Решение № 7122 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11517/2017 г.

Решение № 7122 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11517/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Б." ООД, със съдебен адрес: гр. П., ул. Б., ..№..., ет. ..., офис 202, чрез адв. Апрахамова, срещу решение № 1287/17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 2711/2016 г. по описа на Административен съд -П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001616001441-091-001 от 12.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 741/31.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно и осигурителна практика"-П.. Решението се обжалва в частта, с която е отказано частично право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 00000000447/3.10.2015 г., издадена от "Е." ЕООД в размер на 6 941,40 лв. В останалата част решението като неоспорено е влязло в сила. Касаторът поддържа твърдение, че постановеното решение е "неправилно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, необосновано от гледна точка на събраните доказателства, а също така и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила". Фактът, че съдът не е допуснал изслушване на съдебно техническа експертиза и не е изяснен въпросът как се използват за нуждите на дружеството безалкохолните напитки, минерална вода и т. н. е довело до неправилна преценка на събраните доказателства и необоснованост на съдебния акт. При постановяване на решението, първоинстанционният съд е смесил доставките по двете спорни фактури издадени от "Е." ООД и ЕТ "Д. К.", като не е отчел обстоятелството, че макар и идентични доставките по двете фактури са различни, както е различно и основанието за постановения отказ на право на данъчен кредит. Въз основа на това Пловдивският административен съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи съпроводени от допуснати процесуални нарушения, свързани с ограничаване правото на защита на ревизираното дружество. Въз основа на горните твърдения се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или решаване на спора по същество, като бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира се и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП"-П., оспорва касационната жалба и намира същата за неоснователна. В представени по делото писмени бележки излага подробни мотиви за законосъобразност на постановения съдебен акт и претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за допустимост на касационната жалба, а по същество не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. П. А. съд-П. е поставен за разглеждане спорът относно законосъобразността на ревизионен акт № Р-16001616001441-091-001 от 12.08.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., в частта потвърдена с решение № 741/31.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., относно непризнат данъчен кредит общо в размер на 11 494.19 лв., от които 10 941.40 лв. главница и лихви в размер на 552.77 лв. Органите по приходите не са признали право на данъчен кредит в размер на 6 941,40 лв., частично по фактура № 0...447/3.10.2015 г. издадена от "Е." ООД на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. П. е, че за да бъде признато право на данъчен кредит фактурираните стоки следа да са използвани за независима икономическа дейност от лицето и да са надлежно документирани. При извършената проверка на ревизионния акт е прието, че е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в обхвата на ревизията. По същество е прието, че органите по приходите правилно са приложили към установените факти относимите разпоредби на ЗДДС и не са налице нарушения на материалния закон. Споделени изводите на данъчната администрация, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката, стоките които са получени следва да се използват за независима икономическа дейност на лицето и съответно да бъдат надлежно документирани, което в конкретния случай не е сторено. Освен това твърденията на ревизираното лице, че минералната вода, безалкохолните напитки и нискоалкохолните такива, са използвани за разтварянето на концентрата "Биолайф", не са доказани. От приложената спецификация е видно, че за приготвянето на "биолайф"-разтвор, е необходима вода, но не е посочено, че за това може да бъде използвано безалкохолни напитки и минерална вода, които поддържат развитието на биобактериите. Решението в оспорената част е неправилно. Налице са посочените от касатора основания за отмяната му. С разпореждането за насрочване на делото и конституиране на страните в производството, решаващият състав е указал и тежестта на доказване. В общо формулирани указания е посочил, че жалбоподателят носи доказателствената тежест да установи твърдените в жалбата факти за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като може да стори това с всички допустими по АПК и ДОПК доказателствени средства. В първото по делото открито съдебно заседание на 19.01.2017 г., допълнително е указано на ревизираното лице, че е негова доказателствената тежест да установи, че концентратът се ползва единствено и само в комбинация с минерална вода и то бутилирана и с безалкохолни напитки. В същото съдебно заседание е докладвана молба с формулирани в нея доказателствени искания. Едно от тях е за изслушване на съдебно-техническа експертиза свързана с изясняване на обстоятелството дали технологията по използване на тор "Биолайф" предполага в концентратът да се разрежда с безалкохолни напитки и минерална вода. С протоколно определение решаващият състав е отхвърлил искането за изслушване на такава експертиза, като е посочил, че формулираните въпроси са неясни и за тези обстоятелства жалбоподателят следва да ангажира писмени доказателства. Недопускането на доказателства, пряко относими към правния спор разглеждан от съда е съществено процесуално нарушение. За да упражни надлежно правото на приспадане на данъчен кредит ревизираното лице следва да установи, че фактурираните стоки следва да са използвани за независимата икономическа дейност на лицето и да са надлежно документирани. Вещо лице се назначава при наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 1 от ГПК, които предпоставки са обосновани от страната в направеното до съда искане. Ако въпросите са били неясни или общи е следвало да се даде указание на страната да ги конкретизира, а не да се откаже изцяло изслушване на експертиза. Поради постановения с протоколно определение отказ да бъде изслушана съдебно-техническа експертиза, поискана по установения процесуален ред, делото е останало неизяснено от фактическа страна, което е довело до постановяване на неправилно решение, което е основание за неговата отмяна. Тъй като, основанието за отмяна е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила настоящият съд не може да реши спора по същество. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва изясни въпроса, включително и чрез назначаване на експерт, относно това дали фактурираните безалкохолни напитки и минерална вода са вложени в крайния продукт, който доставя ревизираното лице и с оглед на представените доказателства да прецени законосъобразността на ревизионния акт в тази част. С оглед на изхода от спора и на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение