Решение № 3728 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12909/2014 г.

Решение № 3728 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12909/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентина Андонова Стефанова от гр. Русе срещу решение № 1989 от 18.08.2014 г. по адм. дело № 1191/2014 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Валентина Андонова Стефанова срещу ревизионен акт № 130030 от 27.12.2013 г., потвърден с решение № 67 от 18.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, с който са й определени допълнително задължения за: а) осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. общо в размер на 1581,44 лв. (главница) и изтекли лихви в размер на 716,99 лв., и б) за здравноосигурителни вноски за същия период от време в размер на 770,93 лв. (главница) и лихви за просрочие в размер на 235,55 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателката, като работник по трудови правоотношения с "Индустрия мода Маркам" АД, "Мик БГ" ЕООД и "Апекс пул" ЕООД (задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО), е била: а) в отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане за времето от м. 01.2008 г. до м. 06.2008 г. и от м. 05.2009 г. до м. 07.2010 г., б) след това е била в отпуск за отглеждане на малко дете за времето от м. 06.2008 г. до м. 01.2009 г. и съответно от м. 07.2010 г. до м. 06.2011 г., в) а за времето от м. 01.2012 г. до м. 12.2012 г. е била в отпуск за временна неработоспособност поради болест, но през всичките тези години не е преустановила трудовата си дейност като регистриран земеделски производител (самоосигуряващо се лице), "като е подписвала фактури, договори, наемала е лица по трудов договор, разписвала е банкови документи, подала е СД по ЗДДС и годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които е декларирала доходи както от производство на непреработена земеделска продукция, така и от трудови правоотношения". Към постановеното от него решение Варненският административен съд е изложил и следните мотиви: "Действително отглеждането на малко дете, с признатите дължими правни последици, не е съвместимо с упражняването на търговска и земеделска дейност, поради естеството на работата, но доказателства, които да оборят констатациите на органа по приходите, че именно жалбоподателката не е осъществявала търговска дейност като земеделски производител, не са представени от същата нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното производство, въпреки подробно дадените указания от страна на съда по чл. 171, ал. 4 от АПК с разпореждане от 17.04.2014 г. и в публично съдебно заседание на 19.05.2014 г. Представен е единствено трудов договор, сключен от жалбоподателката с лицето Андон Георгиев Андонов и допълнително споразумение към него от 2009 г., в който договор Андонов е назначен за управител на селско стопанство. Липсват и не са представени доказателства относно това каква дейност е изпълнявало лицето, къде е извършвана тази дейност, липсва длъжностна характеристика, от която да се установи обема и вида на задълженията на работника (поради което) съдът счита, че този договор и споразумението към него не са достатъчни доказателства, от които да се обоснове категоричен извод, че през ревизирания период, през който жалбоподателката е получавала обезщетения за отглеждане на малко дете м. 06.2008 г. - м. 01.2009 г. и от м. 07.2010 г. - м. 06.2011 г., същата не е осъществявала фактическа търговска дейност и дейност като земеделски производител. Даже напротив, видно от констатациите в РД, които не се оспорват от страните, жалбоподателката е подавала декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които е декларирала приходи в големи размери именно от производство на непреработена растителна и животинска продукция. Отделно от това същата не е подавала декларация за прекъсване на дейността си, когато такава е била изрично изискуема, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ през 2008 г. и 2009 г." Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Основният спорен въпрос по делото е бил дали касаторката в качеството си на земеделски производител и самоосигуряващо се лице дължи осигурителни вноски през периодите, в които, като задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, е била в отпуск поради болест, бременност и раждане на дете, както и през периодите, когато е била в отпуск за отглеждане на малко дете. За да установи допълнителни задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за данъчен период 2008 г. - 2012 г. органът по приходите е приел, че Валентина Андонова Стефанова, в качеството й на земеделски производител и самоосигуряващо се лице, което е осигурено за риска общо заболяване и майчинство, не е преустановила трудовата си дейност като земеделски производител, а е продължила да полага труд и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, поради което подлежи на задължително осигуряване за това време по реда на чл. 6, ал. 7 и ал. 9 КСО. Жалбоподателката Валентина Андонова Стефанова е оспорила тези изводи на органа по приходите, с довода, че след като през ревизираните периоди е ползвала отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, и е получавала обезщетение за тези периоди, то следва да се прилага разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, според която не се правят осигурителни вноски за времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. А за да обори констатациите на органа по приходите, че през ревизираните периоди фактически е осъществявала трудова дейност, жалбоподателката е представила трудов договор, сключен от нея като работодател с лицето Андон Георгиев Андонов, с който той е назначен за управител на селско стопанство. Съдът е приел, че този договор не доказва по категоричен начин, че касаторката не е осъществявала търговска и стопанска дейност през ревизирания период. Този извод обаче е направен при съществено нарушение на служебното начало в съдебното производство по административни дела. Ако е считал, че липсват доказателства относно това какви трудови функции е изпълнявал Андон Георгиев Андонов на длъжността управител на селско стопанство, къде (като работно място) е осъществявал трудовите си функции и какви са били обемът и вида на неговите задължения по трудовия договор, Варненският административен съд е следвало да даде указания на жалбоподателката да представи доказателства за тези обстоятелства. Дадените от него указания са с идентично съдържание и в разпореждането от 17.04.2014 г. и в определението, постановено в съдебното заседание на 19.05.2014 г., и гласят така: "Дава възможност на жалбоподателя да направи и обоснове всичките си доказателствени искания във връзка с направените възражения в подадената жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответната страна, като на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, указва на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на твърденията, посочени в жалбата" На тези указания процесуалният представител по пълномощно на жалбоподателката е отговорил с молба 7979 от 14.05.2014 г. (на л. 22 от делото на Варненския АС), към която отново е приложил заверени преписи на трудов договор и допълнително споразумение към него и е посочил, че длъжността управител селско стопанство е вписана с код по НКПД 13119004, а "съгласно НКПД в групата с код 1311 се обхващат лицата, които управляват от свое име или от името на собствениците малки и средни предприятия в сферата на селското, горското и рибното стопанство и лова; планират и внедряват политиките; правят бюджетни предвиждания; водят преговори с доставчици и клиенти и с други организации; планират и контролират използването на ресурсите и наемат работници; ръководят ежедневните дейности". Този довод на процесуалния представител по пълномощно на жалбоподателката не е обсъден от Варненския административен съд. А прието от него (от съда), че жалбоподателката "е подписвала фактури, договори, наемала е лица по трудов договор, разписвала е банкови документи", е съвсем необосновано - нито с ревизионния акт, нито в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които да правят този извод обоснован. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и на основания чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Варненския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да анализира и отговори на съществения по делото въпрос: стопанската дейност, от която са реализирани доходите, декларирани от жалбоподателката с подадените от нея данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, лично от нея ли е била осъществявана или от наети по трудов или граждански договор работници, ръководени от назначения управител Андон Георгиев Андонов. Данни по този въпрос най-вероятно се съдържат в счетоводните документи, както и в други документи (напр. договори за продажба на земеделска продукция и т. н.) на земеделския производител. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при с новото решение по делото Варненският административен съд да се произнесе и по разноските за водене на настоящето дело във Върховния административен съд. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,