платен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на 9 270.64 лв. По делото са представени доказателства, че разноските са платени. Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение