Решение № 6066 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 316/2017 г.

Решение № 6066 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 316/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Р. Д., чрез процесуален представител, против решение № 6812 от 07.11.2016 г., постановено по адм. дело № 5271/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 229зз-1388/06.05.2016 г., издадена от К. А.- полицейски орган при 05 РУП-ДСВР, с която на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съответно отменена оспорената заповед. Не претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд С.-град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, и същата е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. В оспорената пред първата инстанция заповед административния орган е визирал като правни и фактически основания за издаването й чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗМВР-установяване на самоличност и чл. 325 от НК. Правилен е извода на АСССГ, че самоличността на Л. Д. не е можела да бъде установена по друг начин, освен чрез прилагане на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. След като в процесния случай Давидова не е представила документ за самоличност, е приложима нормата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР според която установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. От прочита на разпоредбата е видно, че полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност може да установи самоличността на дадено лице чрез документите, предвидени със ЗБЛД, чрез показанията на други граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. В настоящия случай обаче не се установява да е била налице предвидената възможност за удостоверяване на самоличност чрез показания на повече от едно лице, познаващо Давидова, както и възможност да бъде приложен друг начин за събиране на достоверни данни за самоличността на жалбоподателката. По отношение посоченото от административния орган правно основание т. 1 на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да се отбележи, че се касае за принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, имаща за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането и административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Неправилно АССГ е посочил в мотивите на обжалваното решение, че цитираната разпоредба предполага наличието на достатъчно данни за извършено от страна на задържаното лице престъпление. Има се предвид единствено данни в см. на информация, доведена до знание на полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление, а не "достатъчно данни" по см. на чл. 207, ал. 1 НПК, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК- обосноваващи основателно предположение, че е извършено престъпление, като условие за образуване на досъдебно производство. В случая посоченият в оспорената пред АССГ заповед текст на чл. 325 от НК кореспондира с установеното поведение на Давидова в Акт за констатиране на дребно хулиганство от 06.05.2016 г. Следва да се отбележи, че полицейския орган непосредствено е възприел поведението на жалбоподателката, поради което предпоставките на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са били налице. Не се кредитират доводите в касационната жалба. По отношение предпоставките за установяване самоличността на касатора, включително относно присъствието на трето лице /фактически съжителстващо с касатора/, първоинстанционния съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Решението на първата инстанция е постановено при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт при разпределена доказателствена тежест в процеса съобразно изискванията на чл. 170 от АПК и при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК . Събрани са допустими и относими към предмета на съдебното производство доказателства, които са обсъдени от решаващия съдебен състав, като крайните изводи на съда кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК . Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение