Решение № 31 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 564/2010 г.

Решение № 31 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 564/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на С. Х. К. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, IV г. о., № 692/26.06.2007 г. по гр. д. № 674/2006 г., с което е оставено в сила решението на С. апелативен съд от 27.10.2004 г. по гр. д. № 1035/2003 г., с което е оставено в сила решението на М. окръжен съд от 25.02.2003 г. по гр. д. № 115/2002 г. Ответникът Окръжен съд [населено място] не е изразил становище. Ответницата Х. Г. К. от [населено място] в подадения писмен отговор изразява становище за основателност на молбата за отмяна. Представителят на Върховна касационна прокуратура прокурор С. изразява становище за неоснователност на молбата. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С посоченото по-горе решение на ВКС е оставено в сила решението на С. апелативен съд, потвърждаващо решението на М. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Х. К. против Врачанския окръжен съд иск по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /Загл. изм. ДВ бр. 30/2006 г./. В молбата за отмяна са изложени съображения, че е налице противоречие между решението на М. окръжен съд от 25.02.2003 г. по гр. д. № 115/2002 г. и решение № 167 от 17.08.2007 г. по гр. д. № 170/2007 г. на С. апелативен съд. Молителят твърди, че двете решения са постановени между едни и същи страни и са с един и същи предмет /тъй като Врачанският окръжен съд и Врачанският районен съд отговарят солидарно/, поради което постановеното по гр. д. № 115/2002 г. решение на М. окръжен съд следва да се обезсили и делото прекрати. С приложеното към молбата за отмяна решение № 167 от 17.08.2007 г. по гр. д. № 170/2007 г. на С. апелативен съд е обезсилено решението на М. окръжен съд от 24.07.2003 г. по гр. д. № 126/2002 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Х. К. против Врачанския районен съд иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., и е прекратено производството по делото. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо при наличието на две влезли в сила решения, постановени между едни и същи страни, за едно и също искане, на същото основание, които си противоречат. Под влезли в сила решения разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид решения, които разрешават правния спор със сила на присъдено нещо, тъй като само тези решения са пречка за пререшаване на спора. В случая не са налице две противоречащи си влезли в сила решения, тъй като с решението по гр. д. № 170/2007 г. е обезсилено решението на М. окръжен съд от 24.07.2003 г. по гр. д. № 126/2002 г. и производството по делото е прекратено. Т. е. от двете решения само с постановеното по гр. д. № 115/2002 г. на М. окръжен съд решение спорът е разрешен със сила на присъдено нещо. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение