Решение № 13268 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2016 г.

Решение № 13268 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Д. К., подадена чрез пълномощник - адвокат В. Д. против Решение № 935/18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 567/2016 г. по описа на Административен съд - Б., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 281200342/6.07.2012 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 358/24.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта на допълнително установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 18 968,32 лева и лихви за забава в размера на 2 200,48 лева. От съдържанието на касационната жалба се извличат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в мотивите на съда не са изложени подробни съображения относно преценката на доказателствата по делото. Оспорват се изводите, възприети от административния съд, че по делото не е доказано получаването на заемни средства в размер на 92 000 лева, предоставени му в брой от З. Г. Г. и в размер на 130 000 лева, предоставени му в брой от "Е. и Б." ООД. По отношение на възприетата от съда невъзможност на заемодателите да предоставят заемните средства излага доводи, че след като З. Г. продължително работи и живее в чужбина не е следвало да и се извършва насрещна проверка по правилата на българското законодателство, а е следвало такава проверка да се извърши по линията на международния обмен. Счита за доказана и възможността на "Е. и Б." ООД да предостави заема с оглед предмета на дейност на дружеството, като финансова къща и осчетоводяването на заема по счетоводните книги на дружеството. Счита, че при включване в приходната част на паричния поток на спорните суми от 92 000 лева и 130 000 лева, не биха се установили задължения за подоходен данък. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт. Ответната страна - Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Б., не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с приложимия материален закон. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред Административен съд - Б. е бил Ревизионен акт (РА) № 281200342/6.07.2012 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 358/24.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на ревизираното лице П. Д. К. допълнително са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 19 468,32 лева и лихви за забава в размера на 2 379,19 лева. Производството пред първоинстанционния съд е било повторно след постановяване на отменително решение № 2703/10.03.2016 г. по адм. дело № 7129/2015 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което са дадени задължителни указания на първоинстанционния съд при постановяване на съдебния си акт да обсъди ангажираните доказателства за предоставени заеми от З. Г. Г. и от "Е и Б." ООД и формира конкретни фактически изводи следва ли тези суми да бъдат включени в приходната част на паричния поток на ревизираното лице, като конкретно посочи кой вариант на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза кредитира и от там да прецени налице ли е превишение на разходите над приходите в годишен аспект. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на П. Д. К. против РА, потвърден с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - Б. в частта, с която на ревизираното лице е установено допълнително задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 18 968,32 лева и лихви за забава в размера на 2 200,48 лева. За да отхвърли жалбата на П. Д. К. срещу издадения РА, в посочената част, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, след анализ на събраните доказателства, съдът е обосновал самостоятелни фактически констатации и правни изводи относно всички спорни въпроси по отношение установеното превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за 2010 г., каквито са били въпросите за включване в приходната част на паричния поток на суми от 92 000 лева и 130 000 лева, за които ревизираното лице е твърдяло, че са му предоставени в заем съответно от З. Г. Г. и от "Е. и Б." ООД. Съдът е приел, че доводите на жалбоподателя за включване на допълнителни суми в приходната част на паричните потоци с произход заем от З. Г. Г. и от "Е. и Б." ООД са неоснователни, поради недоказана обективна възможност на заемодателите да предоставят в заем посочените суми. Относно възможността на Г. да предостави в заем сумата от 92 000 лева, съдът е обсъдил писмените обяснения на Г. за наличие на спестявания от дългогодишната й трудова дейност в О. А. Е. от 1999 г., които били внесени в страната, както от нея, така и от членове на семейството и, както и съхраняването им в каса до момента на предоставянето им. Приел е, че поради липса на доказателства за източника на средствата, за внесената валута в страната, съответно доказателство за продажбата й в български левове и наличие на каса за съхранение, не е доказана обективна възможност за предоставянето в заем на сумата от 92 000 лева от Г. на К. и правилно тази сума не била взета предвид при формиране както на приходната, така и на разходната част на паричния поток на К., с оглед твърдението му за връщането на сумата по-късно през годината. Относно твърдението на ревизираното лице за предоставен заем в размер на 130 000 лева от финансова къща "Е. и Б." ООД, съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства - договор за заем от 12.01.2010 г., разходен касов ордер (РКО) № 002/12.01.2010 г., запис на заповед и счетоводни документи на дружеството - оборотна ведомост за 2010 г., главна книга за 201 г., хронологичен и аналитичен регистър на с/ка 501 Каса в лева, 502 Каса във валута, като установил несъответствие между уговорената и предоставена по договор и РКО сума в размер на 130 000 лева и счетоводните записвания на "Е. и Б." ООД, според които наличните средства по счетоводна с/ка 501 Каса в лева не покриват изплатената в лева сума, а като съобразил, че липсват и доказателства за предоставяне на част от заема в евро, обосновал правен извод за недоказаност на получаването на заемни средства. Отделно от това е посочил, че счетоводните документи на "Е. и Б." ООД установявали факта, че на 11.01.2010 г. собственика на "Е. и Б." ООД внася 1500 лева по с/ка Каса в лева, както и факта, че на 12.01.2010 г. са поети счетоводни записвания за предоставянето заем на К. в лева и валута, общо в размер на 130 000 лева при недостиг на касова наличност в размер на 128 500 лева, което напълно опровергавало твърдението на ревизираното лице за предоставен заем от 130 000 лева. Изложил е и конкретни мотиви, поради които кредитира приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертизи във вариант четвърти, при който в приходната част на паричния поток на ревизираното лице не са включени заемните средства в размер на 92 000 лева и 130 000 лева, но допълнително е включен установен доход от 5 000 лева от продажба на дялове, поради което е приел за законосъобразно определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 18 968,32 лева и лихви за забава в размера на 2 200,48 лева и незаконосъобразност на РА, в частта на установени задължения за данък и лихви над тези размери. Решението, в обжалваната му част, с която е отхвърлена жалбата на П. Д. К., е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - Б., като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на заключението по ССчЕ. Изложени са съображения, поради които съдът е кредитирал с доверие заключението на вещото лице по четвърти вариант, съгласно който в баланса на касовата наличност не са включени суми от 92 000 лева и 130 000 лева, за които ревизираното лице е твърдяло, че са му предоставени в заем съответно от З. Г. Г. и от "Е. и Б." ООД и съответно съображения за законосъобразно определяне на задълженията на лицето по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 18 968,32 лева и лихви за забава в размера на 2 200,48 лева. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС - Б. е приел за недоказано твърдението на ревизираното лице за включване в приходната част на паричният поток за 2010 г. на сума в размер на 92 000 лева, предоставен му по договор за заем от З. Г. Г.. Правилно съдът е приел, че по делото не е установено заемодателката Г. да е разлагала с парични средства в размер на 92 000 лева през 2010 г., за да може да ги предостави на ревизираното лице по представения договор за заем от 4.01.2010 г. Неоснователен е доводът на касатора, че приходната администрация следвало да направи проверка по линия на международния обмен за да установи обстоятелствата, свързани с възможността на заемодателката да предостави в заем сумата от 92 000 лева. В тежест на жалбоподателя е било установяването на фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително възможността на заемодателя да предостави в заем твърдяната сума. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че от анализа на представените в хода на ревизионното производство писмени доказателства във връзка с твърдението на ревизираното лице за получен заем в размер на 130 000 лева от "Е. и Б." ООД - договор за заем от 12.01.2010 г., разходен касов ордер (РКО) № 002/12.01.2010 г., запис на заповед, оборотна ведомост за 2010 г., главна книга за 2010 г., хронологичен и аналитичен регистър на с/ка 501 Каса в лева, 502 Каса във валута, не се установява заемодателят да е предал във фактическа власт на заемополучателя посочената в договора за заем сума от 130 000 лева, но като водещ мотив за това отчита обстоятелството, че доказателството за предаване на сумата - РКО № 002/12.01.2010 г. (л. 154 от делото), съдържа само подпис на получило сумата лице, поради което по делото не е доказано предаване на сумата от страна на "Е. и Б." ООД. При липса на доказателства за предаването на сумата, само въз основа на счетоводното отразяване на предоставен заем при заемодателя не може да се направи извод "Е. и Б." ООД да е предоставило в заем сумата от 130 000 лева на П. К.. Въз основа на изложеното, първоинстанционния съд е направил верен извод, че след като не се установяват твърденията на жалбоподателя за получени в заем парични средства в размер на 92 000 лева и в размер на 130 000 лева, то не се опровергават констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При положение, че жалбоподателят не е оспорвал останалите констатации на ревизиращия екип, правилно съдът е кредитирал с доверие заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в четвърти вариант, съгласно който в баланса на касовата наличност не са включени суми от 92 000 лева и 130 000 лева, за които ревизираното лице е твърдяло, че са му предоставени в заем съответно от З. Г. Г. и от "Е. и Б." ООД и превишението е изчислено в годишен аспект. Предвид гореизложеното, следва да бъде прието, че решението на АС - Б., в обжалваната му част не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение