Решение № 1261 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2011 г.

Решение № 1261 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5131/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Елена Иванова Толева, Йорданка Георгиева Петкова, Божидар Борисов Атанасов, Борис Божидаров Атанасов, Людмила Атанасова Карагьозова и Милка Иванова Толева, чрез пълномощника им - адв. Радко Цветанов Стоименов, срещу решение № 546/9.02.2011 г., постановено от Административен съд София - град, второ отделение, 24 св. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата им срещу заповед № РД-09-191/29.06.2010 г. на кмета на район"Витоша" - СО, с която е одобрено решение № 14 по протокол № 10/4.06.2010 г. за имот № 30084, к. л. № 591, кв. "Бояна", като неоснователна и е осъдил жалбоподателите да заплатят на СО направените по делото разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението си съдът е взел пред вид приетата СТЕ и е приел, че процесният имот е изцяло застроен, като попадащ в кв. 296А, в УПИ II, отреден за Министерски съвет, с изградени съоръжения и сгради и реализирано мероприятие - озеленена част с посадени дръвчета, което представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не представлява свободна от застрояване площ. Съдът е взел пред вид и разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, съгласно който застрояване по смисъла на закона е не само фактическото изграждане на съответните сгради с прилежащия им терен, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. В процесния случай е безспорно установено, че имотът, предмет на оспорения адм. акт, попада в съществуващия парк - озеленително мероприятие, функционално свързано със съществуващите сгради и съоръжения на територията на "Резиденция Бояна". В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Кметът на район"Витоша" няма необходимия мандат да одобрява решенията на техническата служба. Посочената заповед, с която се нарежда на районните кметове да одобряват решенията на техническата служба е от 2008 г. и няма данни, че волята на новия кмет е същата като на неговия предшественик. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ единственият релевантен въпрос е този, касаещ наличието на строеж върху земята, подлежаща на възстановяване и включена в урбанизирана територия. Необосновано е виждането на съда, че е налице "благоустройствено мероприятие озеленяване" върху процесната земя. В т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ е посочено, че строеж е и благоустройствено съоръжение, а не благоустройствено мероприятие, както е приел съдът. От заключението на вещото лице е видно, че няма благоустройствено съоръжение, а е налице затревена площ, като няма представени планове за парково мероприятие и озеленяване. Съдът не се е произнесъл по всички доводи, изложени в жалбата. Ответната страна: Кметът на район "Витоша", СО, с писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Съгласно изискванията на АПК, заповедта на кмета на СО представлява нарочен адм. акт, който до настоящия момент не е отменен с изрична заповед, поради което е действаща. Мандата на кмета на общината няма нищо общо с издадените адм. актове в изпълнение на негови законови задължения. Що се отнася до обжалването на решението в частта, в която е определена площта като застроена, с оглед изпълнено озеленително мероприятие, съдебното решение е правилно, съобразено с богатата и еднозначна съдебна практика. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като за приетото фактически и правно се е обосновал. За изясняване на спора между страните, относно застроената част от имота, съдът е допуснал изслушване на вещо лице, изготвило техническа експертиза. От заключението е установено, че процесният имот попада в двора на резиденция "Бояна" и е елемент от озеленяването на парковото пространство. По одобрения план за местността имотът е отреден за нуждите на Министерски съвет. Въз основа на така установените факти и останалите писмени доказателства, съдът основателно е приел, че имотът е застроен според нормата на § 1-ви, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, поради което заповедта на кмета е преценена като законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлена като неоснователна. Не са налице заявените с касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства, отговорил е на доводите на жалбоподателя и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. Неоснователен е доводът за неправилност на решението на съда в частта му, с която е прието, че оспорената заповед не е нищожна. Правилно е прието, че нормата на § 11, ал. 1 от ДР на ЗИД на ЗСПЗЗ регламентира възможност за делегиране на правомощията на кмета на други длъжностни лица. Кметът на СО е делегирал правомощията си на кметовете на райони и няма данни заповедта, с която са делегирани правомощията да е отменена. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за неправилност на оспореното решение на съда относно изводите му, че площта на имота е застроена по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ вр. чл. 11 от ППЗСПЗЗ. Съдът се е съобразил с приетата СТЕ, съгласно която мероприятието по отреждането по действащия ЗРП на местността "Резиденция - Бояна", одобрен със Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997 г., касаещо имот пл. № 30084, попадащ в кв. 269А, УПИ II, отреден за Министерски съвет, обозначен върху скицата по букви АБВГДА, е приложено към настоящия момент. Имотът попада в двора на Резиденция Бояна и е залесена площ с дървесни видове и храсти, през която преминава и алея. В съд. заседание от 31.01.2011 г. вещото лице е посочило, че имотът попада в двора на резиденцията и е елемент от озеленяването на парковото пространство. Касае се до реализирано комплексно мероприятие, което включва освен изградените сгради, но и терена, върху който са изпълнени благоустройствени мероприятия, които обслужват функционално строежа. В оспорената заповед е посочено, че се касае до стратегически обект от значение за националната сигурност - "Резиденция Бояна", като имотът представлява публична държавна собственост. Правилно административният съд е съобразил и разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, която определя като "строежи" и озеленяването като благоустройствено мероприятие, представляващо пречка за определяне на тази част от имота като незастроен. Правните изводи относно характера на тази площ са съобразени с изискванията на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, изброяването в която разпоредба не е изчерпателно и § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и следва да се направят от съда. В случая административният съд правилно е съобразил материалноправните предпоставки относно определяне на застроени и свободни от застрояване части от имот в съответствие с нормативните изисквания. Констатациите и изводите на съда за осъществено благоустройствено мероприятие - озеленяване в УПИ VII - за Резиденция Бояна, обслужващо основните сгради, което препятства определянето на тази част от отредения за резиденция имот като свободна от застрояване, са правилни и в съответствие с § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и § 5, т. 38 от ЗУТ. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,