Решение № 3747 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7496/2009 г.
ВАСIII отделение22.03.2010 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 170/11.03.2009 г. постановено по адм. дело № 170/2007 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, V състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3747 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7496/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Професионална гимназия по текстил и моден дизайн - гр. Варна, представлявана от директора Жеко Иванов Жеков, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Стефан Москов, срещу решение № 170/11.03.2009 г. постановено по адм. дело № 170/2007 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, V състав, с което по жалба на Исмаил Исмет Исмаил, действащ като ЕТ "Принцес - Исмаил Исмет" - с. Езерово, община Белослав е отменена негова заповед № 269-07-130/22.12.2006 г. за определяне на наемател на обект - магазин № 3 с площ 12 кв. м, находящ се в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 115. Изложени са съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение, като постановено по нередовна жалба, а в отношение на евентуалност - неправилно, като издадено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на Закона за държавната собственост и Правилника за неговото приложение. В открито съдебно заседание, подадената жалба се поддържа. Ответната и заинтересованите страни не са изразили становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, по изложени съображения за допустимостта и правилността на съдебното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Производството по адм. дело № 170/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд е образувано по оспорване на Исмаил Исмет Исмаил, действащ като ЕТ "Принцес - Исмаил Исмет" със седалище с. Езерово, община Белослав, легитимиращ се по представените по делото доказателства, като участник в търга, проведен за отдаване под наем на магазин - частна държавна собственост, предоставен на Професионална гимназия по текстил и моден дизайн - гр. Варна. Жалбата е подадена срещу заповед № 269-07-130/22.12.2006 г. за определяне на наемателя на обекта, издадена на основание чл. 55 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, във връзка с проведен търг с тайно наддаване и въз основа протокол от 18.12.2006 г. С обжалваното решение, съдебният състав обосновано е приел, че производството е допустимо, след като е сезиран с жалба срещу окончателния акт в процедурата по отдаване под наем на недвижим имот, подадена от участник в търга с тайно наддаване, който макар и отстранен по протокол от 18.12.2006 г., е активно легитимирано лице с наличен правен интерес. Във връзка с оплакванията на касатора по съществото на спора, следва да се има предвид, че в съдебното решение са изложени подробни и правилни съображения относно незаконосъобразността на отменения акт. Изрично е посочено, че заповедта, с която е поставено началото на тръжната процедура е издадена от лице, различно от директора на гимназията, поради което не се установява да е спазено изискването по чл. 13, ал. 2 ППЗДС. Следва да се има предвид, че последното не е установено, независимо от дадените от съда с определение постановено в открито съдебно заседание на 15.04.2008 г., изрични указания на ответника в първоинстанционното производство, да представи доказателства относно това кое лице и в какво качество е подписало посочената заповед. Приложените към касационната жалба документи в тази връзка, не установяват касационни основания, поради което са недопустими съобразно правилото на чл. 219, ал. 2 АПК. Дори да се приеме, че заповедта е издадена при условията на заместване и в случая не е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 2 ППЗДС, нарушението на правилото по чл. 47, ал. 3 ППЗДС е достатъчно основание да се счита, че в случая е установен съществен порок в проведената тръжна процедура, налагащ отмяна на постановения в нея окончателен акт за определяне на наемател на имота. Следва да се отбележи, че настоящият състав не споделя застъпеното от касатора схващане, че посочената разпоредба е неприложима в случаите на отдаване под наем на имот - частна държавна собственост, предвид изричната норма на чл. 13, ал. 3 ППЗДС, препращаща в тези случаи към реда по глава V ППЗДС, част от нормите уредени в която е и тази на чл. 47 от същия правилник. Предвид това и липсата на спор относно обстоятелството, установено по протокола от 18.12.2006 г., а именно, че отварянето на офертите е осъществено без участието на представители на кандидатите в търга, но това не е довело до отстраняването им, правилен е направеният от съда краен извод, че оспореният пред него акт е незаконосъобразен. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение