Решение № 7071 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 337/2014 г.

Решение № 7071 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 337/2014 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Емил Цветанов Петров против решение № 675 от 24.10.2013 г. по адм. д. № 578/2013 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 679/24.06.2013 г. на началник на РУП гр. Лом - "временно спиране от движение на МПС за срок от един месец" на основание чл. 171, т. 2, б. "з", предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Считат се за незаконосъобразни изводите на съда, че за посоченото нарушение може да се издаде принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "з", предл. 1 от ЗДвП, по съображения, че управлението на моторно превозно средство с изтекъл срок на валидност е нарушение на чл. 150а от ЗДвП. Излагат се доводи, че нормата на чл. 171, т. 2, б. "з", предл. 1 от ЗДвП има предвид неправоспособни водачи, а не правоспособните водачи, с изтекъл срок на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Водачът на лекия автомобил е правоспособен водач, но не притежава свидетелство за правоуправление, което е изтекъл срок към 2010 г. Счита се, че е налице административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложил мотиви, че с акт № 679 от 22.06.2013 г. е установено, че на същата дата в гр. Лом жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил със свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, което е с изтекъл срок на валидност на 17.07.2010 г. По делото е представено копие от издадено последствие на 25.06.2013 г. свидетелство за управление на МПС с валидност до 25.06.2023 г., от което е видно, че лицето е придобило правоспособност за управление на МПС, категории В, В1 и АМ на 25.10.1989 г. Посочено е, че правоспособността за управление е качество на водача, което се удостоверява с издадено и валидно, за съответния период и категорията към която спада управляваното ППС, свидетелство за управление. Направени са изводи, че в случая прилагането на мярката, е резултат от необходимостта, водачът на управляваното от него МПС да притежава валидно свидетелство за управление на същото МПС. Възражението за наличието на придобита, през 1989 г., правоспособност за управление на МПС, като пречка да се наложи принудителната административна мярка, е прието за неоснователно, с оглед вложения смисъл в текста на нормите, регулиращи този вид обществени отношения, Решението е правилно. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 679/24.06.2013 г. на началник на РУП гр. Лом, на основание чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна мярка, "временно спиране от движение на МПС за срок от един месец". Разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "з", предложение първо, от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Съгласно чл. 151, ал. 9, изр. второ от ЗДвП подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство се извършва при изтичане срока на валидност. Имайки предвид цитираните законови норми, законодателят изисква всяко пътно превозно средство /ППС/, включително и моторно, да се управлява от водач, който притежава съответно свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляванато ППС. Безспорно, че към момента на извършване на проверката на 22.06.2013 г., свидетелството за управление на МПС на оспорващия е с изтекъл срок на валидност още през 2010 г. Правилни са изводите на съда, че невалидното свидетелство е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление. При съобразяването на разпоредбите на чл. 171, т. 2, б. "з", предложение първо, от ЗДвП и чл. 151, ал. 9, изр. второ от ЗДвП следва извода, че съответно свидетелство за управление означава и в срок на валидност. Евентуалното реализиране на административнонаказателна отговорност по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и налагане на санкция, за което няма данни по делото спрямо жалбоподателя, не означава, че не са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "з", предложение първо, от ЗДвП, чиято цел е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение