Решение № 3188 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2017 г.

Решение № 3188 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8954/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Силктекс" ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Б." ..№..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Аврамов с пълномощно за касационната инстанция на л. 230, против решение № 1162/29.06.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 2798/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16002615009475-091-001/13.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П. - Н. Ж. К. - началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и М. Г. Д. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 587/26.08.2016 г., и са присъдени в полза на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 451.50 лв. и депозит за вещо лице - 435 лв. В касационна жалба се твърди нищожност на решението и неправилност, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Претендира се отмяната му изцяло, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП - гр. П., ул. "С." ..№... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Г. А. К. - Д., упълномощена с пълномощно на л. 231, по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16002615009475-091-001/13.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден в обжалваната част от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 587/26.08.2016 г. Със същия на ревизираното дружество "Силктекс" ООД са установени задължения за ДДС в размер на 2 044.86 лв. и лихви - 1 119. 53 лв. във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 4 фактури, издадени от ЕТ "П. Я." в данъчните периоди м. октомври и м. ноември 2010 г., м. февруари и м. юли 2011 г., с мотиви за липса на осъществени доставки на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 9 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За да отхвърли жалбата на "Силктекс" ООД против оспорената част от РА, първоинстанционният съд е приел, че установените факти въз основа на събраните писмени доказателства и доказателствени средства /ССЕ и СГЕ/, както и гласни доказателства не обосновават извод за осъществени доставки на стоки, тъй като не се доказва прехвърлянето на правото на разпореждане с тях като собственик от доставчиците на жалбоподателя в съответствие с изискването на чл. 14, § 1 Директива 2006/112. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Постановено е от административния съд в надлежен състав съобразно изискването на чл. 164 АПК в писмена форма и е подписано, с оглед на което са неоснователни доводите на жалбоподателя за неговата нищожност. Волята на съда е ясно изразена, а твърдението за противоречие в мотивите е такова за допуснато съществено процесуално нарушение, но не обуславя нищожност на съдебния акт. Административният съд е постановил своето решение след като е бил надлежно сезиран с допустима жалба, спазени са правилата относно родова и местната компетентност. По материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, както и по твърденията на касатора за неговата необоснованост и допуснати от съда съществени нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата касационна инстанция намира следното: Правилно първостепенният съд е приел, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП № РД-09-518/30.04.2014 г., приложена по делото. РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Неоснователен е доводът на касатора за това, че е неправилен изводът на съда за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на ревизионното производство. Конкретни нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на ревизията, които да не са били съобразени, не се сочат в касационната жалба. В жалбата си до първоинстанционния съд жалбоподателят твърди, че извършените насрещни проверки на ЕТ "П. Я." са формални, тъй като той самият не е имал проблем с откриването му и се е срещнал лично с него. Това твърдение изцяло се опровергава от съдържанието на приложените в ревизионната преписка официални документи, установяващи издирването на П. Я. и на двата, известни адреса в гр. Л. и в гр. П., както от органите на ТД на НАП - В. Т., така и от органите на ТД на НАП - П.. Във връзка с искането на жалбоподателя Я. да бъде разпитан като свидетел и молбата му по чл. 192, ал. 1 ГПК за представяне на документи от него, това лице не е било надлежно призовано в съдебното производство от същите адреси и молбата не му е връчена. Вещото лице по назначената ССЕ също заявило, че е положило усилия за откриването му, но са били безрезултатни. Според дадените показания от неговия брат при разпита му като свидетел П. Я. е в чужбина. Неоснователни са твърденията за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в излагането на противоречиви мотиви. Не отговаря на истината твърдението в касационната жалба, че от една страна съдът е приел, че ненамирането на доставчика и невъзможността да се провери счетоводството му, неяснотата относно произхода на стоката и мястото на нейното съхранение не би следвало да се възприемат като факти, вредящи на ревизираното дружество, но от друга страна, е потвърдил РА, позовавайки се именно на тези факти. Напротив, в оспореното решение са изложени изключително подробни, безпротиворечиви и ясни мотиви относно това защо не е налице право на приспадане за дружеството по процесните фактури и те са свързани с липсата на доказателства за осъществяването на доставката на стоките, свързано с фактическото им предаване, доколкото съгласно чл. 14 от Директива 2006/112 ЕС, неточно транспониран в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, доставка на стока е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Правилно е определен от първостепенния съд основният спорен въпрос между страните по делото, а именно осъществени ли са доставки на стоки по процесните фактури, тъй като наличието на такива е предпоставка както за облагането с ДДС, така и за приспадане от получателя на платения или дължим във връзка с тях косвен данък. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне сумата на данъка по получени от него стоки и услуги по облагаеми доставки. По отношение на доказателствата, чрез които следва да се докаже посочения факт /прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик/ правилно също така е прието, че само и единствено фактурата не е достатъчна /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 "G. H."/. Правилно е разпределена доказателствената тежест между страните като на жалбоподателя са дадени подробни указания за това кои факти следва да докаже и какви доказателствени искания са допустими /ССЕ, разпит на свидетели, молба по чл. 192, ал. 1 ГПК за представяне на документи от трето лице/. След като подробно е обсъдил дадените от свидетеля К. Я. показания и е съобразил приетата по делото съдебно-графологична експертиза, административният съд е обосновал верен извод за това, че приложените към фактурите складови разписки не доказват предаването на стоките /платове/, във връзка с които са издадени фактурите. Според обясненията на свидетеля той и брат му П. Я. са получили платовете от производителя "Струматекс" - Б. срещу извършени строителни услуги. Той лично със собствения си автомобил е превозил тези платове до склада на "Силктекс", но не твърди да е подписвал стоковите разписки, удостоверяващи предаването им, нито РКО за получено плащане. Обяснението му е, че той само е осъществил превоза, а стоката била предадена "на рампата", без да сочи от кого. При разпита й като свидетел В. Щ., организатор на производствения процес в дружеството - жалбоподател, също е заявила: " Платовете бяха доставени на рампата на нашия шивашки цех на рула. Другия свидетел го познавам отдавна. К. се казва и е роднина на собственика на ЕТ "П. Я.". Той разтоварваше плата". Ответникът по делото е оспорил като неавтентични приложените към фактурите складови разписки. След представянето им в оригинал е изготвена съдебно-графологична експертиза, установяваща, че подписът за предал не е положен от П. Я., независимо, че в разписките е вписано неговото име. Според заключението на вещото лице: "Налице са някои съвпадения в общите признаци на подписа на П. Д. Я. в изследваните образци от него и подписите в складовите разписки, които могат да бъдат обяснени с това, че тези в разписките са изпълнени чрез гледане /подражание/ на по-рано положен подпис от Я. в друг документ". Подписите в РКО за "получил сумата" също не са негови, но той е подписал като съставил три от процесните фактури. Така установените факти обосновават тезата на ответника по касация и на съда, че представените от жалбоподателя складови разписки не доказват предаването и приемането на платовете, за които са издадени процесните фактури, от лицата, посочени в тях. Фактът на предаването на стоките от доставчика не се доказва и чрез свидетелските показания, обсъдени по-горе, доколкото стоковите разписки не са подписани от К. Я., който твърди, че ги е транспортирал до шивашкия цех на получателя, но не ги е предал, не е подписал разписките, не е получил плащането, а и не сочи да е пътувал с друго лице, което да е извършило предаването. Обстоятелството, че в разписките е вписан като предал П. Я., а подписът му е "наподобен" чрез гледане от друг документ, в който е бил положен, сочи, че ЕТ е издал фактурите /три от тях е подписал като съставил/, но стоковите разписки са оформени от друго лице и като неавтентични документи не удостоверяват факта на доставянето на стоките. Не на последно място изводът за издаване на фактури без доставки по тях се подкрепя от съдържанието им и съдържанието на стоковите разписки. Във фактурите предмет на доставката са платове, а в складовите разписки платовете са индивидуализирани като плат за работно облекло, наименование на артикул /"Кипарис", "Вива" и др./, цвят. Въпреки това вещото лице по назначената ССЕ дава заключение, че платовете са завеждани счетоводно при жалбоподателя по доставчици и стойностно, но не и аналитично по артикули. Представени са искания за изписване на платове от склад за влагане в производство, но липсата на посочената аналитичност е пречка да се установи изписването и влагането в производство именно на платовете, описани в складовите разписки. Към фактурите са изготвени справки за влагане на платовете в производството във връзка с поръчки на клиенти, от В. Щ., организатор на производствения процес, според дадените от последната свидетелски показания. С оглед изложеното неоснователно се твърди в касационната жалба, че установените по делото факти не са преценени правилно от съда, който неправилно е приел, че е опровергана доказателствената стойност на складовите разписки. Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на решение № 330 от 03.04.2013 г. на зам. директора на Дирекция "ОДОП" - П., с което е отменен предходен негов РА, обхващащ данъчните периоди м. август 2007 г. - м. август 2008 г. От изложените в това решение мотиви става ясно, че и през 2007 г. - 2008 г. "Силктекс" ООД е получавало платове от ЕТ "Никстрой - инвест - Н. Д.", превозени от брата на Н. Д. - Ж. К. Д.. Според дадените от доставчика обяснения, той извършвал строителна дейност, но и закупувал платове от "Струматекс" АД - Б., които доставил на "Силктекс" ООД. Сходни факти се твърдят от ревизираното лице и във връзка с процесните доставки, но в ревизията, обхващаща предишните периоди, е било установено, че "Струматекс" АД - Б., което е производител на платове, е издало фактури за доставка на ЕТ "Никстрой - инвест - Н. Д.", към които е представило спецификации на тъканите и документи, удостоверяващи предаването им на лицата Н. Д. и Ж. Д. от лицата Р. З. и Т. Г., които са служители на "Струматекс" АД. Предаването на платовете е било доказано чрез складовите разписки, които не са били оспорени от органите по приходите, а спорен е бил единствено транспортът на стоките от "Струматекс" АД - Б. до склада на "Силктекс" ООД чрез вписаните в спецификациите МПС. О. на РА с посоченото решение на решаващия орган следователно е мотивирана с наличието на различни писмени доказателства от тези, събрани в настоящото ревизионно и съдебно първоинстанционно производство. По изложените мотиви решението на Административен съд - П. като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение