Решение № 5 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г.

Решение № 5 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С. К. срещу решение № 164 от 27.Х.2008 г. по в.н.х.о.д. № 336/2008 г. на Варненския апелативен съд. С жалбата се иска "промяна на присъдата". В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат жалбата с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и искане, размерът му да се намали с 2 години. Представителят на ВКПр не намира жалбата за основателна и становището му е за оставяне въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда от 18.VI.2008 г. по н.о.х.д. № 206/2008 г. на Шуменския окръжен съд, С. Ст. К. е признат за виновен в това, че на 7. ХI.2007 г. в с. З. нива, Шуменска област, умишлено и с особена жестокост е умъртвил 65-годишния Ирфан И. А. (Иво И. А.) от с.с., за което и на основание 116, ал. 1, т. 6 НК е наказан с 14 години лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Наложеното наказание е постановено да се изтърпи при строг първоначален режим. В полза на Н. И. И., пълнолетен низходящ на убития, са присъдени 25 000 лв. за причинените му неимуществени вреди с отхвърляне до поисканите 50 000 лв. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Наложеното на К. наказание не е несправедливо, а още по-малко - явно несправедливо. Същото е определено по правилата на чл. 55 НК не поради наличието на многобройни и/или изключителни обстоятелства, смекчаващи отговорността на дееца, а защото първоинстанционният съд, по искане на подсъдимия и защитника му е взел решение за предварително изслушване на страните, подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не събират доказателства за тях. При това изявление на подсъдимия съдът, след проведеното съкратено съдебно следствие, е постановил присъдата си съгл. чл. 373, ал. 2 НПК, който пък задължително предвижда, при осъдителна присъда наказанието да се определи по правилата на чл. 55 НК въпреки липсата на посочените в последния основания за прилагането му. Ако съдебното следствие в първата инстанция е било проведено по реда на чл. 276 - 286 НПК, подсъдимия не би имал никакъв шанс за наказание, определено по правилата на чл. 55 НК. При липсата на съответно обвинение, претърпените от пострадалия предсмъртни страдания от нанесените му тежки травми - включително раздробяване лицевата част на черепа, счупване на подезичната кост, на щитовидния хрущял и разкъсване на гласна връзка - с основание биха се оценили като изключително отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, което, съпоставено с останалите обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, би оправдало проявата на по-голяма строгост при определянето му, значително над срока, считан от жалбоподателя за явно несправедлив. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н.о.