Решение № 6252 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3978/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Варна, подадена чрез процесуалния представител юрк. Иванова, против решение № 918 от 26.01.2026 г., постановено по адм. дело № 3065/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № 3786/30.10.2024 г. на заместник - кмета на Община Варна, върната е административната преписка на кмета на Община Варна за ново произнасяне и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – П. З. И., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Обретенова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците - К. Д. К. и В. Г. Г., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът – Община Варна, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на П. И. срещу заповед № 3786/30.10.2024 г. на заместник - кмета на Община Варна, с която на основание чл. 190, ал. 1 и ал. 2, във вр. с ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е разрешено на К. К. прокарване на временен път до имот с идентификатор 10135.2517.1984, с ширина 3.50 м., като се разшири съществуваща пътека с идентификатор 10135.2517.9639 и се премине през следните поземлени имоти: 1. имот с идентификатор 10135.2517.1982 по кадастралната карта на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, гр. Варна, собственост на В. Г., покрай северната му граница с обща засегната площ 47 кв. м; 2. имот с идентификатор 10135.2517.1983 по кадастралната карта на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", гр. Варна, покрай южната му граница, собственост на П. И., с обща засегната площ 27 кв. м.; 3. имот с идентификатор 10135.2517.4639 по кадастралната карта на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", гр. Варна, покрай южната му граница, собственост на Община Варна с обща засегната площ 2 кв. м. В хода на съдебното производството на основание чл. 153, ал. 3 от АПК като ответник по делото е конституиран кмета на Община Варна. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът макар да е издаден от компетентен орган в съответствие с § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ и заповед № 4435/20.12.2023 г. на кмета на Община Варна, и в предписаната от закона форма, е постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с материалноправните норми и целта на закона. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 190, ал. 3, изр. второ от ЗУТ, тъй като трасето на временния път, макар и изцяло да попада в предвидената улица по действащия подробен устройствен план /ПУП/ – план за улична регулация /ПУР/, одобрен с Решение № 799-5/19.12.2012 г. на Общински съвет – Варна, ще засегне изпълнената на място ограда и 31 броя дълготрайни декоративни дървета - туя, засадени под формата на жив плет, представляващи „Декоративна растителност“ по смисъла на § 1, ал. 3, изр. второ от ДР на Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност /Наредба № 1/1993 г./. Според съда без значение е броят на засегнатите дървета, както и с оглед временния характер на пътя, законът не държи сметка в кои точно имоти са засегнатите дървета, а регламентира обща забрана да бъде засягана дълготрайна декоративна растителност. Прието е от съда също така, че при издаване на оспорената заповед не е съобразено и наличието на други варианти за прокарване на трасето на временния път, които не са в нарушение на чл. 190, ал. 3, изр. второ от ЗУТ, които варианти са предложени по делото от вещото лице. Съдът приема, че в случая не е спазен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, както и в съответствие с изискванията за форма. Неправилен обаче е решаващият извод на административния съд за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт и постановяването му в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път, като смисълът на тази норма е временните пътища да се прокарват по проектирани с влезлия в сила план улици, преди тези улици да са открити, при нужда - при нов план по улиците по проектоплана и при неурегулирани имоти - по улиците съобразно извършените проучвания. Една от тези предпоставки, предвидена в хипотезата на правната норма и необходима, за да възникне предвидената от закона последица - прокарване на временен път, противно на приетото от административния съд, безспорно се установява по делото, че е осъществена в процесния случай. Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, процесният временен път попада в предвидена улица – тупик с ширина 3.5 м., съгласно влязъл в сила за МО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ ПУП - ПУР, одобрен с Решение № 799-5/19.12.2012 г. на Общински съвет – Варна. Именно и по тази улица – тупик, която следва временният път, е предвидено и по действащия ПУП – ПУР да бъде осъществен достъпа до имота на заявителя К.. Доколкото предвиденото отклонение на временния път следва изцяло контура на улицата – тупик по плана в частта, засягаща имота на П. И. - жалбоподател в първоинстанционното производство, то всички възражения за засягане на изпълнена ограда и налична декоративна растителност /31 броя туи/, се явяват ирелевантни в настоящето производство по чл. 190 от ЗУТ. Това е така, тъй като тези обстоятелства са били относими към законосъобразността на ПУП – ПУР от 2012 г. в частта за предвидената по него улица – тупик /която следва временния път/, който обаче е влязъл в сила. Като е достигнал до обратен извод първоинстанционния съд е постановил неправилно съдебно решение, постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което следва да се отхвърли жалбата срещу заповед № 3786 от 30.10.2024 г. на заместник - кмета на Община Варна, като неоснователна. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за две съдебни инстанции – внесена за касационната инстанция държавна такса в размер на 35.79 евро /70 лева/, внесен депозит за вещо лице в първоинстанционното производство в размер на 321.09 евро, както и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на общо 143.16 евро /280 лева/, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,