Решение № 10652 от 3.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2019 г.

Решение № 10652 от 3.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 228/24.07.2019 г. по адм. д. № 30/2019 г. на АС - Перник, с което е отменен РА № Р-22002218000127-091-001/03.09.2018 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и за държавна такса. По искането за отправяне на преюдициално запитване поддържа, че е неоснователно. Ответникът по касационната жалба "Алтенпфлеге" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Алтернативно моли да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по три въпроса. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22002218000127-091-001/03.09.2018 г. на ТД на НАП-София, с който за м. 10.2016 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 7198, 20 лв по фактури на "Ди ес инвест 2007" ЕООД и "Ел-пи 06" ЕООД, начислен е данък върху добавената стойност 17 271, 63 лв и е определен резултат за периода ДДС за внасяне 17 004, 66 лв с 3108, 32 лв лихви, за м. 11.2016 г. е начислен ДДС 3473, 29 лв с определен резултат за периода ДДС за внасяне 2894, 24 лв с 504, 92 лв лихви и за м. 12.2016 г. е начислен допълнително ДДС 8220, 55 лв, определен е резултат за периода 7872, 47 лв ДДС за внасяне с 1305, 62 лв лихви. Общо дължимият за внасяне ДДС е 27 771, 37 лв с 4918, 86 лв лихви. Съдът е отменил РА изцяло, макар, че в мотивите си погрешно е приел, че не следва да се произнася по непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на двамата доставчици, поради изложени мотиви в първото отменително решение на ответника по жалбата по административен ред, с което първият РА за периода м. 10 – 12.2016 г. е отменен и преписката е върната за нова ревизия.. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на двамата доставчици на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, тъй като освен фактурите не са представени доказателства за осъществяване на доставките. В ревизионното и съдебното производство не са представени доказателства, установяващи приемо-предаване на фактурираните стоки, поради което изводът на съда, че следва да се отмени РА в тази част е неправилен. Законосъобразно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, доставките по които не са осъществени на посоченото правно основание. Начисленият ДДС в РА за м. 10 и 11.2016 г. е по фактури за доставка на услуги на германски граждани на обща стойност 102 776, 09 лв на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. За м. 12.2016 г. данъкът е начислен върху получените парични преводи от физически лица от Германия в общ размер 40 858, 30 лв на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС. В РА органите по приходите са приели, че в издадените фактури дружеството неправилно не е начислило данък върху добавената стойност по чл. 40, т. 1 от ЗДДС – осъществяваните доставки по договорите с германските физически лица са с предмет домашни грижи, с място на изпълнение на територията на страната и не отговарят на чл. 40, т. 1 от ЗДДС за освобождаване от облагане. За получените преводи от германски граждани за предоставени услуги от дружеството е следвало да се начисли данък поради наличие на данъчно събитие и осъществени облагаеми доставки. За да отмени РА в частта за начислен данък върху добавената стойност на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 6 от ЗДДС за целият период съдът е приел, че дружеството е имало 64 назначени лица на длъжност личен асистент, които предвид предмета на договорите с немските граждани са предоставяли домакински услуги – готвене, чистене, пране, помощ при поддръжка на лична хигиена при хранене, придвижване, посещение на лекарски кабинет, наблюдение за прием на медикаменти, задължение за информиране на лекар при промени в здравословното състояние, които дейности представляват социални услуги в домашни условия в общността по чл. 40, т. 1 от ЗДДС и чл. 16, ал. 1 от Закона за социалното подпомагане. Според последната норма социални услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. Според чл. 36, ал. 2, т. 1 от ППЗСП личен асистент е социална услуга, която се предоставя в общността. Съдът се е позовал и на § 1, т. 7 от ЗСП, според който социални услуги в общността са услуги, предоставяни в семейна среда или в близка до семейната среда. Решението е неправилно и в тази част. Съгласно чл. 40, т. 1 от ЗДДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 63/2006 г. Освободена доставка е: 1. извършването на социални услуги по Закона за социалното подпомагане. Според чл. 132, § 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС държавите членки освобождават доставките на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги, доставяни от старческите домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава членка. В преамбюла на Конституцията Република България е определена като демократична, правова и социална държава. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република България чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Предвиденото в чл. 40, т. 1 от ЗДДС освобождаване от облагане на социални услуги по ЗСП се отнася за предоставени в страната социални услуги независимо на български граждани или на чужденци, пребиваващи в страната, за които в ЗДДС в изпълнение на социалния характер на държавата по Конституция и на чл. 132, § 1, б. "ж" от Директива 2006/112/ЕО е предвидено освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност. За предоставени от българско дружество услуги на чужденци извън територията на страната няма основание за приложение на чл. 40, т. 1 от ЗДДС предвид чл. 26, ал. 2 от Конституцията. Социалният характер на държавата е уреден в националното законодателство, приложимо за социалните нужди на български граждани и пребиваващи в страната чужденци, за които е приложимо предвиденото в чл. 40, т. 1 от ЗДДС освобождаване от заплащане на данък върху добавената стойност. Решението като неправилно следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 1510, 71 лв, но тъй като се претендира по 1392, 90 лв за всяка инстанция – общо 2785, 80 лв и 305, 15 лв разноски за държавна такса следва да бъде присъдено в претендирания размер общо от 3090, 95 лв, за да не се присъди плюс петитум. Искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е неоснователно по изложените по-горе съображения. Правото на Европейския съюз не задължава държавите членки да предоставят освобождаване на социални услуги, предоставяни на граждани от друга държава членка извън територията си. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,