Решение № 6791 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2018 г.

Решение № 6791 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София срещу решение № 894 от 9.05.2018 г., постановено по адм. д. № 462/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на А. Щерионов, ЕГН [ЕГН] сумата от 3 770 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС за периодите от 19.07.2011 г. до 16.04.2015 г. и от 11.02.2016 г. до 10.07.2017 г. в корпуса на Затвора- гр. Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -16.02.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на А. Щерионов сумата от 10 лв съдебни разноски за производството. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тези части като постановени в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителните му части да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковите претенции на Щерионов като неоснователни или, евентуално, да намали размера на присъдените обезщетения до техния справедлив минимум. Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията" –София, се представлява от юриск. Николова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в нея. Ответникът, А. Щерионов, редовно призован, се явява лично. Оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваните части на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Административният съд е сезиран с исковата претенция на А. Щерионов срещу ГДИН- София с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и постоянно чувство на унизеност, причинени му от бездействието на затворническата администрация в Затвора – гр. Бургас да му осигури нормални хигиенно-битови условия за времето на престоя на Щерионов в този затвор, а именно: за периода от 19.07.2011 г. до 10.07.2017 г. общо в размер на 6000 лв. С обжалваното решение АС- Бургас е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията"- София да заплати на А. Щерионов сумата от 3 770 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС за периодите от 19.07.2011 г. до 16.04.2015 г. и от 11.02.2016 г. до 10.07.2017 г. в корпуса на Затвора- гр. Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -16.02.2018 г. до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение съдът е отхвърлил иска на А. Щерионов срещу ГДИН- София за претърпени от него неимуществени вреди за периода: 16.04.2015 г. -11.02.2016 г. и в останалата част за сумата над 3 770. 00 лв до пълния предявен размер от 6000. 00 лв като неоснователен. Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив не е предмет на касационно обжалване, поради което е влязло в сила. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – Бургас, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че исковата претенция срещу ГДИН за част от исковия период, т. е. за времето, прекарано от Щерионов в корпуса на Затвора – гр. Бургас, а именно: когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия се явяват основателни, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени доказателства- справка от Затвора - Бургас, на показанията на разпитаните двама свидетели, както и на променената съгласно приложимата разпоредба на чл. 284, ал. 3-5 от ЗИНЗС във вр. с § 47 от ПЗР от същия закон доказателствена тежест, е приел, че за цитираните по-горе два периода ищецът е пребивавал в Затвора – Бургас в изпълнение на наказание "лишаване от свобода". За тези периоди Щерионов е бил настанен в пренаселени килии с около 20 други затворници, спящи на триетажни леглови вишки, в резултат на което е пребивавал на жилищна площ под 2 кв. м. на човек –далеч под минимално полагащата му се жилищна площ от 4 кв. м. За двата периода на престоя му в Затвора – Бургас всички затворнически килии, обитавани от Щерионов, не са били снабдени със самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, поради което в тези части от денонощието, в които затворниците не са имали свободен достъп до общото санитарно помещение, т. е. в периода от 20. 00 ч. вечер до 06. 00 сутрин същите, вкл. и ищецът, са били принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи в присъствието на останалите съкилийници. Наличните прозорци в килиите са с размери, които не позволяват нормален достъп до естествена светлина и свеж въздух. Особена пречка за затворниците да имат нормален, гарантиращ опазване на здравето им достъп до светлина и проветрение, е обстоятелството, че същите, наред с пренаселеността на килиите, са били принудени да простират прането си в същите тези пренаселени килии. Необходимостта голям брой затворници да ползват за период от минути баня и топла вода в общите за това помещения лишава ищеца от възможност за поддържане на нормална лична хигиена. За да приеме за доказани по делото горните факти, АС-Бургас се е позовал и на разпоредбата на чл. 284, ал. 3, изр. последно от ЗИНЗС, доколкото в своята справка, представена като доказателство по делото, ответникът е заявил, че не разполага с информация за броя на затворниците, настанени в обитаваните от ищеца килии за претендирания период- информация, каквато ответникът би следвало да съхранява и поддържа. Самото непредоставяне на такава информация съдът е ценил при условията на чл. 284, ал. 3, изр. последно от ЗИНЗС, приемайки за доказани твърденията на ищеца за пренаселеност на обитаваните от него килии. АС-Бургас е заключил, че в периода 16.04.2015 г. – 11.02.2016 г. Щерионов е пребивавал в ЗООТ "Строител" към затвора –гр. Бургас, където битовите условия отговарят на изискванията, предвидени в закона и ЕКПЧ, поради което съдът е изключил този период от подлежащия на обезщетяване такъв. Съдът е оставил без уважение и направеното от представителя на прокуратурата възражение за погасяване на част от исковата претенция по давност, базирайки се на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2003 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която, когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е моментът на тяхното преустановяване. Доколкото за периода 19.07.2011 г. до 16.04.2015 г. незаконосъобразните бездействия не са прекратени, а прекратяването им през 2015 г. не се покрива от петгодишен давностен период, направеният от АС-Бургас извод за неоснователност на възражението за погасяване на част от претенцията на Щерионов по давност е неоснователно. По горните съображения АС-Бургас е стигнал до извода за основателност на исковата претенция на А. Щерионов за причинени му неимуществени вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на затворническата администрация при Затвора – Бургас да му осигури нормални хигиенни и битови условия в мястото на лишаването му от свобода, гарантиращи физическото и психическото му здраве и човешкото му достойнство– задължения, пряко произтичащи по закон от разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, административният съд е отчел обстоятелството, че не се доказва поставяне на ищеца в неблагоприятни хигиенно –битови условя за част от исковия период, от които се претендират вредите. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, на интензитета на вредите и времевия период на търпенето им, както и на утвърдилата се вече съдебна практика на ЕСПЧ по подобни дела с български граждани – затворници и е определил справедлив размер на обезщетението от 3 770 лв за периодите: периодите от 19.07.2011 г. до 16.04.2015 г. и от 11.02.2016 г. до 10.07.2017 г.. Административният съд е отхвърли иска на Щерионов за разликата над присъдената му сума до пълния предявен размер от 6 000. 00 лв. Съдебното решение е частично неправилно само с оглед размера на присъдената като обезщетение сума. Обоснован и в съответствие със събраните по делото доказателства е решаващият извод на АС- Бургас за основателност на предявената срещу ГДИН искова претенция от А. Щерионов по отношение фактическите твърдения за лоши битови условия в Затвора – Бургас - неосигуряване на минимална жилищна площ, неосигуряване на санитарен възел и течаща вода в килиите, неосигуряването на естествен достъп на слънчева светлина и проветрение и адекватна възможност за поддържане на лична хигиена за приетия за установен исков период на търпене на вредите - 5 години и 2 месеца. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд доводи в тази насока. Според настоящата касационна инстанция обаче административният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неправилно, изхождайки от характера, времетраенето на търпене на вредите и доказания им интензитет, е определил размер на дължимото обезщетение от 3 770 лв. Така определеният размер е прекомерно завишен и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Настоящата касационна инстанция намира, че справедлив размер на обезщетението за исковия период би била сума от 2500 лв. С оглед гореизложеното съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде отменено частично за сумата над 2500 лв до присъдения от първоинстанционния съд размер от 3 770 лв, а исковата претенция за разликата над 2500 лв да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата му част решението на АС- Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение