Решение № 9905 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11556/2012 г.

Решение № 9905 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11556/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Димитър Григоров Серафимов от гр. Благоевград против решение № 2486 от 07.05.2012 г., постановено по адм. д. № 474 по описа за 2010 г. на Администратиевн съд София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му, решаване на спора по същество чрез уважаване на предявените искове в пълен размер. Ответникът по иска - Български институт по метрология не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище занеоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решение на Административен съд - София град в обжалваната от касационния жалбоподател част е разгледана исковата му претенция за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в рамките на десет месеца, за периода от 22.10.2009 г. до 06.12.2009 г. - един месец и пет дни; и периода от 02.04.2009 г. до 03.01.2011 г. - девет месеца или общо десет месеца, през които не е заемал държавна служба и не е получавал възнаграждение за друга работа, като претендираното обезщетение е в размер на 8203,90 лева, ведно с дължимата лихва. Предявен е бил и иск за начисляване на ДОО върху месечен осигурителен доход от 670,80 лева за целия период на прекратеното служебно правоотношение, считано от 06.06.2009 г. - 22.03.2011 г.; заплащане на полагащият се платен годишен отпуск за целия перод от 06.06.2009 г. до 22.03.2011 г. и доплащане на месечното трудово възнаграждение в размер на 670,80 лева за останалата част от периода от 06.06.2009 г. - 22.03.2011 г., през времето, което не е получавал възнаграждение за друга работа и пропуснати ползи. В хода на съдебното производство съдът е установил от фактическа страна, че със заповед № 01 от 05.06.2009 г. на председателя на БИМ е било прекратено служебното правоотношение на касационния жалбоподател поради налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение". С решение № 3226 от 21.10.2010 г. по адм. дело 4329 по описа за 2009 г. на АССГ, I - во отделение, 8 - ми състав посочената заповед е отменена. Този съдебен акт е оставен в сила с решение № 3322/09.03.2011 г. на тричленен състав на ВАС, Пето отделение по адм. дело № 16106/2010 г. Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно-икономическа експертиза е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е доказан по основание и до размер съответно - за месец 06.2009 г. - при 22 работни дни, от които 5 отработени се дължи обезщетение в размер на периода от 06.06.2009 г . - 518, 35 лева; за периода м. 07 - 11.2009 г. и 01. 04. - 06. 04. 2010 г., вкл. обезщетението е в размер на 3521,70 лева, а за м. 12.2009 г. - м. 03.2010 г., когато е налице трудово правоотношение размерът след приспадане на по-ниското възнаграждение е общо 1125,37 лева. Според съда общтото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в размер на 5 165,42 лева, ведно с дължимата лихва от датата на подаване на жалбата до съда. Обезщетението се дължи за десет последователни месеца считано от датата на прекратяване на служебното му правоотношение (06.06.2009 г. - 06.04.2010 г.). Съдът е приел за неоснователни и недопустими другите предявени искове за осъждане ответника да внесе дължимите осигурителни вноски за периода, през който е останал без работа поради незаконното уволнение и исковете за заплащане на неползван отпуск, разликата в лихвата по ползван кредит от Банка ДСК. за периода на същата от 9,95% на 13,5%; здравословни проблеми - претърпян катастрофа, и неизплатени премии, добавки, ДМС. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Правилно съдът е приел, че по силата на чл. 123 във връзка с чл. 118 от ЗДСл последиците от отмененото незаконно прекратяване на служебното правоотношение се вписват служебно от работодателя, както се внасят и съответните осигурителни вноски. Първоинстанционният съд е съобразил, че след като законодателят изрично е ограничил отговорността на органа по назначаването до 10 брутни заплати (чл. 104 от ЗДСл), то това е таванът на отговорност, независимо дали служителят е претърпял по- високи вреди. Съдът правилно не е приел установения чрез съдебно-счетоводната експертиза размер на брутното трудово възнаграждение, тъй като вещото лице не е взело предвид първото изплатено възнаграждение след възстановяването на ищеца на заеманата от него длъжност, което е в размер на 670,80 лв. Съдът законосъобразно е определил размера на дължимото обезщетение за периода от 06.06.2009 г. до 06.04.2010 г., като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд