Решение № 8886 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15985/2009 г.

Решение № 8886 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15985/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велинград, гр. Велинград, ул. "Хан Аспарух" № 35, срещу решение № 537 от 10.11.2009 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 509/2009 г. Касационният жалбоподател счита решението за недопустимо. Постановено е по една недопустима жалба, тъй като оспореното писмо, изходящ № 008-04-362 от 17.07.2009 г., на кмета на общината не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Алтернативно твърди неправилност и необоснованост. Съдът не е обсъдил доводите на касатора относно заключението на съдебно-техническата експертиза, което е съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност и необоснованост. Моли съда да обезсили съдебното решение, алтернативно - да го отмени. Ответникът по касационната жалба - Мария Стоянова Янкова, счита същата за неоснователна. Решението на съда е допустимо, тъй като оспореният акт на кмета на общината засяга нейни права и законни като собственик на недвижим имот. Решението е правилно и обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, в това число и съдебно-техническата експертиза, като е изложил подробни мотиви. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е допустимо, правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че оспорваното писмо, изходящ № 008-04-362 от 17.07.2009 г., на кмета на община Велинград, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като с него се засягат правата и законните интереси на ответника по касационната жалба. Приел за неправилен извода на административния орган, че процесният павилион е преместваемо съоръжение и че за него не може да се определи прилежащия терен. За неоснователен приел аргумента, че по обезсиления план на Велинград от 1957 г., имотът е идентичен с общинска зелена площ, което е пречка за реализация на строителство в него. Въпросът за законността на строителството е извън компетентността на кмета и не е основание за отказ да се попълни кадастралния план. Изводите на съда досежно характера на оспорения акт са правилни, но досежно незаконосъобразността на акта - не са. Правилно съдът е определил характера на оспорения акт като индивидуален административен, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Актът безспорно засяга права и законни интереси на адресата, тъй като изразява волята на административния орган да не отговори на искането за нанасяне в кадастъра. Неоснователни са доводите на касатора, че процесното писмо само информира адресата. Напротив, след подробно фактическо и правно мотивиране, органът е посочил, че не може да осъществи исканото от лицето нанасяне в кадастъра, т. е. упражнил е властническото си правомощие по § 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, с което пряко е рефлектирал в правната сфера на адресата. Обстоятелството, че актът е във вид на писмо не предопределя нито характера, нито съдържанието му. Безспорно по делото е, че ответникът по касационната жалба е придобил, чрез покупко-продажба, собствеността на павилион на 104 кв. м с прилежащ терен - нотариален акт № 180, том II, рег. № 2568, нотариално дело № 211 от 18.06.2001 г. Праводателят по сделката се е легитимирал като собственик на павилиона и прилежащия терен с нотариален акт № 192, том V, дело № 1349/1998 г., издаден по обстоятелствена проверка, и нотариален акт № 134, том I, дело № 134/1998 г. за поправка. Не се спори също, че прилежащият терен не е определен. Безспорно е, че на основание чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), главният архитект на общината е издал разрешение за проучване и проектиране на временен търговски обект - скица № 936/23.08.2001 г. с виза. Изготвена е и одобрена проектна документация, въз основа на която е издадено разрешение за поставяне № 40 от 10.09.2001 г. на временен търговски обект "кафе-аперитив" за срок от три години. При така установената безспорна фактическа обстановка вещото лице е дало заключение, че сградата, понеже е изградена преди 07.04.1987 г., е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ. Съдът се е доверил на това заключение на вещото лице без да съпостави извода му с другите данни по делото. Вярно е, че от нотариалния акт на продавача на Мария Янкова, с оглед на факта, че е издаден по обстоятелствена проверка, може да се направи извод, че павилионът е изграден преди 07.04.1987 г. и следователно би могъл да бъде търпим. Но вещото лице е пропуснало да коментира второто изречение на нормата, а именно, че тези обекти могат да бъдат обект на прехвърлителна сделка след като за тях се представи удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежът е търпим. Видно от нотариалния акт за покупко-продажба такъв документ не е представен. Следователно, ако ответникът по касационната жалба е искал павилионът да придобие градоустройствен статут на търпим обект, и въз основа на това да бъде нанесен в кадастъра, е следвало да осъществи процедура за признаване на обекта на постоянен градоустройствен статут. Такава процедура и съответния удостоверителен документ за обекта няма. Наред с горното, вещото лице е направило заключение за характера на обекта на база изграденото, а не на база разрешеното за изграждане. Този подход на вещото лице означава, че ако едно лице изгради обект в нарушение на строителните книжа, то ще може да черпи права от собственото си виновно поведение. Фактът, че на място обектът е изграден като непреместваем, несъответства на издаденото разрешение за поставяне на временен обект. Още повече, че издаденото разрешение за поставяне № 40/2001 г. е с изтекъл срок и не е подновено. Неправилни са и изводите на съда, че незаконното строителство се установява само от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, съгласно чл. 225 от ЗУТ. Такива правомощия, видно от разпоредбата на чл. 224 от ЗУТ, има и кметът на общината. В заключението си вещото лице е посочило и размера на прилежащия терен - 362 кв. м, определен от частно геодезическо заснемане. Нито вещото лице, нито геодезическото заснемане, извършено по възлагане на инвеститора, могат да определят по правно релевантен начин площта на прилежащия терен. Янкова е следвало да реализира процедура за определяне на прилежащия терен съобразно характера на територията, в която се намира павилиона, по смисъла и реда на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, и да установи същия чрез издаването на акт от компетентния орган. Това тя не е направила. Т. е. имотът, който тя иска да бъде нанесен не е индивидуализиран по площ, което само по себе си прави невъзможно нанасянето му в кадастъра по аргумент на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри, съгласно който кадастралната карта документира границите и площта на имота. Видно от изложеното павилионът, собственост на Янкова, е преместваемо съоръжение. Само този факт, съотнесен към разпоредбата на § 182 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ, съгласно която строежите и обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не представляват недвижими имоти по чл. 110 от Закона за собствеността, не се нанасят в кадастралната карта и не се записват в кадастралните регистри, е достатъчно законово основание касаторът да откаже нанасянето в регистъра на павилиона на Янкова. Наред с това неопределения по площ прилежащ терен също не дава възможност имотът да бъде нанесен в кадастъра. Необходимо е да се установят предварително нужните параметри на собствеността и ако е възможно да се промени статуса на павилиона, след което да се поиска от кмета нанасянето им в кадастъра. В оспорения административен акт кметът на община Велинград е изложил именно тези аргументи, за да обоснове отказа си да нанесе в кадастъра имота на Янкова. Сами по себе си тези основания за отказ са достатъчни, поради което съдът не обсъжда възраженията на касатора досежно установеното по предходни и действащи устройствени планове. Съдът, като се е доверил изключително на заключението на съдебно-техническата експертиза и не е ценил доказателствата в тяхната съвкупност и като не е приложил релевантната правна норма е постановил неправилен съдебен акт, в противоречие на закона. Същият следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, не се налага събирането на нови доказателства, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК съдът следва да реши делото по същество като отхвърли оспорването на Мария Стоянова Янкова срещу писмо изходящ № 008-04-362 от 17.07.2009 г. на кмета на общината Велинград. С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените поделото разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд