Решение № 10513 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Ефремов, действащ като ЕТ "Джани Комерс-И. Ефремов", чрез процесуалния му представител адвокат Станчев, срещу решение 1587/12.03.2021 г. по адм. дело 8063/2020 г. на Административен съд-София град, второ отделение, 50-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу заповед РИВ20-РД48-2/17.07.2020 г. на кмета на район "Изгрев" при Столична община. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на район "Изгрев" при Столична община, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Ефремов, в качеството му на ЕТ "Джани Комерс-И. Ефремов", срещу заповед РИВ20-РД48-2/17.07.2020 г. на кмета на район "Изгрев" при Столична община, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 15 и чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за общинската собственост, е наредено изземването на общински имот, находящ се в гр. София, представляващ част от ПИ 68134.803.2288 по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, район "Изгрев", като държан без правно основание от жалбоподателя. Участъкът попада в улична регулация на бул. "Драган Цанков" по о.т. 36-о.т. 506, в сервитута на трасе за метрополитен по плана на гр. София, м. "НПЯ Червена звезда" по действащ в този обхват ПУП-изменение на плана за улична регулация и прилежащи квартали на обект "Трасе I метродиаметър" - публична общинска собственост. От фактическа страна е установено, че по договор за наем 95/15.05.2002 г., сключен между Столична община - район "Изгрев" и ЕТ "Джани Комерс-И. Ефремов", търговецът е наел имот - частна общинска собственост, представляващ терен, находящ се в гр. София, район "Изгрев", ул. "Тинтява", с площ 1 250кв.м и предназначение на терена - паркинг. Първоначалният срок на договора е една година, като същият е изменян неколкократно, докато на 30.08.2013 г. между горепосочените страни е сключено Споразумение за парично обезщетение за ползване на терена общинска собственост за времето до провеждане на конкурс и предприемане на окончателни действия от страна на собственика за освобождаване на общинския терен или до освобождаването му от страна на ползвателя. При извършена проверка на имота, длъжностни лица са съставили констативен протокол от 28.02.2020 г., в който е отразено, че имотът се ползва като паркинг, автосервиз и спедиторски офис. С писмо от 25.03.2020 г. на търговеца е предоставен 30-дневен срок за доброволно освобождаване на общинския имот, в който имотът не е бил освободен. При това, с обжалваната заповед на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е наредено изземването му, тъй като се държи без правно основание. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземането на общинския имот. Отчетено е, че по делото липсва спор, че имотът е общинска собственост, а наличието на втората предпоставка е мотивирано с изтичане на срока на договора, по който е възникнало наемното правоотношение, което обстоятелство е удостоверено и с подписаното споразумение за заплащане на парично обезщетение за ползване. Решението е правилно. Страните не спорят относно установените от първоинстанционния съд факти. Предмет на съдебна проверка е правният извод на първоинстанционния съд, от кой момент договорът за наем се счита за прекратен, респективно - налице ли е са всички материалноправни предпоставки за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Съгласно цитираната разпоредба, заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да касае общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Предвид установеното от фактическа страна, тези изисквания са изпълнени за имота, предмет на заповедта - имотът е общински; между страните не се спори, че към момента на издаване на заповедта имотът е в държане на едноличния търговец, а твърденията на последния, че има правно основание за това държане, не се подкрепят от представените доказателства. В действителност, търговецът е имал сключен договор, като с изтичане на тригодишния срок на анекса от 05.01.2009 г., наемното правоотношение между страните е било прекратено. Този факт се потвърждава и със сключеното на 30.08.2013 г. споразумение между кмета на район "Изгрев" при СО и ЕТ "Джани Комерс-И. Ефремов", в което изрично е посочено, че ползвателят се съгласява да заплаща на собственика парично обезщетение за ползване на терена - общинска собственост, който държи без правно основание /поради изтеклия срок на наемния договор/, считано от 01.04.2013 г. Противно на наведеното в касационната жалба, посочените документи не сочат на валидно правно основание по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, предвид липсата на договор за наем. Не представлява такова основание и сключеното споразумение, което сочи единствено, че е уговорено заплащане на обезщетение за ползването на имота на собственика. В този смисъл, настоящият състав споделя съображенията на първата инстанция, че ползването на имота след прекратяването на наемния договор обосновава, че е налице и втората предпоставка по чл. 65, ал. 1 ЗОбС - към датата на издаване на оспорената заповед имотът се държи без основание. Не намира основание и твърдението на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в разминаване между мотивите и диспозитива на решението. В мотивите се посочват фактическите и правните констатации, чрез които съдът приема или отрича определени факти, на база събраните и преценени от него доказателства. Диспозитивът на свой ред съдържа в себе си конкретен отговор на жалбата, като обективира волеизявлението на съда, неговата правоустановяваща воля. Предназначението на мотивите е да се изложат съображенията на съда по повод конкретния предмет на решението, но те не съдържат правоустановяваща воля. Още повече, че волята на съда в случая е ясна и безпротиворечива и поради това не е налице твърдяното основание за отмяна на решението. По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевантните за спора факти и доводи на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода от спора следва да бъде оставено без уважение искането на процесуален представител на ответника по касация, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, обективирано в молба от 11.10.2021 г., подадена след приключване на устните състезания по делото. Съгласно т. 11 от тълкувателно решение 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Съгласно мотивите на посоченото решение, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва също като него да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Разглеждането на настоящото дело е приключило в съдебно заседание, проведено на 05.10.2021 г., а молбата е постъпила във ВАС едва на 11.10.2021 г., поради което и съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение