Решение № 13188 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15997/2011 г.

Решение № 13188 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15997/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на Наджие Ариф Мехмед от с. Бялка, обл. Кърджали срещу решение № 148/31.10.2011 г. по административно дело № 276/2011 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 107-ГВ-4/21.07.2011 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" ("ГВРС") при Националния осигурителен институт. По съображения, относими към касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на първоначалната жалба срещу процесното разпореждане. Ответникът - Директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Наджие Ариф Мехмед срещу разпореждане № 107-ГВ-4/21.07.2011 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, с което на жалбоподателката е отказано изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР с мотиви, че трудовият договор с лицето е прекратен извън срока по чл. 4, ал. 1, т. 2 от същия закон и молбата-декларация е подадена след изтичане на 30-дневния срок по чл. 25, считано от датата на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР в търговския регистър. За да постанови този резултат, съдът е приел, че вземането на жалбоподателката не е предявено в указания от закона 30-дневен срок и фактически е възникнало след датата на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР, поради което следва да се удовлетвори по реда на производството по несъстоятелност, както и че за нея не е налице материално право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касаторката пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Кърджалийския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях нормативна уредба. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно тълкуване от страна на административния съд на релевантните за спора правни норми от ЗГВРСНР и ТЗ. Условията и редът за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). По делото е установено, че производството по несъстоятелност на "Орфей - Кърджали" ЕООД е открито с Решение № 39/25.02.2010 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, вписано е в Търговския регистър на 2.03.2010 г. и 30-дневният срок по чл. 25 от ЗГВРСНР е изтекъл на 1.04.2010 г. Наджи Ариф Мехмед е подала молба-декларация за отпускане на гарантирано вземане на 16.06.2011 г. - т. е. след изтичането на преклузивния 30-дневен срок. За да възникне правото на гарантирано вземане, следва да са налице всички кумулативни предпоставки, предвидени в закона. По силата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по закона имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6; е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. Началният момент, от който гарантираното вземане възниква и става изискуемо, е посочен в чл. 6 от ЗГВРСНР - това е датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: откриване на производство по несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. За да е от категорията на правоимащите лицето трябва да е било в трудово правоотношение с работодател, по отношение на който да е открито производство по несъстоятелност и това трудово правоотношение да не е било прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 или да е било прекратено през последните три месеца преди тази дата. Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление-декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Срокът, в който следва да бъде подадена молбата за отпускане на гарантираното вземане е 30-дневен и по силата на цитираната разпоредба започва да тече от момента на възникване на субективното право, т. е. от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Този срок е преклузивен и пропускането му води до погасяване на субективното материално право на лицето да получи гарантираното вземане. Заявеното с молба-декларацията от 16.06.2011 г. вземане, произтичащо от трудово правоотношение, следва да бъде удовлетворено по реда на чл. 722 във връзка с чл. 639, ал. 1 от Търговския закон. Неоснователен е касаторовият довод за нарушения на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Видно от решение на Съда на Европейския съюз (пети състав) от 18 април 2013 г. по дело C-247/12 (Мелиха Вели Мустафа срещу Директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към Националния осигурителен институт), Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател. В частност те допускат държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Кърджали за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,