Решение № 12823 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6991/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Маридел 2012 ЕООД гр. Етрополе, Софийска област, чрез процесуалния си представител адв. В. Бърчев срещу решение 254/28.02.2024 г., постановено по адм. дело 882/2023 г. по описа на Административен съд София област в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р 22002322002425 091 001/29.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден в тази част с решение 710/30.05.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит за данъчен период на месец август 2021 г. в размер на 7 700 лв. по фактура 0000000004/08.07.2021 г., издадена от СКБ Инфинити ЕООД. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е приел, че по делото не са налице доказателства за извършване на процесните доставки, като на практика съдебният състав е възприел констатациите на приходната администрация за непризнаване правото на данъчен кредит само поради липса на кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците. В този смисъл се излагат доводи, че съдебната практика на СЕС изрично посочва, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира право на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. Сочи се решение по дело С 324/11 на СЕС. Касаторът твърди, че са представени от него всички възможни доказателства и въз основа на тях може да се направи извод за наличие на реално осъществени доставки. Предмет на доставка с процесната фактура, издадена от СКБ Инфинити ЕООД е аванс по договор за обект Севлиево, като е приложен и договор от 08.07.2021 г., банково извлечение за извършено плащане, фактурата е отразена счетоводно. Относно неспазването на доставчиците на изискванията осигурителното и трудово законодателство, то е неотносимо към спора по главния факт. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и се иска присъждане на направените разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. В. Бърчев. Ответникът по касация директор на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Мирчева, оспорва касационната жалба и счита, че тя е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано в частта, в която е обжалвано, е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа изцяло заключението, дадено по реда на чл. 16, ал. 3 АПК от прокурора в съдебно заседание от 19.11.2024 г. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Маридел 2012 ЕООД срещу посочения по горе ревизионен акт в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 700 лв. за данъчен период на месец август 2021 г. по фактура 0000000004/08.07.2021 г., издадена от СКБ Инфинити ЕООД с предмет аванс по договор за обект Севлиево, като освен фактурата е представен и договор за СМРреконструкция на довеждащ водопровод до ПСПВ Стоките, първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото и от заключението на съдебно счетоводната експертиза е установено, че издателят на фактурата към момента на издаването й не е бил регистрирано лице по ЗДДС. Посочено е от решаващия съд, че процесната фактура е издадена на 08.07.2021 г., а доставчикът е регистриран по ЗДДС на 26.07.2021 г. Направен е извод, че ДДС е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и съдът е приел, че приходните органи законосъобразно са отказали правото на данъчен кредит. Решението в обжалваната му част е частично неправилно. Правото на данъчен кредит се упражнява от получателя по доставка, за което трябва да са установени законовите предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Не се спори по делото, че към момента на издаване на фактурата от доставчика СКБ Инфинити ЕООД, последният не е бил регистриран по ЗДДС. В същото време е установено, че получателят по фактурата Маридел 2012 ЕООД е упражнил правото на данъчен кредит през месец август 2018 г., когато доставчикът вече е бил регистриран. Следва да се посочи, че въпреки че към момента на издаване на фактурата доставчикът не е бил регистрирано по ЗДДС лице, а и като се има предвид, че приходните органи в ревизионния акт не са оспорили реалността на доставката, а констатациите им за отказаното право на данъчен кредит на ревизираното лице са единствено поради липсата на регистрация по ЗДДС. Изрично е прието от ревизиращите органи, че е налице фактура за доставка, а тя е с предмет аванс по договор за обект Севлиево. Разпоредбата на чл. 68, а.1 т. 2 ЗДДС предвижда, че право на данъчен кредит е и когато е извършено плащане преди възникване на данъчното събитие по облагаема доставка. В чл. 25, ал. 7 ЗДДС е регламентирано, че данъкът става изискуем при цялостно или частично плащане по доставка, преди да е реално възникнало данъчното събитие по нея. В случая, както вече се посочи приходните органи не спорят за реалността на доставката и в разпоредбата на чл. 69, ал.1, т. 1 ЗДДС законодателят е предвидил, че за да се приспадне правото на данъчен кредит от получателя, то доставчикът му следва да бъде регистрирано за целите на ДДС лице, в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), която има тълкувателен характер и е задължителна, в решение по дело С 438/09 (Dankowski) е прието категорично, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на ДДС, който е платен за доставката и когато издателят на фактурата не е регистриран за целите на ДДС, когато фактурата съдържа цялата изискуема информация по чл. 18, § 1, буква а) и чл. 22, § 3, буква б) от Шеста Директива 77/388/ЕИО и информацията, която е необходима за идентификация на издателя на фактурата и естеството на предоставената услуга. В случая такава информация за доставката, респ. идентификация на издателя на фактурата, е налице. Видно от банковото дневно извлечение от 12.07.2021 г., предоставено в хода на ревизията от Маридел 2012 ЕООД се установява, че по посочената банкова сметка по процесната фактура е заплатена сумата от 26 200 лв., т.е. само за част от данъчната основа по фактурата в общ размер от 38 500 лв. Същото е установено и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Налице е и информация във фактурата за предмета на доставката и идентификацията на издателя на фактурата също са налични, поради което в случая следва да се посочи и приетото разрешение по дело С 107/13 (Фирин ООД) на СЕС, в което според т. 47 от същото всички релевантни обстоятелства по бъдещата доставка могат да се считат за вече известни на това дружество към момента на авансовото плащане и че тази доставка следователно не изглежда несигурна. Както вече се отрази по горе в настоящето решение, налице са всички обстоятелства за доставката нейните параметри, посочени в договора между Маридел 2012 ЕООД и СКБ Инфинити ЕООД, за която приходните органи не са възразили, а и не твърдят за наличие на данъчна измама. В касационната жалба са изолжени оплаквания, че неправилно съдът е възприел констатациите в ревизионния акт за нереалност на процесната доставка, но такива констатации, както се изтъкна по - горе категорично липсват в ревизионния акт. Такива не са налице и в решението при административното обжалване на процесния акт, а само и единствено за липсата на регистрация на издателя на фактурата. При така установеното по горе ще следва частично да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отмени оспорения ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит по фактура 0000000004/08.07.2021 г., издадена от СКБ Инфинити ЕООД за данъчен период на месец август 2021 г. за сумата от 5 240 лв. и съответните лихви. За разликата над тази сума до пълния размер от 7 700 лв. решението на първостепенния съд следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото отменя решението в частта за разноските, присъдени на Национална агенция за приходите над 562,55 лв. за разликата до пълния размер от 826,65 лв. За сумата от 562,55 лв. решението в частта за разноските следва да бъде оставено в сила. За касационната инстанция на Маридел 2012 ЕООД се дължат направените разноски за държавна такса в размер на 34,03 лв., а на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 546 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение