Решение № 5321 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1026/2019 г.

Решение № 5321 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1026/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Т. против решение № 115 от 13.12.2018 г., постановено по адм. д. № 165/2018 г. по описа на Административен съд – Т., ІІ състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства, имащи значение за изхода по спора, както и правомощията на контролните органи на НОИ по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в редакцията й след 01.01.2016 г. и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът "Ели-03" ООД със седалище и адрес на управление в гр. П., чрез адвокат Русев, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 115 от 13.12.2018 г., постановено по адм. д. № 165/2018 г., Административен съд – Т. е отменил решение № 1040-25-17 от 21.09.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Т. и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-25-00451717 от 27.08.2018 г. на старши инспектор по осигуряването при Териториално поделение на НОИ гр. Т., адресирани до "Ели-03" ООД. Административният съд е приел, че с дадените предписания се иска от работодателя да коригира подадените данни за обхвата на осигуряването на Шукриев за един минал момент, което е в противоречие с материалния закон и целта му. Самоосигуряващите се лица сами решават в предоставените от закона граници обхвата на задължителното обществено осигуряване. В случая е налице правен спор дали правото е надлежно упражнено, който спор е отнесен за решаване пред съд. Извън обхвата на правомощията по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО е даването на предписания, които на практика биха предрешили този спор. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Т.. По делото е установено, че О. Шукриев е започнал дейност като земеделски стопанин, считано от 28.01.2016 г., като се е осигурявал за фонд "Пенсии". От 30.11.2016 г. лицето е съдружник в "Ели-03" ООД, т. е. е започнало друга дейност като самоосигуряващо се лице, за което на 01.12.2016 г. е подало декларация, с която е декларирал като вид на осигуряването – инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и общо заболяване и майчинство. Не е подадена декларация през м. януари 2017 г. Процесните задължителни предписания са свързани с липсата на валидна промяна в осигуряването на Шукриев, независимо, че са били внасяни осигурителни вноски. След като е описал подробно фактическата обстановка, съдът не е изложил мотиви относно нормативната уредба, регламентираща спорните правоотношения. Действително не са обсъдени правомощията на контролните органи на НОИ, съдържащи се в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в редакцията й след 01.01.2016 г. и по чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. В решение № 8660 от 17.06.2013 г. по адм. д. № 10332/2012 г. (обн. – ДВ, бр. 94/2013 г.) е прието, че изричната делегация за издаване на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на Министерския съвет се намира в чл. 4, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Именно тази законова разпоредба определя обхвата на наредбата и обществените отношения, които ще се регулират с нея. Цитираната норма предвижда, че редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Предишната ал. 10 на чл. 4 КСО е изменена – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., и от 01.01.2017 г. е в сила ал. 11 на чл. 4 КСО, съгласно която отново редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Следователно липсва законово основание за неприлагане на нормите на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица по отношение на самоосигуряващите се лица. Съдът не изложил мотиви и относно съдържанието на нормите на цитираната наредба. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), изм. ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.03.2012 г., видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Към 01.12.2016 г., когато Шукриев е подал декларацията за упражняване на дейност като съдружник с промяна на вида на осигуряване, е било в сила изменението на чл. 1, ал. 4 НООСЛБГРЧМЛ (ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.). Съгласно тази норма, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Предвид пропуските на съда при изясняване на съдържанието на относими за спора материалноправни разпоредби и необсъждането на релевантните факти, с оглед на тези разпоредби, преценката на правните последици на подадената декларация за промяна на осигуряването от 01.12.2016 г. следва да бъде на Административен съд – Т.. В тази връзка се съобразява и забраната за нови фактически установявания в касационното производство, съдържаща се в чл. 220 АПК, както и гарантирането на правото за защита на страните пред две съдебни инстанции. При новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че съгласно чл. 1, ал. 3, предложение второ от НООСЛБГРЧМЛ, при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. Административният съд дължи и произнасяне за характера на срока от разпоредбата на чл. 1, ал. 4 НООСЛБГРЧМЛ в нейната относима за спора редакция, с оглед на който следва да се оценят и правните последици на подадената на 01.12.2016 г. декларация за промяна на осигуряването, в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото. В този смисъл е и решение № 3676 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 1025/2019 г., на ВАС, VІ отделение, постановено между същите страни относно спор по конкретен болничен лист, изплащането на обезщетение по който е отказано от органите на ТП на НОИ гр. Т. по аналогични съображения. Предвид изхода по спора, който не е окончателен, съдът не се произнася по искането на касатора за присъждане на разноски, а първоинстанционното решение се отменя изцяло. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,