Решение № 134 от 31.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 73/2011 г.

Решение № 134 от 31.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 73/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура-гр. Благоевград против присъда № 294 от 22.10.2010 г. по внохд № 315/2010 г. на Благоевградски окръжен съд. Протеста е с оплакване само за нарушение на закона от въззивния съд с приложението на чл. 9, ал. 2 НК, по отношение на подсъдимата Д. Ч.. Доводите затова са, че от социалният доклад приложен по делото от св. Т. се установява, че бащата е обичал дъщеря си и не е имало опасност за осъществяване на контакти между тях. През 2007 г. детето е било добре и е могло да контактува с бащата нормално. Майката без основание е прекъснало режима на лични контакти на детето с бащата. Това противоречи на извода за липса на обществена опасност през инкриминирания период, тъй като било застрашено от тези контакти, които се отразявал зле на психиката му. Без обективни причини е нарушила режима на привременните мерки за контакти между бащата и детето, и затова следва да се приеме, че е осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Представителят на прокуратурата пледира в подкрепа на протеста. Подсъдимата не се явява и не изпраща процесуален представител. ВКС на РБ, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 937 от 19.04.2010 г. по нохд № 742/2009 г. на Сандански районен съд, подс. Д. И. Ч. е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление за периода от 01.01.2009 г. до 05.02.2009 г., не е изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение относно лични контакти на бащата с роденото им от брака дете-три пъти седмично, поради което и на основание чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 е осъдена на 100.00 лв. глоба. С протестираната присъда посочената е отменена и постановена нова с която, подсъдимата Д. Ч. е оправдана на основание чл. 9, ал. 2 НК и призната за невинна по обвинението за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН. П. намира, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, след като подсъдимата без обективни причини е прекъснала контактите на детето с бащата, по силата на съдебно решение. Така подържаната позиция на обвинението не може да бъде споделена. Въззивната инстанция въз основа на събраните и проверени от първата инстанция доказателствени средства и след проведено допълнително съдебно следствие, с основание е проявила несъгласие относно причините за поведението на подсъдимата и състоянието на детето през инкриминирания период, във връзка с изпълнението на съдебната спогодба за режима на лични контакти с бащата. Тези обстоятелства са подробно изследвани в мотивите на присъдата и са изложени убедителни съображения, за да обосноват изводи, че деянията на подсъдимата Ч. само формално осъществяват признаците на престъплението, защото съвкупността от извършените отделни деяния формално е престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, но те са малозначителни и тяхната обществена опасност е явно незначителна, поради което и не са престъпни. Тези изводи се основат на комплексната и обективна оценка на доказателствения материал, като се споделят от касационният състав и не се налага да бъдат повтаряни. В протеста се акцентира върху обективната възможност на подсъдимата да осигури спазване на режима за лични контакти с бащата, но е проявила упорито нежелание да го стори. Явната незначителност на обществената опасност на деянието е изведена не само от личностните данни на подсъдимата като безупречна майка и социално ангажирана, но и от мотивите и подбудите за да прекъсне временно този режим, с обективирани намерения насочени в интерес на детето. Безспорни са доказателствата по делото за влошени отношения между подсъдимата и бащата преди, по време на продължителния развод и след това и, че не са правили отстъпки при осъществяване на режима на лични контакти, дори и при влошено здравословно състояние на детето. Установено по делото е, че първоначално определения режим за контакт с него, който е трябвало да се изпълнява от майката към датата на деянията, се е отразявал по изключително неблагоприятен начин, довел до усложнение на неговото психическо състояние. Тези обстоятелства и след проведена психотерапевтична сесия с малолетното дете от психолог Х. на 15.01.2007 г. и препоръчана от нея до съда промяна на режима на един път седмично, е дало основание на подсъдимата да поиска промяна на режима още същата година. С решение от 25.07.2007 г. по в. гр. д. № 293/2007 г. на Благоевградския окръжен съд е постановено, че бащата има право да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 до 18.00 ч. По независещи от нея причини тази режим е в сила от 16.06.2009 г., с решение на ВКС по гр. д. № 153/2008 г., след което е стриктно спазван от двамата родители, като с оглед и на възрастта на детето-на шест години, не се отразява по някакъв негативен начин на психиката му. При установените факти в съответствие със закона въззивната инстанция правилно е постановена оправдателна присъда. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,