Решение № 5834 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10292/2018 г.

Решение № 5834 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10292/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подаден от началника на РДНСК Североизточен район, гр. Варна против решение № 1435/4.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1437/2018 г. на Административен съд – Варна, в частта, с която е отменена заповед №ДК-10-СИР-07/10.04.2017 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е прогласена нищожността на писмен отказ изх. № АУ007745 ВН-001 ВН/16.02.2017 г. на главния архитект на Община Варна. Твърди се неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, довело до немотивиран и грешен извод за инструктивният характер на срока по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 148, ал. 4 от ЗУТ. Навеждат се доводи и за частична недопустимост на съдебното производство по отношение оспорването на главния архитект на Община Варна. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението и в частта за разноските. Подадена е и частна жалба от главния архитект на Община Варна срещу решението, в часта за разноските, като се твърди дължимост на неприсъдени на главния архитект на Община Варна разноски, с оглед направеното своевременно искане по делото. Ответникът "Кератех Инженеринг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, в писмени възражения, оспорва основателността на жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична недопустимост на касационната жалба и недопустимост на частната жалба, поради заобикаляне на процедурата по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, по която произнасянето е от компетентността на първоинстанционният съд. Становището по същество е за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба на началника на РДНСК Североизточен район за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, в частта, с която се обжалва решението в частта, с която е отменена заповед №ДК-10-СИР-07/10.04.2017 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е прогласена нищожността на писмен отказ изх. №АУ007745 ВН-001 ВН/16.02.2017 г. на главния архитект на Община Варна. В останалата си част, с която се иска частична отмяна на решението в частта на присъдените разноски, жалбата съставлява искане за изменение на решението в частта за разноските, което подлежи на разглеждане в производство по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК от първоинстанционният съд, на който следва да бъде изпратено за произнасяне. По същите съображения се явява недопустима подадената от главния архитект на Община Варна срещу решението, с искане за допълването му с присъждане на разноски, която следва да се изпрати на Административен съд-Варна за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. Разгледана по същество касационната жалба на началника на РДНСК Североизточен район се явява неоснователна. С решението в обжалваната му част е отменена заповед №ДК-10-СИР-07/10.04.2017 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която е прогласена нищожността на писмен отказ изх. №АУ007745 ВН-001 ВН/16.02.2017 г. на главния архитект на Община Варна. Прието е, че срокът за произнасяне от главният архитект на общината по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 148, ал. 4 от ЗУТ е с инструктивен, а не преклузивен характер, поради което постановяването на процесният изричен отказ след изтичане на 14-дневният срок е валиден акт. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Административният съд е изпълнил дадените задължителни указания от Върховният административен съд с решение № 5649 от 30.04.2018 г. по адм. д. № 661/18 г., с което е отменено предходно постановеното от административният съд решение от 9.11.2017 г. по адм. д. № 1176/2017. на АС-Варна. Обратно на твърденията в касационната жалба, това решение на касационната инстанция сочи на допустимост на оспорването на главния архитект на Община Варна на заповед № ДК-10-СИР-07/10.04.2017 г. на началника на РДНСК Североизточен район, тъй като при извършената служебна проверка от ВАС не е установено основанието за частично обезсилване на решението, а са дадени конкретни указания на първата съдебна инстанция за произнасяне по жалбите на "Кератех Инженеринг" ООД и главния архитект на Община Варна. Неоснователни са доводите по касационната жалба за преклузивен характер на сроковете за произнасяне от главния архитект по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, тъй като решаващият правен извод на административният съд е съобразен с Постановление на ВС № 4/76 г. и ТР № 7/2008 г. на ОСС на ВАС, които са със задължителен характер по смисъла на чл. 130, ал. 2 ЗСВ. В този смисъл са и мотивите на ТР № 1 от 17.09.2018 г. по т. д. № 4/2016 г. на ОСС на ВАС – "сроковете за произнасяне на компетентен административен орган по искания за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни, като неспазването им няма за последица погасяване на материалната му компетентност.... органът може да се произнесе и след срока, в това число и при постъпила жалба против мълчалив отказ..... След влизане в сила на АПК не е загубила действие съдебната практика, изложена в т. 8 от Постановление № 4/1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, според която за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран, като издадения по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание." Предвид изложеното, обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да се остави в сила, а касационна жалба – без уважение като неоснователна. Касационната жалба, в частта, с която се обжалва решението в частта за разноските следва да се изпрати на Административен съд-Варна за произнасяне в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и частната жалба на главния архитект на Община Варна, с която се обжалва решението в частта за неприсъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,