Решение № 9887 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ф. А., чрез адв. Ангелов, срещу решение 2495 от 31.12.2024г., постановено по адм.дело 246/2023г. по описа на Административен съд(АС) Добрич. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение. Излага твърдения, че от съда не са обсъдени всички доказателства, от които се установява, че процесният недвижим имот е собственост на неговата наследодателка, който без основание е станал държавна собственост, а след 10 ноември 1989г. общинска собственост, вследствие на което са причинени претендираните вреди. По подробно развити в жалбата доводи моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът, община Балчик, редовно призован, не се представлява. Депозира писмен отговор на касационната жалба, която оспорва като неоснователна и немотивирана. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС Добрич е отхвърлил изцяло предявеният от С. Ф. А. срещу Община Балчик иск по чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ) за осъждането на ответника да му заплати сумата от 30 000 лева като част от общо дължимата сума в размер на 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените вреди поради бездействия (през периода от 06.04.1992 г. до настоящия момент) и незаконосъобразни откази (от 06.04.1992 г., 16.06.1998 г. и 16.03.2016 г.) за възстановяването на собствеността върху имот в гр. Балчик, останал в наследство от К. Г. Б.. За да стигне до този резултат, АС - Добрич , е приел че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск - не е установено нито наличието на незаконосъобразни бездействия или откази на длъжностни лица от Община Балчик; няма данни това да е извършено при осъществяването на административна дейност, каквото е отчуждаването на недвижими имоти за осъществяването на мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации, както и обезщетяването на собствениците им от органите на съответните общини; не са доказани причинени имуществени вреди на ищеца по вид, характер и интензитет; не е установена причинно-следствената връзка между настъпили имуществени вреди и незаконосъобразните бездействия и откази на длъжностни лица от Община Балчик. Решението е неправилно. Обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В оспореното решение съдът е възпроизвел становищата на страните, като не е посочил в мотивите въз основа на кои установени по делото факти е изградил правните си изводи. Проявил е процесуална активност за събиране на доказателства, в т.ч. е назначил и експертиза, които не е обсъдил в решението, както и не се е произнесъл по възражението на ответника за настъпила погасителна давност за търсенето на претендираните права, направено в писмения отговор. В нарушение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, в мотивите на решението не са посочени фактите по делото и преценката на събраните доказателствата, което е от компетентност на решаващия съд. Тази липса сочи на необоснованост на правните изводи и представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При това, съдът е разрешил спора, без да обсъди и оцени представените по делото доказателства, въз основа на които да извърши преценка досежно наличието на всяка от предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата касационна инстанция няма правомощието да замести първоинстанционния съд в тази преценка като обсъди за първи път представените по делото доказателства и да направи въз основа на тях фактически изводи, доколкото този подход би лишил страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Ищецът с последното уточнение на исковата молба излага твърдения за три бездействия на кмета на община Балчик от 06.04.1992г., от 16.06.1998г. и от 16.03.2016г., които приравнява на три отказа да му бъде възстановена собствеността върху имота, вследствие на което му е причинена имуществена вреда, представляваща паричната равностойност на имота, предявена като частичен иск. Съдът не е изложил мотиви дали се касае за фактическо бездействие, отговарящо на изискванията на чл.256 АПК или правно такова, което би могло да бъде преодоляно от ищеца чрез обжалване на мълчалив отказ на депозираното искане за реституция, каквото твърди че е направил. Съгласно чл. 256 от АПК, за да е налице фактическо бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е самата правна норма. Ако връзката се опосредява от властническо волеизявление, тя е косвена, правопораждащият факт ще е индивидуален или общ административен акт и ще има неизпълнение на административен акт, а не фактическо бездействие. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. 3/2004 г. на ОСГК, под действия и бездействия се има предвид фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. Съдът не се е съобразил с факта, че до приемане на ЗОДВПГ( ДВ бр. 60/1988 г.) държавата отговаря за вреди, причинени на граждани по реда на ЗЗД. С § 98, т. 1 от ПЗР на АПК (обн. ДВ бр. 30.11.04.2006 г.) бе изменено заглавието на закона в Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, като самият закон претърпя изменения. Така, отговорност вече се носи не само от държавата, но и от общините за вреди, причинени от незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на държавната и общинската администрация, като с влизане в сила на АПК отговорността се реализира по реда на глава ХI "Производства по обезщетения" чл. 203 - чл. 207 от АПК, при спазване на ЗОДОВ като материален закон. В конкретния случай искът е насочен срещу общината, а не срещу държавата, поради което за ангажиране на отговорността на ответника правно релевантни са само онези факти настъпили след влизане в сила на ЗИЗОДВПГ, обн. ДВ, бр. 30.11.04.2006 г., с които чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ свързва настъпването на определени правни последици. С оглед очертаване на предмета на спора съдът е бил длъжен да укаже на ищеца по чл. 129, ал. 2 от ГПК да посочи кои са незаконосъобразните актове или фактически/правни действия и бездействия, които общинската администрация е била длъжна да извърши в периода от време от влизане в сила на изменението на закона през 2006 г. до завеждане на исковата молба. С оглед гореизложеното, макар да е валидно и допустимо, решението следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС - Добрич, предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция. Съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и постановяване на съдебен акт по същество при съобразяване на изложеното по - горе, след като обсъди и оцени представените относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и даде отговор на всички направени от страните възражения и релевирани доводи, което е предпоставка за постановяване на съдебен акт със съдържание в съответствие с предписанието на чл. 172а, ал. 2 АПК. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение