Решение № 4289 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9833/2012 г.

Решение № 4289 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9833/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "НИКО - М" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, против решение № 351/11.07.12 г. по адм. д. № 337/12 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 151101810/14.11.2011 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 114/28.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново, в частта му по ЗДДС, с която са начислени лихви в размер на 82,05 лв. за данъчен период месец февруари 2011 г. върху ДДС по КИ № 576/26.01.2011 г. и е отказано право на данъчен кредит в размер на 10 000 лв. за данъчен период месец март 2011 г. по ф/ра № 579/01.03.2011 г., издадена от ЕТ "Рай - Пламен Илиев". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени РА в оспорената част, с последиците по закон. Твърди се, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в представен писмен отговор по касационната жалба я оспорва, желае решението като правилно да бъде оставено в сила по подробно обосновани съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 655,34 лева. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване е РА за л/ва върху ДДС по КИ № 576/26.01.2011 г., поради късното му отразяване и отказано право на данъчен кредит в размер на 10 000 лв. за данъчен период месец март 2011 г. по ф/ра № 579/01.03.2011 г., издадена от ЕТ "Рай - Пламен Илиев". За да отхвърли жалбата срещу РА като неоснователна съдът е направил анализ на събраните доказателства в хода на административното и съдебно производства, възраженията на страните, оспорване на частни документи. Решението е правилно. С оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт за данъчен период месец февруари 2011 г. на дружеството е начислена лихва в размер на 82,05 лв. за това, че не е отразило своевременно в дневника си за покупки кредитно известие № 576/26.01.2011 г. с данъчна основа 50 000 лв. и ДДС - 10 000 лв., издадено към данъчна фактура № 570/06.01.2011 г., а го е включено в дневника за покупки за данъчен период месец февруари 2011 г. Съдът е приел за законосъобразно начислена лихвата като се е позовал на неопроверганите данни по делото и разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Съгласно текста, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Недоказани са останали твърденията на дружеството, че невключването на въпросното кредитно известие в дневника за покупки за данъчен период месец януари 2011 г. се дължи на късното получаване на същото, поради което дружеството било в невъзможност да го включи в дневника си за покупки за данъчния период, през който същото е издадено. Неизпълнението на задължението по ЗДДС относно срокът, в който следва да се включи кредитното известие в дневника за продажби, като последица води до начисляване на лихва, изчислена върху задължението, считано от периода в който е следвало да се изпълни задължението, до периода на изпълнението. При така установените данни, правилно съдът е приел, че обжалвания ревизионен акт в тази му част е законосъобразен. По отношение на отказа за признаване на данъчен кредит по ф/ра № 579/01.03.2011 г., издадена от ЕТ "Рай - Пламен Илиев", в хода на ревизионното производство са представени договори № 2010-006/08.04.2010 г. и № 2010-008/19.04.2010 г., сключени между ДЗЛ и ЕТ "Рай - Пламен Илиев" - гр. Гулянци. Оспорващият се позовава на представена сметка № 1/25.10.2010 г., изготвена поради това, че по тези договори продавачът ЕТ "Рай - Пламен Илиев" не е престирал договорената стока и е изчислена неустойка, определена на база средна пазарна цена към датата на изготвяне на тази сметка в размер на 525 лв., като изчислена средно аритметично между две цени на рапица по издадени фактури между същите страни и умножена по недоставеното количество. Размерът на така определената неустойка е 49 700 лв., без ДДС. Във връзка с отказа по процесната фактура № 579/01.03.2011 г. в хода на съдебното обжалване оспорващият доразвива възраженията си като твърди, че издадената фактура е във връзка с изпратена до него сметка № 35/30.12.2010 г., по която негов контрагент "Билдком" ЕООД - гр. София е начислил неустойка, във връзка с неизпълнение на договор за доставка на рапица, т. е "Нико - М" ЕООД, действайки като посредник, поради неизпълнение от страна на ЕТ "Рай - Пламен Илиев", не е могъл са достави на своя клиент договореното количество рапица, поради което и заради начислената към него неустойка, е следвало да уреди дължимата неустойка от своя доставчик чрез създадената сметка № 1/25.10.2010 г. и издадената фактура № 570/06.01.2011 г., към която впоследствие е издадено КИ № 576/26.01.11 г. Във връзка с това твърдение, оспорващият е представил нов документ пред съда, непредставен в хода на ревизията, а именно: Сметка № 35/30.12.2010 г. относно извършено плащане на сумата 59 626, 40 лв., представляваща неустойка по договор за рапица, който документ е бил оспорен от ответната страна - процесуалния представител на ДД "ОУИ" - В. Търново и е открито производство по оспорване на частен документ. Този документ, за който оспорването с успешно проведено, както и представената в ревизионното производство сметка № 1/25.10.2010 г. и възраженията на страните в тази връзка, са обсъдени в съдебното решение с подробно изложени мотиви, проследяващи връзката с процесната данъчна фактура № 579/01.03.2011 г. Въпросите свързани с начина на изчисляване на нeустойката от ЕТ "Рай - Пламен Илиев", респективно - към "Билдком" ЕООД, нямат пряко отношение към спора, въпреки че в съдебното решение се съдържат мотиви и в тази връзка. Приетото заключение на вещото лице, без да е оспореното от страните, потвърждава извода на органа по приходите, че в годишния финансов отчет на "Нико - М" ЕООД за 2010 г., в активната част на счетоводния баланс, по-точно - в раздел II, кодове 03210 и следващите, не е отчетена неустойка в размер на 50 000 лв. като вземане от клиент. Неотчитането в този раздел от финансовия отчет за 2010 г. на неустойка по посочения от експерта ред, доказва изводите на приходния орган, че липсва реалност по процесната фактура - плащане на неустойка по неизпълнени договори за доставка на рапица за 2010 г. В интернет страницата на Търговския регистър е публикуван ГФО на "Нико - М" ЕООД за 2010 г. и от същия е видно, че дружеството е посочило като вземания от клиенти и доставчици сума в размер на 19 000 лв. В тази връзка следва да се съобрази и издаденото КИ № 576/26.01.11 г. към фактура № 570/06.01.2011 г. с предмет неустойка в размер на 50 000 лв. Застъпената теза от оспорващия, че със споразумение между страните е уговорено неустойката в размер на 50 000 лв. да се счита за авансово плащане по бъдещи доставки на рапица за 2011 г. е обсъдена от съда с изложени мотиви за неоснователност на възраженията в тази част, които се възприемат от касационната инстанция. Съдът е обсъдил представеният в хода на ревизията от дружеството-жалбоподател Договор № 2011-001/06.01.2011 г. и Протокол от 06.01.2011 г., от съдържанието, на който се установява, че "Нико - М" ЕООД и ЕТ "Рай - Пламен Илиев" се споразумяват сумата от 50000 лв., дължима от ЕТ "Рай - Пламен Илиев" на ревизираното дружество по сметка № 1/25.10.2010 г., да се счита за платен аванс срещу изкупуване на рапица реколта 2011 г., като срещу този аванс доставчика се задължава да издаде фактура при условията на Договор № 2011-001/06.01.2011 г. и че в изпълнение на договореностите, постигнати между страните по този протокол, доставчикът е издал фактура № 570/06.01.2011 г. с данъчна основа 50000 лв. Плащане по фактурата не е налице, а и няма такива твърдения. Както вече бе обсъдено по-горе вземане за неустойка в размер на 50 000 лв. не е отчетено по съответния ред в активната част на счетоводния баланс по ГФО за 2010 г. Във връзка с твърдението на "Нико - М" ЕООД, че процесната фактура, по която е отказан данъчен кредит отразява авансово плащане, съдът е установявал реалността на сделката, по която се твърди, че е преобразувана неустойката от 2010 г. в авансово плащане за същата доставка на рапица от същия доставчик за 2011 г. Реалност на доставка на рапица за 2011 г. не е доказана. Липсват доказателства да транспортиране и предаване на стоката от доставчика на получателя на доставката. Самият оспорващ признава, че такива транспортни документи няма как да бъдат представени, тъй като не са съставени поради обстоятелството, че доставчика отново, за втора поредна година, не е изпълнил задължението си да достави договореното количество рапица. В тази връзка възраженията в касационната жалба са, че недобросъвестността на доставчика не може да бъде пренесена спрямо получателя и същият да търпи неблагоприятните последици от нереализираната доставка, с отказ на право на данъчен кредит. В тази връзка съдът е изследвал всички факти, настъпили след постановяване на РА, до приключване на съдебното производство, които потвърждават, че доставка на рапица от ЕТ "Рай - Пламен Илиев" на "Нико - М" ЕООД не е доставена и през 2011 г. При така установените безспорни данни, законосъобразен е отказът за признаване на право на данъчен кредит по фактура № 579/01.03.2011 г., издадена от ЕТ "Рай - Пламен Илиев", поради недоказана реалност на отразената стопанска операция. Правилно органът по приходите е приел, че липсват доказателства за наличие на реална доставка от доставчика към жалбоподателя по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, поради което при наличие на предпоставките по чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказан данъчен кредит в размер на 10 000 лв. на "Нико - М" ЕООД за данъчен период м. 03.2011 г. По изложените мотиви Върховният административен съд намира решението за правилно, за което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съдът съобразява, че такова е присъдено в полза на Дирекция "ОУИ" - В. Търново и същото, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,