Решение № 4999 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4466/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Н. Димитров срещу решение 38 от 20.02.2023 г. по адм.д. 485/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу принудителна административна мярка по чл.171, т.5, буква б от ЗДвП, приложена на 30.06.2022г. на територията на к.к. Златни пясъци", община Варна, по отношение на пътно превозно средство марка Фолксваген Туарег" с per. номер [рег. номер] от служители на ТЕТ-61" ЕООД, гр. София". Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно е прието, че оспорената мярка не е нищожна, по делото не е установено чия собственост е процесния участък, което е от значение за компетентността на този собственик да определи длъжностно лице, което да прилага мярката, както и по категоричен начин наличието на неподвижни пътни знаци В27 и Т17 поставени до х-л Роял". Позовава се на мотиви в решение по адм. д. 7062/2020 на ВАС, направено е пояснение от директора на Дирекция Инженерна инфраструктура и благоустрояване" при община Варна, че одобрението му от кмета на общината се основава на факта, че отделни улични участъци на територията на к. к. Златни Пясъци" са собственост на община Варна", счита, че от констативния протокол не може да се разбере за какво точно е наложена мярката.. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на цитираната от съда съдебна практика е изложено, че съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на тази разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, буква "б" от ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Видно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство", но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя, да определи съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка, като надлежно оправомощените длъжностни лица при налагането на тази мярка действат като административен орган. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания относно собственика на пътя, всеки собственик - частен правен субект на път по смисъла на § 6, т. 1 от ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка и когато тези надлежно оправомощени лица прилагат мярката те действат като административен орган ( в този смисъл Решение N° 24 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 2358/2020 г., VII о.) Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП не изисква титулярът на правомощието да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, т.к. липсва изрична препратка към тази разпоредба. Под "длъжностни лица" в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168, ал. 1 ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. В АПК няма нормативно въведена забрана да се оправомощават лица, които не изпълняват функции на органи на изпълнителната власт или местното самоуправление, както и служители на органи, да издават определени актове, когато това става чрез надлежното им овластяване. Поради това приел, че мярката е разпоредена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, след надлежно оправомощаване от собственика на пътя и твърдението за нищожност е неоснователно. Изложил мотиви, че от представените по делото доказателства се установява, че курортен комплекс Златни пясъци" - град Варна е частна собственост, в това число частна собственост е транспортната и техническа инфраструктура като алеи /улици/, паркинги и зелени площи, които са в границите на територията на комплекса. Според представения по делото Акт за държавна собственост 1216/11.06.1998 г., к.к. "Златни пясъци", в т.ч. и алеите /улиците/ на територията на комплекса, са бил собственост на "Златни пясъци" ЕАД. Според представените решения на Окръжен съд - Варна и Разделителни протоколи-описи на имущество, имотите са били апортирани в капитала на новоучредените дружества "Златни пясъци - Сервиз" АД; "Голдън Сървиз" ООД и "Паркстрой - Златни пясъци" ООД, като по силата на решение от 03.12.2002 г. по ф. д. 2259/2001 г. на Варненския Окръжен съд дружество "Паркстрой - Златни пясъци" ООД е образувано след отделянето му от дружеството "Голдън Сървиз" ООД, при което в собственост на "Паркстрой - Златни пясъци" ООД преминават част от техническата инфраструктура на курортния комплекс, включително алеи /улици/, паркинги и зелени площи. От разделителния протокол-опис се установява, че съгласно решение на общото събрание на съдружниците на "Голдън Сървиз" ООД от 09.09.2002 г. от това дружеството се отделя имущество, в т.ч. и 77,588.00 кв. м. алеи и 44,674 кв.м. тротоари, собствеността върху което преминава върху новоучреденото дружество "Паркстрой-Златни пясъци" ООД. При съпоставка с данните, съдържащи се в разделителен протокол-опис на имущество, с който "Голдън Сървиз" ООД придобива имущество от "Златни пясъци - Сервиз" АД , е видно, че площта на придобитите от праводателя на "Паркстрой - Златни пясъци" ООД алеи /77,588.00 кв. м. / и тротоари /44,674 кв.м. / е идентична с тази на преминалите в собственост на последното дружество. Това направил извод, че собственик на всички алеи /улици/ и тротоари на територията на к.к "Златни пясъци", вкл. и на второстепенна улица, представляваща поземлен имот 10135.513.526 по действащата кадастрална карта и регистър на община Варна, к к. Златни пясъци (служебна справка в КККР), на което е бил паркиран и от където е бил репатриран управляваният от жалбоподателя автомобил, е собственост на "Паркстрой -Златни пясъци" ООД - гр.Варна. Съдът е приел, че пътен знак В 27, поставен на улицата, започваща отдясно на процесното място, важи за тази цялата улица. В конкретният случай, както и експертът е установил, а и снимковият материал го доказва, мястото, на което е бил паркиран автомобилът с peг. номер [рег. номер] е в еднопосочната улица зад пицария Шипка" в комплекса, и в зона, обозначена с пътен знак В 27 и Т17, и попада в обхвата на забраната на този пътен знак. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ППЗДвП Забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и ВЗО, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. . В процесния случай не се установява наличието на поставен знак за отмяна на въведената забрана за паркиране и престой в участъка или табела Т2, а самият автомобил е бил паркиран преди кръстовището, отразено в извадката от плана предвид дефиницията на §1, т.15 от ДР на ППЗДвП, по посоката на движение, при което съдът приел, че не е отпаднала въведената с пътния знак В 27 забрана за паркиране и престой, която забрана в случая е нарушена от жалбоподателя. От доказателствата се установява и, че платното за движение е с две ленти, като процесния автомобилът е бил паркиран в лявата лента на еднопосочната улица, което представлява нарушаване на правилата за движение / чл. 94, ал.4 от ЗДвП/ и мястото е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство Решението е правилно. Цитираната разпоредба на чл. 168 ал. 1 ЗДвП съдържа законово регламентирано изключение, при което мярката да се прилага от правен субект извън системата на административните органи. С оглед на това и в съответствие с § 1, т. 1 АПК собственикът на пътя - частен правен субект, може да определи длъжностни лица, които да прилагат принудителната мярка и когато тези надлежно оправомощени лица прилагат мярката, те действат като административен орган. Въпросът за собствеността върху участъка, в който се твърди, че е паркирало неправилно ППС, е от значение с оглед компетентността на този собственик да определи конкретно длъжностно лице да прилага мярката. По делото са представени доказателства относно собствеността на Паркстрой- Златни пясъци ООД върху алеи и тротоари в к.к. Златни пясъци , анализирани от съда. По представения разделителен протокол рекапитулацията на имуществото е земя, паркинги, алеи, тротоари, пътеки. В заповед 03/19.04.2022 г. на управителя на Паркстрой-Златни пясъци ООД е записано, че се забранява паркирането на МПС на всякакъв вид ППС в площи, отредени за озеленяване, разположени на територията на к.к. Паркстрой-Златни пясъци ООД, собствени на /изброените дружества/, както и върху тротоари или пешеходни алеи, собствени на Паркстрой-Златни пясъци ООД. Със заповед 04/ 19.04.2022 г. е възложено на "ТЕТ-61" ЕООД по договор сключен с Паркстрой-Златни пясъци ООД да извършва на територията на к.к. "Златни пясъци" дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи / правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в движението, както и преместването на ППС паркирани в площи, отредени за озеленяване, собственост на / изброените дружества/ или паркирани върху тротоари или пешеходни алеи, собственост на Паркстрой-Златни пясъци ООД. В заповед 05/19.04.2022 г. за оправомощаване на лица Паркстрой-Златни пясъци ООД е посочено като основен собственик на алеите, паркингите и зелените площи к.к. "Златни пясъци" В договор 7/19.04.20022 г. възложителят Паркстрой-Златни пясъци ООД е посочен като собственик на алеите, паркингите и зелените площи, както и в договор 45/14.04.2022 г. - възложителят "Златни пясъци" АД Във фирмения констативен протокол от 30.06.2022 г. е записано относно автомобила паркиран зад пицария "Шипка", че не са спазени пътните знаци В27 и Т17 за принудително преместване на ППС, поставени до хотел "Роял" и като допълнителна информация, че автомобилът е върху тротоар. Съгласно заключението на вещото лице мястото където е бил паркиран автомобила представлява уширение в ляво от пътното платно, което не е отделено от платното за движение и се явява продължение на тротоара. В конкретния случай съдът е установил, че автомобилът е бил паркиран на второстепенна улица, представляваща поземлен имот 10135.513.526 по действащата кадастрална карта и регистър на община Варна, к к. Златни пясъци (служебна справка в КККР), собственост на "Паркстрой -Златни пясъци" ООД, която констатация не е оспорена от жалбоподателя в касационната жалба. Следователно неоснователни са доводите, че не е установено чия собственост е процесния участък. Със заповед 04/ 19.04.2022 г. е възложено на "ТЕТ-61" ЕООД по договор сключен с Паркстрой-Златни пясъци ООД да извършва на територията на к.к. "Златни пясъци" дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи / правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в движението, както и преместването на ППС паркирани в площи, отредени за озеленяване, собственост на / изброените дружества/ или паркирани върху тротоари или пешеходни алеи, собственост на Паркстрой-Златни пясъци ООД. В заповедта за възлагане не е записано изрично, че се възлага преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата превозни средства, когато е обозначено с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване и в хипотезата на чл. 171, т.5, б."б" от ЗДвП, но по закон преместването е предвидено при тези обстоятелства, следователно при възлагането това се е имало предвид. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че правомощието за преместване на МПС е едно и е кумулативно. В договора и в заповедта хипотезите за възлагане са няколко, отделени със с запетая, първата е дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата ППС. В констативния протокол е отбелязано с "х" в квадратчето първото предвидено нарушение - нарушава установените правила за движение в к.к. "Златни пясъци", гр. Варна, поради наличие на неподвижни пътни знаци В27 и Т 17 /принудително преместване на ППС/, поставени до хотел "Роял" и като допълнителна информация, че автомобилът е паркиран върху тротоар. Не са означени като налични в протокола другите две предвидени хипотези означени с квадратчета - създава опасност за другите участници в движението и прави невъзможно преминаването на другите участници в движението - те не са попълнени в протокола. Начертана е схема на местоположението на автомобила. В протокола няма констатация за нарушение чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДвП - на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Записаният в долната част на протокола текст преди скицата, е общ за бланката на протокола, че автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т.5, б."б" от ЗДвП поради констатирано нарушение на чл. 98, ал.1, т.1 от ЗДвП от подписалите фирмения констативен протокол служители, изрично упълномощени с писмени заповеди да налагат предвидената в закона мярка "преместване на ППС" съгласно чл. 168, ал.1 от ЗДвП от собствениците на пътищата и алеите в к.к. "Златни пясъци" гр. Варна -"Златни пясъци" АД и "Паркстрой" - Златни пясъци" ООД. В попълнения текст на протокола е констатирана само първата хипотеза на чл. 171, т.5, б."б" от ЗДвП. В този смисъл неоснователно се твърди, че не е ясно за какво е наложена мярката. В представения фирмен констативен протокол от 30.06.2022 г. е описано като нарушение: нарушаване установените правила за движение в к. к. Златни пясъци поради наличие на неподвижни пътни знаци В27 и Т17, и като допълнителна информация, че автомобилът е върху тротоар. Достатъчно е съдът да установи, че е налице една от хипотезите на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. б" ЗДвП, както съдът е приел в настоящия случай, че е налице първата хипотеза превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, което прави законосъобразна приложената принудителна административна мярка. Въз основа на заключението на приетата по делото СТЕ и данните по преписката е установено от съда, че Н. Димитров е паркирал автомобила си на еднопосочна улица, в зона, за която действа обозначаването с пътни знаци В 27 и Т17 при хотел "Роял". Този извод не е оспорен от касационния жалбоподател, твърди се само, че не е изпълнена хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. б" ЗДвП. Неоснователно се твърди, че липсват доказателства относно точното местоположение на автомобила. Мястото на паркиране е означено както на скицата в констативния протокол, така и в заключението на вещото лице. С оглед на това не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото по приложения списък, 500 лв. адвокатско възнаграждение, въз основа на представените доказателства. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение