Решение № 11497 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Еъркон ЕООД, ЕИК 202045793, подадена чрез процесуален представител адв. Илиева, срещу Решение 14750 от 29.04.2025 г., постановено по адм. дело 8559/2024 г. по описа на Административeн съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-22221123002161-091-001/18.03.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Пловдив, потвърден в оспорената му част с Решение 891 от 27.06.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и е осъдено юридическото лице за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията, изложени в касационната жалба, могат да бъдат систематизирани така. Неправилна е преценка за валидността на РА, който е издаден от некомпетентни по място органи по приходите. От събраните по делото доказателства, вкл. и посредством приетата ССчЕ, се доказва, че е налице реална доставка по всяка една от спорните фактури, т.е. на лице са всички кумулативни материално правни и процесуално правни предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Излага съображения, че съдът неправилно е възприел тезата на органите по приходите с аргументи най-общо казано за липсата на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, за непредставяне от тяхна страна на изисканите им документи, за нередности в счетоводното им отчитане, за липсата на доказателства за произход на стоките, за липсата на доказателства за транспорт. Според касатора не следва да се вменява на получателя на доставката да представя документи, касаещи обезпечеността на доставчика на стоките. Отделно от това излага и съображения, че от страна на приходната администрация не е установено, че сделките са белязани с данъчна измама. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Заявява претенция за присъждане на разноски, за което депозира и списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за което представя и списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е РА Р-22221123002161-091-001/18.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в оспорената му част с Решение 891 от 27.06.2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП- София при ЦУ на НАП, в частта с която на Еъркон ЕООД за конкретно посочени данъчни периоди са установени задължения по ЗДДС за внасяне в размер общо на 261 184 лева, ведно с лихви за забава в размер общо на 44 901,01 лева, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от Канекта Бе ЕООД, Даксай Би ЕООД, Мари - С75ЕООД, Поли Строй 758ЕООД и Инвърнс Стейд ЕООД. Ревизиращите органи са приели, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС, а именно не е доказано реалното извършване на доставките на стоки по посочените фактури, поради което са отказали претендираното право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 71, т. 1 и чл. 86 от ЗДДС. Мотивите могат да бъдат обобщени така. По отношение на доставчика Канекта Бе ЕООД е прието, че въпреки представените и от ревизирания субект и него доказателства - фактури, договори за покупко-продажба на стоки, придружени с опис на стоките, приемо-предавателни протоколи, счетоводни справки, банкови извлечения и прочие доказателства, при липсата на назначени лица на трудов договор, на притежавани транспортни средства, на наети обекти/търговски площи, както и при недоказан произход на стоките, не се доказва извършването на доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, така както същите са обективирани в спорните фактури. По отношение на доставчика Даксай Би ЕООД, аналогично въпреки представената от Еъркон ЕООД фактура, рамково споразумение, доказателства за разплащане (банкови извлечения и тристранен протокол), както и такива за последваща реализация на част от стоката (фреон), е прието, че не може да се приеме, че е на лице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС предвид липсата на отразяването на фактурата в СД по ЗДДС от страна на доставчика, липсата на назначени по трудов договор лица, липсата на притежавани превозни средства и наети складови помещения/търговски площи за осъществяване на дейността. Относно доставчика Мари С75 ЕООД, отново въпреки представените и от ревизирания субект и от самия доставчик, обяснения, фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, пътни листове, платежни документи, счетоводни регистри, договор и фактура за последваща реализация на стоките, е прието, че липсва доставка на стоки поради липсата на доказателства за наети по трудов договор лица, за притежавани превозни средства и за наети складови помещения/търговски площи, където да се съхраняват стоките, както и с аргумента, че посочените предходни доставчици са дерегистрирани по ЗДДС лица. Аналогично и за доставчика Поли Строй 758 ЕООД, въпреки представените и от него и от ревизирания субект, доказателства фактура, договор за доставка на оборудване, приемо-предавателен протокол, доказателства за разплащане, такива за последваща реализация, е прието че не може да се приеме, че е на лице доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, предвид липсата на назначени по трудов договор лица, на притежавани превозни средства и наети складови помещения/търговски площи за съхранение на стоките, както и дерегистрацията по ЗДДС на посочените предходни доставчици. И по отношение на фактурите, издадени от Инвърс Стейд ЕООД, е прието че не се доказва извършването на доставка на стоки, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, с напълно аналогични аргументи липсата на доказателства за наети складови/търговски обекти за съхранение на стоките, за собствени/наети транспортни средства, за счетоводна отчетност, за необходима ресурсна, техническа и материална обезпеченост, отново при ангажирани от Еъркон ЕООД доказателства фактури, договор за доставка на оборудване, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, аналитични регистри, оферти, договори, приемо-предавателни протоколи за последваща реализация на стоките. Всички тези документи са подробно обсъдени в РД и Решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. София, който от своя страна е отхвърлил с жалбата с аргументи, че ревизираният субект не се е справил с възложената му доказателствена тежест да установи реалността на процесните доставки на стоки, аналогично с аргументи, че не се доказва всеки един от доставчиците да е разполагал със стоките, за да се разпореди със същите в полза на Еъркон ЕООД, че не са доказва транспортът и тяхното съхранение, а представените договори, приемо-предавателни протоколи и частично доказателства за транспорт в битието им на частни документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила и преценени в съвкупност с останалия доказателствен материал, събран от органите по приходите, не установяват извършването на доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, по която и да е от спорните фактури. Директорът на Дирекция ОДОП гр. София е изложили и мотиви, че всъщност липсва реално извършена доставка от търговеца, посочен в съответната фактура, която няма как да не е известно на ревизираното дружество, което е получило само данъчен документ, но не и доставка от издателя на фактурата, а същевременно е претендирало право на данъчен кредит, която може да се счита за част от данъчна измама Решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 49 на СЕС. За изясняване фактите по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), приета от съда и неоспорена от страните по делото. Експертните изводи на вещото лице са цитирани подробно в съдебния акт и са кредитирани от състава на АССГ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, в установената по чл. 120 от ДОПК форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В по-общ план съдът е изложил съображения относно предпоставките за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Решаващата инстанция напълно се е солидализирана с разбиранията на органите по приходите, като е приела, че дори и да се приеме, че Еъркон ЕООД е получил стоки като процесните, с които се е разпоредил в последствие/използвал е същите в рамките на упражняваната от него независима икономическа дейност, то не е доказано, че те са му доставени именно от посочените във фактурите доставчици. Аргументите на състава на АССГ са свързани с липсата на доказателства за материална, техническа и ресурсна обезпеченост на който и да е от доставчиците и за липсата на доказан произход на стоките. Така по отношение на фактурите, издадени от всеки един от доставчиците - Канекта Бе ЕООД, Даксай Би ЕООД, Мари С75 ЕООД, Поли строй 758 ЕООД и Инвърнс стейдЕООД, е прието, че представените в хода на ревизията документи не доказват реално извършена стопанска операция от вписания в тях доставчик, доколкото няма доказателства, че съответното дружество осъществява реална дейност, не притежава ДМА и ППС, няма назначени работници, няма складова база, наета или собствена, няма търговски обект, няма доказателства, че е разполагало със стоките, предмет на пряката доставка. Възприет е за обоснован и законосъобразен изводът на органите по приходите, че реална доставка от съответния издател на фактурите не е осъществена, поради обективна невъзможност на доставчика да изпълни предмета на доставката при липсата на всякакъв ресурс за това. Изведени са съображения, че при това положение макар и да се приема, че Еъркон ЕООД е придобило съответния вид стока, при ангажирани доказателства за последващата й реализация, респ. влагане, в икономическата му дейност, това не е станало в рамките на доставка между него и съответния доставчик. С тези аргументи е възприето, че липсва на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по всяка една от процесните фактури, поради което е потвърден като законосъобразен отказът от право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 71, т. 1 и чл. 86 от ЗДДС. С оглед на така изложеното в неговата съвкупност първоинстанционният съд е възприел материалната законосъобразност на РА. С тези мотиви Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на дружеството. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК е да провери дали са налице само твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наведените доводи за необоснованост. В тази връзка посочи се по-горе, че доводи за допуснати съществени пропуски в процесуалното поведение на съда не са изложени в касационната жалба, поради което и настоящият състав не дължи произнасяне по това касационно оплакване. Следва да се посочи, че в съответствие с изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка по случая, възприета като установена от съда, и изводите му са мотивирани със собствени мотиви след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства. Обсъдено е всяко едно от възраженията на жалбоподателя, т. е. всеки един от спорните по делото въпроси от фактическа и правна страна. Приетите от съда за установени факти и описани в мотивите на решението, са тези, които са релевантни за установяване на спорните по делото обстоятелства, а тяхната обоснованост (към което всъщност са насочени основните аргументи в касационната жалба) ще бъде разгледана по-долу в това изложение. Или иначе казано съдебния акт отговарят на изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК, а и на тези на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, поради което и липсват пречки за осъществяване на касационния контрол. По материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, оплакванията в касационната жалба по които следва да бъдат разгледани общо. На първо място изводите за валидност на РА, в аспекта на провеждането на ревизионното производство и в частност неговото издаване от компетентни органи по приходите, са в пълен унисон с разрешението дадено с Тълкувателно Решение 3 на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегии на Върховния административен съд по тълкувателно дело 2/2024 г., поради което и възраженията в касационната жалба за противното не се споделят. Всъщност основният спорен въпрос между страните в процеса е наличието на реално осъществени доставки на стоки между страните, посочен в спорните фактури, като нито една от тях не отрича значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. В по-общ план следва да се акцентира, че правилно съставът на АССГ е приел, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС се обуславя от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. Както е посочено и в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.". Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Що се касае до формалните предпоставки за правото на приспадане, то те са дефинирани например в т. 29 от Решение 15 септември 2016 . на СЕС по дело С-518/14 по следния начин: "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14, EU: C: 2015: 719, т. 29). ", в която връзка е и разрешението дадено с Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 на СЕС. Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация. Именно това са били обстоятелствата в главното производство при които е постановено Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-142/11 и С-80/11, а именно "че, първо, сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е извършена видно от съответната фактура и второ, тази фактура съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112, поради което са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане" /т. 44 и т. 52/. Но също така е вярно и че обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС, съгласно която липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C-329/18, СЕС), при установено предаване на стоката (представени са договори и подписани приемо-предавални протоколи) и последващата ѝ реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Всъщност съгласно мотивите на първостепенния съд (а и на самите органи по приходите) се установява фактът на получаване на стоки от рода на процесните в патримониума на Еъркон ЕООД, не се оспорва и последващото им влагане в икономическата му дейност (тава са и експертните изводи на вещото лице по ССчЕ, респ. се налага и от събраните по делото писмени доказателства), като правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по съображения, че не се установява тези стоки да са получени именно от съответния издател на разглежданите фактури с мотиви, които могат да бъдат обобщени с констатации относно материалната, кадровата и техническа обезпеченост на прекия доставчик; липсата на наети помещения за съхранение на стоките и доказателства за транспорт; липсата на доказателства за произхода на стоките. Тези обстоятелства обаче преди всичко не касаят главния факт на доказване фактическото предаване на стоките по фактурите. Тези обстоятелства биха били от значение за спора при евентуално наличието на представени от страна на приходните органи обективни данни за налична схема за данъчна измама, в която ревизираното лице да участва, т. е. да му са му били известни обстоятелства за некоректно поведение на прекия му доставчик спрямо фиска, за неизпълнението на фискалните му задължения и за намерение за увреда на публичния фискален интерес. Само поради посочените по-горе съображения, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока да приспадне данъчен кредит, ползвани за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С-18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/. Материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка, което следва и от т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според което, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". В решението си от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В т. 65 от решението е прието, че ".... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължено лице ". Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Такава установеност не е налице в процесния случай, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право. В крайна сметка, както е посочило и вещото лице по приетата ССчЕ, която не е оспорена от страните, по делото са налични доказателства за сключени договори със съответното дружество-доставчик, с предмет идентичен на този на спорните фактури (самите те, съдържащи всички нормативно установени реквизити и/или придружени с документи, съдържащи тази информация), доказателства за плащане по банков път и чрез прихващане на насрещни задължения (в пълен размер са изплатени задълженията по фактурите, издадени от Мари С75 ЕООД, Поли Строй 758 ЕООД Инвърс Стейд ЕООД, и частично по фактурите, издадени от Даксай БиЕООД и Канекта БеЕООД), доказателства за приемането на стоките, доказателства за редовното счетоводно отразяване на доставките, при редовно водена счетоводна отчетност при оспорващия, доказателства за транспортиране на по-голямата част от стоките (противно на възприетото от органите по приходите и състава на АССГ, доказателствата за това са налични поделото и са предмет на подробен анализ в заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ), категорични са и доказателствата за използването/влагането на стоките в икономическата дейност на ревизирания субект, сама по себе си облагаема такава. Нещо повече, категорични са изводите на вещото лице по допуснатата ССчЕ, че липсват доставки на оборудване (стоки) от други доставчици, идентични по вид и количество с тези, фактурирани по спорните доставки. Или съвкупната преценка на доказателствата налага изводът за доказаност на всички предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, така както бяха очертани по-горе в това изложение. Всички тези доказателства са подробно анализирани в приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът неправилно не е обсъдил в съвкупност със самите документи и всъщност макар и да го е кредитирал е сторил необосновани изводи. Както нееднократно се сочи в съдебната практика съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, но това не е пречка същите да бъдат кредитирани от състава на съда, още повече в случаи като процесния, в които те не са били оспорени от процесулания представител на Директор Дирекция ОДОП гр.София в по реда и в преклузивния за това срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което и се ползват с придадената им от закона формална доказателствена сила и в този смисъл в битието им на частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица чл. 180 от ГПК. Що се касае до начина на счетоводно отчитане на стоките при доставчиците на оспорващия това не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, а и както изрично се приема и в константата практика на ВАС получателят по доставката не може да бъде държан за отговорен за действия, респ. бездействията на доставчиците си и/или на трети лица, което напълно кореспондира и с практиката на СЕС по този въпрос. С оглед изложеното, доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извод за наличие на реални стопански операции между ревизираното лице и всеки един от коментираните доставчици. Като е достигнал до различен извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него постановено ново, с което да бъде уважена жалбата на Еъркон ЕООД срещу процесния РА. По въпроса за разноските: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на спора на касатора се дължат сторените по делото разноски пред двете инстанции (претенцията за това е своевременно заявена и пред първата, и пред касационната инстанция). Като краен резултат НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на Еъркон ЕООД сумата от 36 150 лева, разноски, понесени пред първата и касационната съдебни инстанции. Неоснователно е възражението, сторено от процесуалния представител на Директор на Дирекция ОДОП гр. София пред първата съдебна инстанция за прекомерност на уговорения и изплатен адвокатски хонорар в размер на 17 000 лева същият съответства на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство, а и е съизмерим с претендираното от самата данъчна администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 893,40 лева за една съдебна инстанция. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение