Решение № 11555 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2018 г.

Решение № 11555 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Херку - М. Танев" ЕИК 115321543 и Т. Танев срещу Решение № 4296 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 4802/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 28/26.01.2015 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ), с което е отхвърлено искането за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн peг. № 8011 "ШАСИТА ЗА МОТОКАРИ", включващ четири дизайна, с притежател "ИПО" ООД ЕИК 040905182. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените дела. Твърди се, че съдът е достигнал до неправилен извод за новост на процесния дизайн, тъй като от представените по делото доказателства се установявало разгласяване на дизайна преди едногодишния период по чл. 14 от Закона за промишления дизайн (ЗПД), поради което е налице основанието по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПД за заличаването му. На следващо място, поддържа се становище, че е налице и основанието по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗПД, тъй като процесният дизайн не е оригинален. В тази връзка касационните жалбоподатели се позовават на представената в първоинстанционното производство техническа документация и излагат аргументи, че съдът необосновано е кредитирал приетите по делото експертизи и е формирал неправилен извод за непълнота на документацията. Допълнително извеждат аргументи от представените по делото договори и фактури за проектиране и производство на мотокари и твърдят, че използваните в тях серийни номера удостоверяват не само модела на мотокара, но и съдържат информация за дизайна на неговото шаси. По изложените съображения касационните жалбоподатели искат обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за отмяна на административния акт. Претендират присъждане на разноските за водене на делото. Ответникът - председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ИПО" ООД ЕИК 040905182, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, след като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на ЕТ "Херку - М. Танев" ЕИК 115321543, Т. Танев и "ХМТ ГРУП" ООД ЕИК 200771959 срещу Решение № 28/26.01.2015 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането им за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн peг. № 8011 "ШАСИТА ЗА МОТОКАРИ", включващ четири дизайна, с притежател "ИПО" ООД ЕИК 040905182. Жалбата в частта, подадена от "ХМТ ГРУП" ООД ЕИК 200771959, е оставена без разглеждане поради оттеглянето й и в тази част производството по делото е прекратено. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "Херку - М. Танев" ЕИК 115321543 и Т. Танев срещу Решение № 28/26.01.2015 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането им за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн peг. № 8011 "ШАСИТА ЗА МОТОКАРИ", включващ четири дизайна, с притежател "ИПО" ООД ЕИК 040905182. От фактическа страна съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по искане вх. № 70-00-3935/14.04.2014 г. на ЕТ "Херку - М. Танев", Т. Танев и "ХМТ ГРУП" ООД за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн peг. № 8011 "ШАСИТА ЗА МОТОКАРИ", включващ четири дизайна, на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 и т. 1, вр. чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от Закона за промишления дизайн. На основание Заповед № 513/09.12.2014 г. на председателя на Патентното ведомство състав на отдел "Правоприлагане и спорове" е разгледал постъпилото искане за заличаване на регистрацията на процесния промишлен дизайн. Въз основа на представените в административното производство доказателства и след анализ на приложимите правни норми съставът е предложил на председателя на Патентното ведомство да отхвърли искането за заличаване на регистрацията на атакувания дизайн. В становището е прието, че заявителите не са представили доказателства, съдържащи изображения, които ясно и пълно да разкриват видимия външен вид на шаситата за мотокари, както и доказателства, че са били разгласени или станали общодостъпни преди датата на подаване на заявката за регистрация 06.08.2013 г. на "ИПО" ООД. Представените конструктивни сборни чертежи на шасита не съдържат спецификации и изображения, разкриващи цялостен външен вид на шасита за мотокари, поради което не могат да се свържат с останалите доказателства, в които са посочени различни модели мотокари, станали общодостъпни преди 06.08.2013 г. чрез използване - производство и продажба. В конструктивните чертежи шаситата са представени в три проекции, но поради използваните частични разрези в повечето от тях не може да се добие цялостно впечатление за външния вид на съответните шасита. Следователно тези чертежи, дори да се приеме, че са с дата по-ранна от 06.08.2013 г. (в действителност дата върху тях не е посочена), не могат да бъдат използвани за преценка на новостта и оригиналността на атакувания дизайн. Въз основа на становището на отдел "Правоприлагане и спорове" е издадено процесното решение на председателя на ПВ за отказ за заличаване на атакувания дизайн. В съдебното производство съдът е допуснал единична и тройна съдебна експертиза за дизайн. Кредитирал е изцяло заключенията на вещите лица. Съгласно заключението на единичната експертиза преценката за новост е невъзможна поради това, че представената техническа документация по делото не носи дата на съставяне. Относно проверката за оригиналност, вещото лице е посочило, че е безпредметно такава да се прави, тъй като би била необективна - представените конструктивни сборни чертежи са в 2-Б формат и не съдържат техническа спецификация за изясняване на отделните позиции, докато регистрираните дизайни са в 3-В формат. Аналогично е заключението и на тройната експертиза, съгласно което изображенията, представени с техническата документация, представляват сборни конструктивни чертежи в 2 D формат. Чертежите са с посочени размери и позиции, с разрези, полуразрези и пр., но не е налична пълна техническа спецификация и не става ясно коя позиция на кой елемент или детайл отговаря. Тези чертежи като цяло се отнасят към конструкцията на шасито и съдържат множество елементи и детайли от конструкцията, които нямат отношение към външния вид на шасито и пречат на създаването на 3 D изображение. Чертежите не разкриват всички видими при обичайната употреба на шасито особености и не съдържат изображения, разкриващи цялостния външен вид на продукта. Сравнението между представена от заявителите техническата документация и 3 D изображенията от атакувания дизайн е трудно осъществимо и необективно. Съдът е отбелязал, че все пак вещите лица са извършили такъв сравнителен анализ и е кредитирал изцяло техните констатации. Резултатите от извършения сравнителен анализ са обсъдени от съда при проверка на материалната законосъобразност на отказа за заличаване. От правна страна съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 от АПК и е законосъобразен. Установил е, че посочените в акта фактически основания са установени по безспорен начин, а правните основания за издаването му са изведени при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба са изложени оплаквания, че съдът е извършил установявания по фактите, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а правните му изводи относно липсата на заявените основания за заличаване на дизайна са формирани в нарушение на материалния закон. Оплакванията от първоинстанционната жалба относно незаконосъобразността на отказа за заличаване на дизайна са възпроизведени и в касационната жалба. Съдът ги е обсъдил подробно и правилно е преценил, че са неоснователни. Процесният промишлен дизайн № 8011 "Шасита на мотокари" включва четири дизайна, всеки от които представен с по три графични изображения. Заявен е на 06.08.2013 г. като множествена заявка вх. № 10613, регистриран е на 11.03.2014 г. и е публикуван в бр. 4/2014 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Притежател на дизайна е "ИПО" ООД ЕИК 040905182. На първо място, съдът правилно е установил, че с оглед същността и предназначението на продукта, към който е приложен процесният дизайн, свободата на дизайнера е силно ограничена. Шасито е основен носещ възел за мотокара и неговите характеристики са обусловени от неговата функция и от обстоятелството, че шасито трябва да бъде свързано и да функционира съвместно с останалите възли на мотокара. На второ място, въз основа на събраните по делото доказателства и в съответствие с приложимия материален закон съдът е обосновал правилен извод, че не са налице основанията по чл. 29, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПД за заличаване на дизайна. Чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗПД предвижда, че регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е регистриран в противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1 от ЗПД той да е нов или оригинален. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗПД, дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗПД, дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи. Разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета от: 1. автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на неговия правоприемник; 2. трето лице във вреда на автора (чл. 14 от ЗПД). Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПД, регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е идентичен по смисъла на чл. 12, ал. 2 от с. з. на дизайн, станал общодостъпен по какъвто и да е начин преди датата на подаване на заявката, съответно приоритетната дата, където и да е по света, или е идентичен на дизайн, който е заявен преди датата на подаване на заявката за регистрация, съответно приоритетната дата, и регистриран по национален или международен ред или като дизайн на Общността. Дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета (чл. 13, ал. 1 от ЗПД). Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗПД, при преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна. Съдът правилно и обосновано е кредитирал заключенията на единичната и тройната експертиза, които са категорични и единодушни, че представената от жалбоподателите техническа документация не може да бъде съотнесена към 3 D изображенията на шаситата от процесния дизайн и сравнението би било необективно. Доколкото обаче е възможно да се направи такова сравнение, вещите лица от тройната експертиза са направили сравнителен анализ на конструктивните чертежи, представени от жалбоподателите, и изображенията от дизайн № 1 и № 2 на регистрирания промишлен дизайн № 8011. При сравнение на техническа документация № 09-0100-00 с шасито на дизайн № 1 от дизайн peг. № 8011 вещите лица са достигнали до единно становище, че атакуваният дизайн № 1 от промишлен дизайн peг. № 8011, изображения № 1. 1, 1. 2 и 1. 3, е нов и оригинален. Според вещите лица са налице разлики по следните признаци: формата на предните калници - при регистрирания дизайн има изрязани правоъгълни участъци в калниците, а съгласно техническа документация № 09-0100-00 са цели; формата на задната част на шасито на регистрирания дизайн е правоъгълна със заоблени ръбове и е значително по-голяма по площ; при регистрирания дизайн е налична плоча в задната част, която липсва при този от документацията; при поглед отстрани се виждат съществени различия във формата на надлъжната греда, свързваща предната и задната част на шаситата; същата греда е установена с цялата си долна основа към шасито, а при противопоставения дизайн - гредата е изрязана в долната си част; наличието на планка в предната част на надлъжната греда при дизайн № 1 от дизайн peг. № 8011; формите на вертикалните плочи в задната част шаситата са различни. Разгледано в цялост, шасито от регистрирания дизайн изглежда по-компактно в сравнение с противопоставеното. Посочените елементи са съществени за формообразуването на двата дизайна и създават различно цялостно впечатление в информирания потребител. При сравнение на техническа документация № 160-0100-00 с дизайн № 2 от дизайн peг. № 8011, изображения № 2. 1, 2. 2 и 2. 3, вещите лица също са констатирали съществени разлики: форма на калниците при поглед отгоре; тяло 1 от техническата документация спрямо същото тяло от регистрирания дизайн, по форма и брой на отворите; наличието и съответно липсата на надлъжна шина; странични кръгови отвори при регистрирания дизайн, които липсват при този от техническата документация; форма на опората и закрепването й към шасито - позиция 11; правоъгълникът и разположението му под позиция 11, като чертежите от документацията се различават един от друг по броя на тези правоъгълници и др. Вещите лица са преценили, че тези елементи са съществени за формообразуването на двата дизайна и създават различно цялостно впечатление в информирания потребител. Направен е извод, че дизайн № 2 от промишлен дизайн peг. № 8011 е нов и оригинален в сравнение с дизайна от техническа документация № 160-0100-00. Съдът правилно е преценил като недоказани твърденията, че дизайн № 3 от дизайн peг. № 8011 е идентичен на промишлен дизайн peг. № 6763, с притежател Т. Танев. Дизайнът на мотокар peг. № 6763 е станал общоизвестен чрез публикацията на заявката за регистрация, извършена на 28.09.2007 г. в бр. 9/2007 на Официалния бюлетин на Патентното ведомство, т. е. преди релевантната дата 06.08.2013 г. Дизайн peг. № 6763 е представен с две изображения (снимков материал) на мотокар в неговата цялост, а не на шаси на мотокар, поради което тези изображения не съдържат достатъчно елементи за установяване на видимия външен вид на използваното шаси. В същия смисъл е и заключението на тройната експертиза. Вещите лица са категорични, че не може да се установи връзка между обектите, посочени дизайн peг. № 6763, и техническа документация № 03. 12-0100-00. Правилно съдът е установил, че "ХМТ ГРУП" ООД и ЕТ "Херку М. Танев" са сключвали сделки с предмет проектиране и производство на мотокари преди датата на заявката на процесния дизайн. В представените по делото договори и фактури не се съдържат обаче графични изображения на шаситата на мотокарите, поради което е обективно невъзможно да се извърши анализ на видимия външен вид на продукта чрез изследване особеностите му, дефинирани в легалното определение на понятието дизайн в чл. 3, ал. 1 от ЗПД, а именно - формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Посочването на серийните номера не е достатъчно за установяване на дизайна на шасито на мотокарите, тъй като описаният в касационната жалба алгоритъм за образуване на серийните номера на мотокарите не е подкрепен с доказателства. Начинът на образуване на серийните номера е бил предмет на проверка и от вещите лица, които по този въпрос дават заключение, че начинът, по който жалбоподателите отнасят определен сериен номер към конкретна техническа документация, е неясен и неубедителен. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на основание чл. 143, ал. 3 и 4, вр. чл. 228 от АПК касационните жалбоподатели следва бъдат осъдени да заплатят юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на Патентното ведомство и адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. в полза на "ИПО" ООД.