Решение № 396 от 28.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 961/2015 г.

Решение № 396 от 28.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 961/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационен протест на прокурор от окръжна прокуратура гр. Пазарджик срещу въззивна присъда от 11.05.2015 г., постановена по внохд № 130/14 г. на окръжен съд гр. Пазарджик.

В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че анализът на събрания доказателствен материал е извършен неправилно, което е довело до незаконосъобразен извод за невинност на подсъдимия. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

Пред настоящата инстанция прокурорът от ВКП не поддържа протеста по съображения, че престъплението не е осъществено от обективна и субективна страна, поради което намира постановената оправдателна присъда за законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия - адв. Е. К. пледира за потвърждаване на присъдата. От същия е постъпило и писмено възражение срещу протеста.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 8 от 25.02.2015 г., постановена по нохд № 479/14 г., на Велинградски районен съд, подсъдимият М. Ф. Е. Н. бил признат за виновен по чл. 183, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, като бил оправдан за пет месечни вноски в общ размер от 700 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото.

По жалба на подсъдимия Е. Н. било образувано внохд № 130/15 г. на окръжен съд гр. Пазарджик. С присъда № 15 от 11.05.2015 г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която:

• признал подсъдимия М. Ф. Е. Н. за невинен в това, че след като е осъден да издържа свои низходящи - децата си А. М. Е. Н. и У. М. Е. Н. съзнателно да не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски на обща сума от 980 лв., поради което го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК;

• отменил присъдата в частта относно заплащането на разноски.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Протестът е неоснователен.

Фактическите обстоятелства по делото са били установени при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд. В мотивите си въззивният съд е взел предвид и депозираните от св. Сейдева показания при въззивното съдебно следствие. Твърдението в протеста за допуснати съществени нарушения на процесуални правила не е подкрепено с конкретни аргументи, а се явява и неоснователно, доколкото двете инстанционни съдилища са приели една и съща фактическа обстановка.

По делото е безспорно установено, че дължимата от подсъдимия месечна издръжка за двете деца в размер на общо 140 лв. е била превеждана по банков път от банка в Б. по сметка на св. Сейдева, открита в банка Д.. Тази сметка по сведения на И. Сейдева е служела единствено за превеждане издръжката на децата, а не и за други плащания между бившите съпрузи. От заключението на назначената по делото икономическа експертиза е установено, че за периода от 02.01.2013 г. до 14.08.2014 г. по посочената сметка подсъдимият е превел сума в евро, равняваща се на 3426.97 лв., докато дължимата от него издръжка за същия период е възлизала на 3360 лв. От разпита на св. С. е установено, че подсъдимият не е имал неплатени суми за издръжка преди 2013 г. Основателно въззивният съд не е приел изразеното от същата свидетелка предположение, че плащаните в повече суми са били по повод рождени дни на децата, тъй като от една страна плащането на по - големи суми не съвпада с рождените им дати, а от друга в извлечението от банковата сметка на Ел Н. в Б. банк [населено място] като основание за преводите е посочена издръжка или са вписани имената на двете деца. Според показанията на св. Л., плащането на по - големи суми за издръжка от подсъдимия се е дължало на липса на постоянен доход, което пораждало у последния опасения да не изпадне в обективна невъзможност за изпълнение на задължението си.

Така установените обстоятелства са били правилно преценени от страна на въззивния съд, който е направил законосъобразен извод за липса на престъпление от обективна страна, предвид плащането на дължимата от Ел Нассар издръжка за инкриминирания период. Тезата в протеста, че плащането следва да е ежемесечно с оглед текущите нужди на издържаните деца е принципно вярна, но не води до различен извод от правна страна за съставомерност на деянието. Превежданите от подсъдимия парични средства за издръжка на децата са постъпвали в банкова сметка, от която майката е могла и е следвало да тегли сума в рамките на присъдения от съда месечен размер. С оглед изложеното касационният състав счита, че законът е приложен правилно.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,