Решение № 10307 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2363/2016 г.

Решение № 10307 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2363/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт (МП) "В. запад", чрез проц. представител ю. к. А. Ш., против решение № 18/5.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2979/2015 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Сезам 2003" ЕООД, седалище гр. В., против решение № 32-132398/10.07.2015 г. на началника на МП "В. З." към ЕАД № № 13BG002002H0024225/19.03.2013 г., 13BG002002H0054152/21.06.2013 г., и 14BG002002H0051573/12.06.2014 г., с което са определени допълнителни вземания за мито, антидъмпингово мито и данък върху добавената стойност, потвърдено с решение № 32-178070/7.09.2015 г. на началника на М. В. Съдът е отменил двете решения като незаконосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. На осн. чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/93 г. на Съвета от 12.10.1992 г. и чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е била извършена повторна проверка по подадени от дружеството ЕАД, съответно на дати 19.03.2013 г., 12.06.2013 г. и 21.06.2013 г. като административният орган е установил несъответствия в попълването на фактурите. В резултат на тези констатации са определени допълнителни задължения за данък и мито с решение № 32-132398/10.07.2015 г., което решение е потвърдено от началника на М. В. с решение № 32-178070/7.09.2015 г. Спорът между страните се свежда до това правилно ли е определен допълнителен код по ТАРИК, въз основа на който се определя размерът на индивидуалната ставка на антидъмпингово мито. Касаторът навежда доводи, че съдът неправилно е интерпретирал твърденията му, в смисъл че административният орган не е твърдял, че посочените от дружеството фактури са фалшиви, а само, че същите като реквизити не отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1072/2012 г. на Комисията от 14.11.2012 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от КНР и Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 г. на Съвета от 13.05.2013 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито, наложено върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от КНР. Касаторът твръди в жалбата си и, че констатираното несъответствие в попълването на фактурите води до невъзможност да бъдат приети за целите на прилагане на намалени ставки на антидъмпингови мита. Намира, че посочването на различни тарифни кодове във фактурите от производителя и липсата на доказателства, че лицето, подписало декларацията, съобразно изискванията на Приложение II от Регламент (ЕС) № 1072/2012 г. е оторизираният за това служител на предприятието, издало търговската фактура, както и липсата на един от задължителните реквизити - дата, върху една от тези декларации, води до извод за неприемане на тези доказателства като годни в административното производство. Правилни и обосновани са развитите мотиви в обжалвания съдебен акт. Решаващият съд е направил обстойно изследване на доказателствата и съобразно времевото приложение на приложимите регламенти и е достигнал до законосъобразни изводи. Относно сочената от касатора разлика в посочване на допълнителни тарифни кодове. При декларирането на процесните стоки ответникът е представил фактури № № ЕТ12162/28.01.2013 г., ЕТ13107/2.05.2013 г. и ЕТ14102/30.04.2014 г. В първата, от 28.01.2013 г., китайският производител F. D. C. Co. Ltd е посочил допълнителен код по ТАРИК съобразно действащия към момента Регламент (ЕС) № 1072/2012 г. на Комисията от 14.11.2012 г. - В354, валиден до 15.05.2013 г. и който код, впоследствие при декларирането вече е В545, съобразно действащия към този момент Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 г. на Съвета от 13.05.2013 г. Изводът е, че не съществува противоречие, а номерата на кода са правилно и коректно посочени. Посочването на код В545 във фактурата от 2.05.2013 г. не може да се счита за съществен недостатък на същата, тъй като посочването на този код от китайския производител не обвързва митническия орган, който е задължен да определи ставката съобразно действащото национално и общностно законодателство. Още повече, че този код е коректният попълнен в ЕАД 13BG002002H0054152/21.06.2013 г. съобразно действащия към момента Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 г. на Съвета от 13.05.2013 г. Относно обстоятелството, че върху фактура с декларация № 12162/28.01.2013 г. липсва задължителния реквизит дата върху декларацията, съобразно императивното изискване на Приложение II от Регламент (ЕС) № 1072/2012 г. - този съд намира, че дата е налице върху самата фактура, върху която е изписана и въпросната декларация и този недостатък не може да е толкова съществен, че да направи това доказателство негодно за целите на производството. Относно касационния довод, относно различието в подписите под декларациите, върху фактури 12162/28.01.2013 г. и 13107/02.05.2013 г., приложени под митническите декларации и под декларациите на допълнително представените фактури и че нямало доказателства, че това е оторизираното лице от дружеството F. D. C. Co. Ltd да подписва декларации като тези - настоящият съд намира за неоснователно това оспорване. Приложение II от Регламент (ЕС) № 1072/2012 г. изисква върху валидната търговска фактура да фигурира декларация от служител (не представляващ, не упълномощен за целта) на предприятието, издало търговската фактура, в която декларация да се посочат името и длъжността на служителя, декларацията да е с текст, посочен в приложението и да са поставени дата и подпис. К. производител е дружество, посочено под № 186 от Приложение I от Регламента, декларацията е съобразно изискванията на Приложение № II и никъде, нито в регламентите, нито в нашето законодателство, няма изискване до бъдат изисквани данни, дали този служител е специално оторизиран да подписва тези декларации. Посочени са имената на служителя, дружеството производител - F. D. C. Co. Ltd, върху декларацията е поставен печата на дружеството. Допълнително, в тази връзка, правилно и законосъобразно решаващият съд е посочил, че в случай, че административният орган оспорва автентичността на представените фактури, ведно със съдържащите се в тях декларации, то по аргумент на чл. 193, ал. 3 ГПК, в тежест на митническия орган е да докаже неавтентичността на оспорените документи. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното, в тази връзка, искане - на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в тази инстанция разноски в размер на 880 лв, които се доказват от приложената към отговора по касационната жалба разписка. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав