Решение № 5620 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2014 г.

Решение № 5620 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция (ОД) "Земеделие" - гр. Русе срещу решение № 11/07.05.2014 г. по адм. дело № 98/2014 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена по жалба на Боян Милков Йорданов негова заповед № РД-08-9/14.02.2014 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и излага подробни съображения. Иска отмяната на съдебния акт. Ответникът по касационна жалба - Боян Милков Йорданов чрез адв. Ненчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд установява, че с проведено оценяване на служителя Боян Милков Йорданов за индивидуалното изпълнение на длъжността "началник" на Общинска служба по земеделие, Сливо поле, с ранг III младши към Главна дирекция "Аграрно развитие към ОДЗ-Русе, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., на 30.01.2014 г. от оценяващия ръководител е определена годишна оценка "Неприемливо изпълнение". На същата дата е подадено писмено възражение от служителя срещу годишната оценка, в което се изразява несъгласие с изводите на оценяващия ръководител, като са посочени конкретни факти, свързани с изпълнението на поставените в индивидуалния план цели и задачи за оценявания период. На 10.02.2014 г. контролиращият ръководител - директорът на ОД "Земеделие" - Русе потвърждава поставената оценка "неприемливо изпълнение", като не излага конкретни мотиви за поставянето на най-ниската оценка в графата "Коментар". Със заповед № РД-08-9/14.02.2014 г. на директора на ОД "Земеделие" - Русе, на основание чл. 107, ал. 2 и 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Боян Йорданов, поради това, че е получена най-ниска годишна оценка - "неприемливо изпълнение" при оценяване изпълнението на служителя за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. Със същата заповед е определено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. в размер на 3 работни дни. За да отмени обжалвания административен акт съдът приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като това обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт и води като краен резултат до материална незаконосъобразност на акта. Така постановеното решение е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. На първо място неоснователно е възражението на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с призоваването му за открито съдебно заседание в кратък срок от получаването на призовката, който не позволява подготовката на защитата пред съда. Видно от доказателствата по делото, жалбата е депозирана на 26.02.2014 г. пред административния орган, на която дата директорът на ОДЗ "Русе" е запознат със съдържанието и оплакванията на жалбата на Йорданов от една страна, а от друга проведените пред съда две съдебни заседания предоставят достатъчно време и възможност за ангажиране на доказателства и подготовка на защитата пред съда. Останалите, основни възражения на касатора са свързани с преценката на съда за законосъобразността на извършеното на служителя оценяване и спазването на чл. 14, чл. 18, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), вр. с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, както и че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с представените доказателства по делото. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението на процедурата по оценяване е пряко относима към законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 ЗДСл, което обуславя и анализа и по оценяването на Йорданов, който съдът извършва в обжалваното съдебно решение. Както обосновано сочи съдът в мотивите си получената в нарушение на производствените правила оценка не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Касаторът твърди, че съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 14 и чл. 18 НУРОИСДА. Счита, че доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания. След анализ на представените по делото доказателства аргументирано и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че индивидуалния работен план възпроизвежда задълженията на служителя така, както са формулирани в длъжностната характеристика, без да се изведени на база на тях максимално конкретни, измерими във времето цели и задачи. На следващо място, докато мотивите на оценяващия ръководител на междинната среща сочат на изпълнение на служебните задължения, което се основава на сериозно познаване на нормативната уредба, на провеждан системен контрол в работата на подчинените на Йорданов служители в администрацията на ОСЗ, активно допринасяне с дейността си за постигане на общата на структурното звено цел, крайните изводи на оценяващия ръководител са за неприемливо изпълнение на служебните задължения, като мотивите за това са, че служителя притежава знания и умения на ниво, позволяващо изпълнение на заеманата длъжност, но е необходимо надграждане, съобразно текущите промени в нормативната база, засягащо пряко работата му. Видно от обстоятелствената част на мотивите за определяне на годишната оценка на изпълнението, служителят занижава управленския си контрол и допуска пропуски в работата си, заключаващи се в обработката на някои документи и избирателно предаване на информация в ОДЗ-Русе и в неизпълнение на цел 3. Тези констатации не се базират на конкретно установими факти и обстоятелства, които да могат да бъдат проверени и отнесени към крайните изводи на оценяващия ръководител относно компетентностите на служителя и изпълнението на целите в индивидуалния работен план. Липсват посочени конкретни събития по дата, място, отнасяне на конкретни действия на служителя, рефлектиращи върху изпълнението на службата. При потвърждаване на оценката на оценяващия ръководител от контролиращия ръководител, последният само я потвърждава без да изложи свои конкретни мотиви за това, въпреки че между оценките, дадени към момента на междинната среща и тази от заключителната среща, има съществени и необосновани противоречия. Правилни са изводите на съда, че в административната преписка не се съдържат данни, от които да се установи кои от целите, описани в индивидуалния план не са постигнати, респ. кои основни задължения, дефинирани в длъжностната характеристика не са изпълнени. Що се отнася до фактическите констатации за нарушения на служебните задължения, настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че те могат да служат единствено като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, но не могат да се отнасят към целите на атестирането. Така осъщественият начин на оценяване не съответства на изискването на чл. 76, ал. 7 ЗДСл вр. чл. 76, ал. 1 ЗДСл, което е достатъчно основание да се приеме за правилен извода на съда за издаден административен акт при допуснати съществени нарушения на процедурата. Вярно е, че коефициентът, респ. поставянето на оценка "неприемливо изпълнение" е правомощие на административния орган, упражнявано по целесъобразност и неподлежащо на съдебен контрол. Следва обаче да се направи ясното разграничение, че съдът е длъжен да изследва законосъобразността на предхождащата поставянето на оценката процедура в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер от 490 лв. (четиристотин и деветдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен на л. 23 от делото договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение