Решение № 3438 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2017 г.

Решение № 3438 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Областен управител на Област Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт И. К., против решение № 69 от 18.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1266/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение № 54, взето с Протокол № 10 от 21.04.2016 г. на Общински съвет Съединение, повторно прието с Решение № 69, взето с Протокол № 11 от 12.05.2016 г., обективирано в Заповед № АК-04-3/27.05.2016 г. на Областния управител на Област с административен център- гр. Пловдив. В жалбата се основава неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго от касационната инстанция, с което се отмени оспореното от нея пред съд решение на Общински съвет Съединение. Ответникът по жалбата, Общински съвет Съединение, не е изразил становище по касационната жалба. Заинтересованите страни П. С. В. и И. А. В. също не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на Областния управител на Област Пловдив, предприето със Заповед № АК-04-3 от 27.05.2016 г., срещу решение № 54, взето с Протокол № 10 от 21.04.2016 г. на Общински съвет Съединение, повторно прието с Решение № 69, взето с Протокол № 11 от 12.05.2016 г., обективирано в Заповед № АК-04-3/27.05.2016 г. на Областния управител на Област с административен център- гр. Пловдив. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореното решение е взето от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на закона и съответно на целта му. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона. От фактическа страна по делото е установено, че производството е започнало със Заявление, подадено от П. В. с вх. № 94-00-465/25.03.2016 г. до Кмета на Община Съединение, в което е направено изявление, че е собственик по наследство на недвижим имот, представляващ празно дворно място от 1098 кв. м., представляващо част от имот № [номер], за който е отреден парцел [номер], кв. [номер] по отменен план на [населено място], а по сега действащия план, имотът представлява УПИ ІІІ-[номер], [номер], кв. [номер]; в този УПИ се посочва, че попада и ПИ № [номер] с площ от 140 кв. м., частна общинска собственост, съгласно АЧОС № 47/27.03.2006 г.; заявено е желание за прекратяване съсобствеността в УПИ ІІІ-[номер], [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], като му бъде дадена възможност за закупуване на ПИ № [номер]; към заявлението е приложено копие от нотариален акт, подробно описан в решението, както и удостоверение за наследници. По- нататък съдът е установил, че на редовно заседание на Общински съвет – Съединение, проведено на 21.04.2016 г. с Протокол № 10, е взето Решение № 54, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА; чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОС; чл. 36 от ЗС; чл. 62, ал. 1, т. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ и като са взети предвид мотивите в докладна записка с вх. № 74/12.04.2016 г. на Кмета на Община Съединение е дадено съгласие за разпореждане с общинско имущество (прекратяване на съсобственост), представляващо поземлен имот № [номер], с площ от 140 кв. м., съдържащ се в УПИ ІІІ-[номер], [номер], квартал [номер] по плана на [населено място], общ. [община], за който имот има съставен АЧОС № 47/27.03.2006 г.; възложено е също така на Кмета на Община Съединение да сключи договор за покупко-продажба на описания по-горе недвижим имот с П. В. и И. В.. Първостепенният съд е посочил още, че решението е било върнато от областния управител на област с административен център - гр. Пловдив на основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА за ново обсъждане в общинския съвет по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА. Върнатият за ново обсъждане акт е разгледан от съвета в 14-дневен срок от получаването му, като с Протокол № 11 от 12.05.2016 г. е прието Решение № 69 на Общински съвет – Съединение, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА; чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОС; чл. 36 от ЗС; чл. 62, ал. 1, т. 2 от НРПУРОИ и на основание чл. 45, ал. 9, предложение последно от ЗМСМА е приет повторно върнатия за ново обсъждане акт. Фактическата обстановка по делото е изградена при съобразяване на горните обстоятелства, както и след обсъждане на следните относими съм спора писмени доказателства: Заповед № 264/24.09.1996 г. на Кмета на Община Съединение, с която са одобрени застроителните и регулационните планове на кметствата [населено място] и [населено място]; Заповед № 426/07.09.2004 г. на Кмета на Община Съединение, с която е одобрено попълване кадастралната основа на част от кв. [номер] по плана на [населено място], като от имоти пл. № [номер], [номер], [номер] се образуват нови поземлени имоти [номер] и [номер] по зелената линия, надписи, щрихи и зачертавания на приложената към тази заповед скица; Заповед № 423/09.06.2005 г. на Кмета на Община Съединение, с която е одобрен проект за изменение на ПРЗ на УПИ ІІІ-[номер], [номер] /в отреждането/, като същият става ІІІ-[номер], [номер] от кв. [номер] по плана на [населено място], по зелените надписи и зачертавания за преотреждането; Акт № 47 за частна общинска собственост от 27.03.2006 г.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № [номер]/29.03.2016 г. и Пазарна оценка на ПИ [номер], включен в УПИ ІІІ-[номер], [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], община Съединение. При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е прието от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила включително и досежно начина на формиране на волята на органа. Приел е, че не е налице противоречие с материалния закон, което да обуславя извод за незаконосъобразност по същество на акта. Въз основа на това е направил извод за неоснователност на оспорването и го е отхвърлил. По делото няма спор за факти. Съдът е установил релевантните за предмета на спора факта и настоящата инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът е досежно приложението на материалния закон. Видно от изложените мотиви в Докладна записка № 74/12.04.2016 г, регулационният план на [населено място] е одобрен със Заповед № 264/1996 г., издадена при действието на отменения Закон за териториално-селищното устройство/ЗТСУ/. При действието наЗТСУ в периода от 1.06.1973 г. до 31.03.2001 г. недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ. Влезлият в сила дворищнорегулационен план има непосредствен вещно-прехвърлителен ефект. Но придобиването на собствеността на придадените към парцела части от имоти, респ. възникване на съсобственост в общ по регулация парцел, макар да става по силата на ДРП, има условен характер. Тази условност на придобиването отпада при прилагане на регулацията за парцела и придобиването на собствеността става окончателно. Изрично в този смисъла са поставените тълкувателни решения № 3 от 15. УН. 1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК, докладчик председателят на отделение Б. П. и тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, докладчик съдията Т. Гроз дева. Преценката дали регулацията е била приложена при действието на ЗТСУ (отм.); следва да бъде извършена към момента на влизане в сила на ЗУТ, т. е. 31.03.2001 г., тъй като съгласно § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си. Относими в случая са разпоредбите на § 5, ал. 1 и ал. 2 от ПР на Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/ (Обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.). Съгласно ал. 2 на § 5 от ПРЗ на ЗКИР дворищнорегулационният план се счита приложен за тези части от парцела, за които е платено дължимото обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на други физически или юридически лица, съответно когато частите на съсобствениците в образуван по регулация общ парцел са изравнени, а с прилагането на плана по отношение на парцела, той придобива качеството на поземлен имот по смисъла на ал. 1 на § 5 от ПРЗ на ЗКИР. В контекста на гореизложеното дворищнорегулационният план, одобрен със заповед № 264/1996 г. на кмета на община Съединение, е станал кадастрална основа за образуване поземлени имоти № [номер], № [номер], № [номер], за които са отредени У ПИ Н-[номер] - собственост на С. В., и УПИ III - [номер], [номер]. Дворищнорегулационният план запазва силата си единствено в хипотезите и сроковете на § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПЗР на ЗУТ, в които преклузивни срокове може да се поиска прилагането му чрез уреждане на сметките по регулация. При попълване на кадастралната основа със заповедта от 2004 г. от имоти № [номер], № [номер], № [номер], са образувани имоти № [номер] и № [номер]. Това е наложило издаване на заповедта от 2005 г. за изменение на ПУП-ПРЗ по отношение на отреждането на УПИ III - [номер], [номер], който става УПИ Ш-[номер], [номер] - собственост на С. В., в който е включена общинска придаваема част от 140 кв. м, представляваща поземлен имот № [номер], за който е съставен акт за частна общинска собственост. Видно от датите на издаване на горецитираните заповеди на кмета на община Съединение за попълване на кадастралната основа и изменение на ПУП-ПРЗ в отреждането, съответно от 2004 г. и 2005 г., дворищнорегулационният план не е бил приложен в 6-месечния преклузивен срок по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Поради това обстоятелство отчуждителното действие на плана по отношение на общинско място с площ от 140 кв. м, включено в УПИ III - [номер], [номер], се е прекратило по смисъла на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Гореизложеното обуславя приложение на производство по т. н. "доброволна регулация" от страна на общински съвет Съединение. Но в случая органът на местно самоуправление неправилно и незаконосъобразно е изразил воля за прекратяване на съсобственост по чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОС. Съгласно тази разпоредба прекратяването на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с НРПУРОИ, чрез: 1. делба; 2. продажба на частта на общината; 3. откупуване частта на физическите лица или на юридическите лица; 4. Замяна, като при прекратяване на съсобствеността се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и на ГПК. В конкретния случай предмет на оспорване е решение на Общински съвет Съединение за продажба на общински имот ПИ №[номер] с площ от 140 кв. м находящ се в кв. [номер] по плана на [населено място] (по делото е установено, че за посочения имот има съставен АЧОС № 47/27.03.2006 г. ). Основателно касаторът поддържа, че след като първостепенният съд правилно е установил, че в настоящия казус не се касае до прекратяване на съсобственост, необосновано е формирал извода, че актът на общинския съвет съставлява законосъобразен административен акт. Съдът не може да замести и да тълкува волята на органа, при положение, че в правните си изводи вече е установил, че е налице изрично противоречие между посоченото правно основание и фактическите данни за издаване на административния акт от страна на органа на местно самоуправление. В съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗОС, продажба на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Въз основа на изложеното настоящият състав на касационната инстанция намира, че в конкретния случай общинският съвет е задължил кмета на общината да сключи договор за покупко продажба на процесният имот с П. и И. В. на цена определена от общинският съвет без търг или конкурс в нарушение на горепосочената законова норма. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № 54, взето с Протокол № 10 от 21.04.2016 г. на Общински съвет Съединение, повторно прието с Решение № 69, взето с Протокол № 11 от 12.05.2016 г., обективирано в Заповед № АК-04-3/27.05.2016 г. на Областния управител на Област с административен център- гр. Пловдив. При този изход на спора и предвид заявеното искане от пълномощника на касатора, на последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение