Решение № 11138 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3978/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности гр.Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Ж. Динева, срещу Решение 61/07.03.2023 г., постановено по адм. дело 17/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което по жалба на Фешън 22 ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-194 0088527/08.11.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности гр.Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва решаващия извод на съда, според който процесната Заповед за налагане на ПАМ противоречи на целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, и е в нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 5 от АПК. Аргументира законосъобразност на издадения административен акт, като счита същия за мотивиран в достатъчна степен относно определения срок на мярката. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на сторените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Фешън 22 ЕООД, чрез пълномощника адв. С. Раднев, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Сливен е била ЗНПАМ ФК-194 0088527/08.11.2022 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности гр.Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на Фешън 22 ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин за дрехи, находящ се в гр. Сливен, бул. Хаджи Димитър 30, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Като фактическо основание за издаване на Заповедта е послужила осъществена проверка в търговския обект на 04.11.2022 г., при която приходните органи са извършили контролна покупка на една мъжка блуза Boss на стойност 94 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимацията. В Заповедта е отразено, че за контролната покупка не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство, която констатация е потвърдена при отпечатване на междинен финансов отчет за деня от фискалното устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от служител в обекта. При така установената фактическа обстановка и след извършена дължима проверка на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на заповедта, тъй като макар нарушението да е безспорно извършено, са изложени бланкетни мотиви относно срока на мярката. Също така според съда продължителността на ПАМ се явява и в противоречие с предвидения в чл. 6, ал. 5 от АПК принцип за съразмерност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със Заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, противно на изложеното в самия акт, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между 30 нормативно предвидени възможности, като не са съобразени характерът на търговията, местоположението на обекта, както и дали нарушението се явява първо. Нещо повече административният орган дори не е коментирал установената разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство, отразена в протокола от проверката в обекта. С оглед изложеното до момента се налага извод, че в конкретния случай при затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т.е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, и при липса на възражение за прекомерност, на ответника по касация се полагат разноски, които съгласно представен договор за правна защита и съдействие и фактура са в размер на 1100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,