Решение № 16770 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12840/2011 г.

Решение № 16770 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12840/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тимак Агро България" ЕАД със седалище в гр. София, подадена от адвокатите Пейчо Попчев и Димитър Ганев, против решение № 7634 от 1.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1386 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство против решение № 1576 от 14.12.2010 г. по преписка № КЗК-651 от 20101 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), като го е осъдил да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че Росен Венков Трифонов като е напуснал "Тимак Агро България" и е учредил "Лебозол България" ООД е привлякъл част от търговския екип на напуснатото дружество, е извършил действия, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика. Привличането на част от служителите на касатора в новоучреденото дружество го е лишило от възможността да упражнява търговската си дейност през определен период от време. Същевременно новоучреденото дружество е започнало да осъществява търговската си дейност в същите райони и с клиентите на касатора, което може да увреди интересите му. Твърди се, че заинтересованите страни - физически лица, като са напуснали "Тимак Агро България" ЕАД в едно и също време и са започнали работа в "Лебозол България" ООД, пренебрегвайки поетите от тях договорни задължения, са предлагали продуктите на "Лебозол България" ООД в районите и на клиентите на касатора, с което са съдействали за извършване на нарушение по чл. 29 ЗЗК. С обжалваното решение съдът е приел обратното, поради което решението му като неправилно се моли да бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените разноски през цялото производство. Ответната страна КЗК и Боян Руменов Григоров - заинтересовани страни не са взели становище. Заинтересованата страна "Лебозол България" ООД е изпратила писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, чрез адвокат Папазова, в който се съдържа становище за неоснователност на жалбата. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки, в които се съдържат твърдения опровергаващи направените в касационната жалба се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира се за присъждане на сторените разноски, за което са представени доказателства. Валентина Иванова Петрова и Росен Венков Трифонов също са изпратили писмени отговори против подадената касационна жалба. В тях се твърди, че касационната жалба е неоснователна по изложените съображения. Росен Трифонов претендира присъждане на разноски, за което е представил договор за правна защита и съдействие. Емилиян Данчов Господинов в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата, като моли за присъждане на сторените разноски. Адвоката Попчев прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на дружеството - заинтересована страна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че изложените от съда доводи са правилни и законосъобразни, поради което ги споделя. Счита, че от доказателствата по делото е установено, че новото търговско дружество след регистрацията си, със сходен предмет на дейност като на касатора, не е привлякло негови клиенти, нито са прекратени търговски взаимоотношения с негови клиенти. Напусналите служители на касатора не са извършвали нелоялна конкуренция, не са привличали клиенти на касатора и не са извършили действия реално застрашаващи неговата търговската дейност. Прокурорът счита, че твърдението в жалбата за насърчаване на подобни действия на нелоялна конкуренция е неоснователно, като се позовава на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Счита, че при реално извършване на такова нарушение защитните норми на ЗЗК ще влязат в действие, но при реално извършено нарушение, не и при възможност от извършване на нарушение. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срок за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото е установено, че "Тимак Агро България" ЕАД е дружество, регистрирано през началото на 2005 г. То е осъществявало стопанска дейност, свързана с разпространение и продажба на продукти за подхранване на растенията и облагородяване на почвата, в т. ч. твърди торове (гранулати), течни биостимулатори и водно разтворими торове. В него като служители са работили Росен Венков Трифонов от 2.11.2009 г., Емилиян Данчов Господинов от 7.11.2008 г., Валентина Иванова Петрова от 20.04.2006 г. и Боян Руменов Григоров от 18.05.2009 г. Те са прекратили трудовите си правоотношения с дружеството през месец април - май на 2010 г. На 22.03.2010 г. е учредено дружеството "Лебозол България" ООД, което е регистрирано в ТР на Агенцията по вписванията на 9.04.2010 г. с управител Боян Руменов Григоров, който е и служител в дружеството. Търговската дейност на дружеството е свързана с разпространението и продажбата на органични разтвори на азотни торове, растителни подсилващи средства, листни торове и др., считано от м. април на 2010 г. Росен Венков Трифонов, Емилиян Данчов Господинов, Валентина Иванова Петрова, след прекратяване на трудовите си правоотношения с "Тимак Агро България" ЕАД са постъпили на работа в "Лебозол България" ООД. При така установените факти е направен извод, че двете дружества са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗЗК. Те извършват стопанска дейност, свързана с продажбата на торове - минерални продукти с неорганичен произход подобряващ устойчивостта и растежа на растенията, от което е направен извод, че са конкуренти и за тях са налице условията за приложимост на глава VII ЗЗК. На следващо място е прието за установено, че при извършваната дейност от "Лебозол България" ООД по разпространението и продажбата на торове от 22.03.2010 г. то не е осъществило нелоялно привличане на клиенти на дружеството жалбоподател. В тази връзка са изследвани търговските взаимоотношения на "Тимак Агро България" ЕАД с неговите клиенти, като е прието че не са установени случаи на прекратяване на договори, а след изтичането на срока на сключените договори, клиентите са продължили да закупуват продукцията на жалбоподателя. Същевременно "Сортови семена 99" ООД и "Пестицид" ООД освен че са закупували продуктите на жалбоподателя са закупували такива и от "Лебозол България" ООД, но това са направили въз основа на запознаване с продуктите на конкурентното дружество, чрез разпространяваните от него реклами, брошури и прочие, включително от "Изложение 2010 г." с организатор "Добрички панаир" АД, както и на собствено познаване на предлаганите продукти, предвид дългогодишния им опит в тази дейност. При липсата на данни за прекратяване на сключените договори с дружеството жалбоподател и неговите клиенти или липсата на данни за нарушаването им или несключването на договори, или осуетяването им вследствие на недобросъвестни действия от страна на "Лебозол България" ООД е направен извод че не е изпълнен фактическия състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Съдът е извършил проверка и върху извода на КЗК, че "Лебозол България" ООД не е извършило нарушение и на чл. 29 ЗЗК, тъй като освен твърдяните за извършени нарушения, които ако са доказани биха осъществили фактическия състав на чл. 36, ал. 1, не са констатирани действия на новоучреденото дружество, което да изпълни общия състав на нелоялната конкуренция. По тези съображения съдът е направил извод, че не е осъществен състав на чл. 29 ЗЗК. По отношение на физическите лица, също е прието за установено, че не са осъществили състава на чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 2, т. 4 ЗЗК, тъй като те са предлагали продуктите, които разпространява и търгува дружеството чрез реклами и брошури, без да ги сравняват с продуктите на други дружества и цените им, включително и тези на жалбоподателя, без да сочат че ги предлагат при по-изгодни условия. Не са извършили и действия сочещи на прекратяване на съществуващи договори, неизпълнение или осуетяване сключването на такива. Съдът е установил, че и четиримата бивши служители на дружеството жалбоподател не са извършвали самостоятелна стопанска дейност, поради което за тях е прието, че не са осъществили състав на чл. 29 ЗЗК. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е приел като краен извод, че както дружеството - ответник, така и физическите лица не са осъществили състава на чл. 29 и чл. 36, ал. 1 ЗЗК, а за физическите лица във връзка с чл. 2, т. 4, поради което е отхвърлил жалбата против решението на КЗК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че Росен Венков Трифонов, като е бил в трудови правоотношения с "Тимак Агро България" ЕАД е учредил друго търговско дружество, привлякъл е част от служителите на жалбоподателя, с което е нарушил добросъвестната търговска практика. Определението на понятието "добросъвестна търговска практика" е дадено в § 1, т. 2 ДР на ЗЗК. От данните по делото не се установява действията на Росен Венков да са в противоречие с нормативните правила, уреждащи стопанската дейност, нито в противоречие на обичайната търговска практика. Учредяването на друго дружество със сходна дейност не нарушава забраната на ЗЗК за извършване на нелоялна конкуренция, тъй като търговските партньори на жалбоподателя са продължили търговските си отношения с него. Неоснователен е и доводът по отношение на останалите три физически лица, че като са напуснали жалбоподателя по едно и също време и са започнели работа в конкурентното дружество са извършили нарушение на чл. 29 ЗЗК. Те са предлагали продуктите на "Лебозол България" ООД без да извършват сравняване с продуктите търгувани от жалбоподателя, без да сочат по-благоприятни условия за продажбата им или да сравняват цените. Напуснали са дружеството на жалбоподателя по собствено желание. Не са привличали клиентите на дружеството жалбоподател, а последните по собствена преценка са започнали да закупуват продуктите на "Лебозол България" ООД. Те не са извършвали и самостоятелна стопанска дейност, поради което липсата на част от кумулативните предпоставки на чл. 29 води до неприлагането на нормата. Освен това те не са нарушили и забраната на чл. 37 ЗЗК, тъй като жалбоподателя не е посочил негова производствена или търговска тайна. По изложените съображения, при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение, представляващо касационно основание за отмяна. Направеното искане за присъждане на разноски от "Лебозол България" ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Адвокат -пълномощникът на касатора е направил възражение за прекомерност против заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5 163.40 лв. Настоящият петчленен състав намира възражението за основателно, с оглед на това, че производството е касационно, както и с оглед фактическата и правна сложност на спора. Размерът на адвокатското възнаграждение ще следва да се намали до 2500 лв., които касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на заинтересованата страна. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати поисканите и доказани разноски от Росен Венков Трифонов в размер на 700 лв. и тези на Емилиян Данчов Господинов - размер на 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд-I колегия