Решение № 2009 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6591/2015 г.

Решение № 2009 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6591/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 2691 от 17.04.2015 г., постановено по адм. дело № 426/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че решаващият състав не е съобразил противоречията в представените от насрещната страна доказателства, които в своята съвкупност не установяват реалното осъществяване на спорната услуга. Поддържа, че неправилно е разпределена доказателствената тежест между страните. Счита, че са налице обективни данни, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Велдер Билд" ЕАД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 2021307181/13.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 2130/10.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на "Велдер Билд" ЕАД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. период м. 04.2009 г. в размер на 37 000 лв. и са начислени следващите са лихви за забава в размер на 16 854.96 лв., като с така определените задължения е извършено прихващане с надвнесен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 4 871.16 лв. За да достигне до извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че в своята съвкупност ангажираните доказателства установяват реалното изпълнение на доставката, по фактура № 000000915/6.04.2009 г., издадена от "Софстрой Комплект" ЕООД. Посочил е, че представеният договор от 9.05.2008 г. установява възникнало между страните облигационно правоотношение, по силата което "Софстрой Комплект" ЕООД е поело задължение да организира, координира и консултира дейностите, свързани с предпроектни проучвания на трасе за водопровод "Камчийски пясъци" в отсечката от Шкорпиловци до р. Камчия, както и да извърши съгласуване на трасето с компетентните и заинтересовани юридически и физически лица, да осигури обсъждането и утвърждаването на трасето от Областна администрация Варна, да съгласува измененията в ОУП на гр. Варна за района на имота, съгласуване на измененията в службите по Кадастъра, Геология, Геодезия и Геозащита, Електроснабдяване, ВИК, ХЕИ, РИОС, Строителен надзор и всички други държавни и общински органи и институции, имащи отношение към предмета на договора. Съгласно уговореното, работата по договора се счита за завършена, когато изпълнителят представи протокол на компетентен орган при Община Варна за промяна на трасе и протокол с решение за одобряване на ново такова. С приемо-предавателен протокол от 6.04.2009 г. е удостоверено извършването на работата чрез предаването на протокол с решение за одобрено трасе. След като е обсъдил и представените Заповед № РД-09-7706-88/31.03.2009 г. на Областния управител, протокол от Областен експертен съвет по УТ, издаденото от Община Аврен писмо и сключения от ревизираното дружество договор с "Агенция Русия днес", във връзка с който дължимата услуга е превъзложена на подизпълнителя "Софстрой Комплект" ЕООД решаващият състав е извел категоричен извод, че услугата е извършена и са налице всички законоустановени предпоставки за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирани в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и качеството на данъчнозадължено лице на получателя, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки. Визираните норми транспонират разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, при тълкуването на които СЕС многократно е подчертавал, че не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените му услуги, поради това, че издателят на фактурите за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдавани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба /С-80/11 и С-142-11, С-324/11 и С-18/13/. Тези разяснения обаче са предпоставени от наличието на фактури, които съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, който предвижда като задължителен реквизит на фактурата вписването на количеството и естеството на доставените стоки/услуги или степента и естеството на предоставените услуги. Нормата на чл. 178 от Директивата изрично сочи, че притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл. 220 - 236, е условие за упражняване на правото на приспадане. Това е изрично подчертано от СЕС и в Решението по дело С-271/2012, постановено при сходен фактически състав, в който белгийската данъчна администрация е отказала право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на чл. 22, § 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това чл. 22, § 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. Etat belge е използвала възможността, предвидена в чл. 22, § 8 от Шеста директива, тъй като съгласно чл. 5, § 1, шеста алинея от Кралски указ № 1 фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет. В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В съответствие с визираното тълкуване разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС предвижда, че едно от условията за упражняване на правото на приспадане е наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. В случая в процесната фактура, издадена от "Софстрой Комплект" ЕООД като предмет на доставката е посочено единствено "услуга по договор". Не е конкретизиран нито видът на услугата, нито договорът, към който фактурата препраща, а тази формулировка препятства индивидуализирането на фактурираната доставка и способът й за изпълнение, както й не позволява да се прецени корелацията й с останалите ангажирани доказателства за реално изпълнение на твърдяната престация. По аргумент от чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС посочването на вида на услугата е част от задължителните реквизити на фактурата, а при липсата на такъв издаденият документ не би могъл да се квалифицира като данъчен по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС. След като не е налице едно от кумулативно изискуемите се условия за упражняване на правото на данъчен кредит, то следва да се приеме, че с РА, макар и на друго правно основание, законосъобразно е отказано неговото признаване. Като е приел обратното и е отменил РА в атакуваната му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство съгласно действащата редакция на чл. 161, ал. 1 ДОПК, възлизащо общо на сумата от 4 291.30 лв. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение