Решение № 3916 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13480/2016 г.

Решение № 3916 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13480/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. М. срещу решение № 6258/14.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2809/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени жалбата и иска му. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и исканията си излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът "Т. С." ЕАД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпраща представител, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 6258/14.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2809/2016 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на В. И. М. срещу незаконосъобразни действия на администратора на лични данни "Т. С." ЕАД, изразяващи се в неправомерно обработване на личните му данни, както и съединения с нея иск за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Административният съд е приел за установено, че личните данни на В. И. са обработени от "Т. С." ЕАД в качеството му на администратор на лични данни чрез вписването на трите му имена като единствен титуляр на партида с абонатен № 164056 за заплащане на топлинна енергия на наследствен апартамент, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.". Имотът е съсобствен като жалбоподателят притежава 1/6 ид. ч., колкото има и неговата сестра, а останалите 2/3 ид. ч. са собствени на трето лице - наследник на преживялата втора съпруга на неговия баща. Според АССГ наличието на други двама съсобственици, които следва да бъдат вписани също като титуляри на партидата, е факт с правно значение само за защита на други законни права в друго производство, но не обосновава извод за неправомерно обработване на личните данни на В. И.. Първоинстанционният съд намира, че обработването на личните данни на жалбоподателя е извършено правомерно на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) като са спазени и изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД. С оглед този решаващ правен извод, според АССГ не е налице елемент от фактическия състав на чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД за ангажиране на отговорността на администратора на лични данни. Независимо от този извод, в съдебното решение са обсъдени всички събрани по делото доказателства, включително показанията на разпитания по делото свидетел и заключението на вещото лице психолог. От тези доказателства е установено, че В. М. е преживял остра стресова ситуация, когато след проведен телефонен разговор между съпругата му и живущ в ж. к. "Л." човек, е узнал за откритото наследство. Едновременно с това е разбрал, че "Т. С." ЕАД го счита за свой длъжник за голяма парична сума като неин абонат по партида за заплащане на топлинна енергия на необитаван от него апартамент. Стресът е породен от осъзнаване на опасност от запориране на заплата и възпрепятстване лечение на дъщеря му в чужбина, което го е поставило в състояние на безпомощност, напрегнатост, тревожност, невъзможност за концентрация върху обичайни ежедневни дейности. Според вещото лице почти година по-късно са налице симптоми на посттравматичен стрес, които са дисбалансирали хармонията на психично функциониране, посредством възвръщане на негативни преживявания в определени ситуации. Така постановеното съдебно решение действително, допустимо, но неправилно. Административният съд е сезиран с допустима жалба и съединен с нея иск за обезщетение, в които се съдържат твърдения за неправомерно обработване на лични данни с произтекли вреди като по този проблем не е сезирана Комисията за защита на личните данни. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност. В това производство физическото лице може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора. При липса на други правила искът следва да бъде разгледан от административния съд при съответно прилагане на реда на чл. 204 и сл. от АПК във връзка с чл. 144 от АПК, препращащ към ГПК. Условие за допустимост е само липсата на висящо производство пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) за същото нарушение, нейно обжалвано решение относно същото нарушение, респективно влязло в сила решение на съда. В настоящия казус пред АССГ е представено удостоверение от КЗЛД, от което се установява липсата на производство пред нея по същия спор, от което следва и липса на съдебно производство по обжалване на решение на КЗЛД. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АССГ е приел за разглеждане жалбата и съединения с нея иск за обезщетение като родово и местно компетентен да разгледа този спор съд. Обжалваното съдебно решение е постановено в законен състав и след сезиране с редовна жалба и искова молба. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения и фактическата обстановка е установена правилно въз основа на всички събрани по делото доказателства. При правилно установена фактическа обстановка решаващият съд е обосновал неправилни правни изводи като се е ограничил само до част от приложимите правни норми, но не е съобразил разпоредбата на чл. 20 от ЗЗЛД и пълния текст на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С." ЕАД на клиенти в град С., приети с решение на Съвета на директорите на "Т. С." ЕАД и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (Общите условия, в редакцията им към 2015 г.) в резултат на което е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Не се спори между страните, а и правилно е установено от АССГ от представените с жалбата писмени доказателства (л. 10-18 от адм. д. 2809/2016 г.), че И. В. М. е починал през 1999 г. и е оставил за свои наследници съпругата си И. В. и децата си от първия брак: З. М. и В. М.. И. В. е починала на 14.03.2013 г. и е оставила за свой наследник В. Г. - внучка. По време на брака си И. М. и И. В. са придобили апартамент № 56, бл. ... на ж. к. "Л.". По делото няма данни до март 2013 г. на чие име е партидата в "Т. С." ЕАД на този апартамент, но след смъртта на И. В. жилището е необитаемо и никой не е поел грижата за него - декларация на управителя и касиера на Етажната собственост (л. 19 от адм. д. 2809/2016 г.). През септември 2015 г. след разговор по телефона с лице, живеещо в бл. ... на ж. к. "Л.", съпругата на В. М. е разбрала за изпратена фактура от "Т. С." ЕАД на името на жалбоподателя за задължение в размер на около 4000 лв. След този разговор В. М. научава за откритото наследство, включващо и недвижим имот, откриването на партида в "Т. С." ЕАД на негово име и предприети действия по събиране на просрочени задължения към "Т. С." ЕАД. През август 2015 г. "Т. С." ЕАД служебно е вписала името на В. М. като титуляр на партида с абонатен номер 164056 за заплащане на топлинна енергия за апартамент № 56, находящ се в ж. к. "Л.", бл. ... - факт, признат в отговора на "Т. С." ЕАД (л. 40 от адм. д. 2809/2016 г.). На 10.09.2015 г. е изпратено уведомително писмо за това обстоятелство (л. 44 от адм. д. 2809/2016 г.). Преди това на 31.08.2015 г. е издадена първата фактура с получател В. М. на стойност 19.80 лв., съдържаща информация и за други задължения (л. 20 от адм. д. 2809/2016 г.), а на 13.10.2015 г. е съставено и известие до него за неплатени задължения на обща стойност 5624,10 лв. (л. 23 от адм. д. 2809/2016 г.). Уведомителното писмо от 10.09.2015 г. е изпратено на адреса на апартамента в ж. к. "Л." и е върнато като непотърсено (л. 45 от адм. д. 2809/2016 г.) т. е. не е получено от В. М.. От разпита на свидетелката С. М. (л. 69 от адм. д. 2809/2016 г.) се установява, че В. М. е титуляр и на друга партида в "Т. С." ЕАД с друг абонатен номер за заплащане на топлинна енергия за друг недвижим имот и винаги е бил стриктен в плащането на сметките. Следователно "Т. С." ЕАД като администратор на лични данни разполага с актуален и действителен адрес за кореспонденция с В. М., който е различен от този на необитавания от него апартамент. По делото няма данни по какъв начин и от кого "Т." ЕАД е получило информация относно наследниците на И. М. и И. В., но е установено по категоричен начин, че това не е станало по инициатива на В. М.. Обстоятелството, че "Т. С." ЕАД не е получила личните данни на В. М. за обработването им чрез вписването му като титуляр на партида с абонатен номер 164056 за заплащане на топлинна енергия за апартамент № 56, находящ се в ж. к. "Л.", бл. ... се твърди и от двете страни по спора. Жалбоподателя го изтъква като елемент от неправомерното обработване на личните му данни. Ответната страна го навежда като довод за неизпълнение на задължение на В. М., установено в чл. 61, ал. 3 от Общите условия, респективно основание за предприетите служебно действия, за които се твърди, че са предвидени в чл. 61, ал. 4 от същите Общи условия. Няма спор, че "Т. С." ЕАД е администратор на лични данни, а това обстоятелство се установява и от Удостоверение № 411 от КЗЛД (л. 27 от адм. д. 2809/2016 г.) Тази правилно установена от АССГ фактическа обстановка обуславя допуснато от "Т. С." ЕАД нарушение на чл. 20 от ЗЗЛД, съгласно който когато личните данни не са получени от физическото лице, за което те се отнасят, администраторът или негов представител му предоставя: 1. данните, които идентифицират администратора и неговия представител; 2. целите на обработването на личните данни; 3. категориите лични данни, отнасящи се до съответното физическо лице; 4. получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните; 5. информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни. Данните се предоставят на лицето, за което се отнасят, към момента на вписването им в съответния регистър или, ако се предвижда разкриване на данните на трето лице - не по-късно от момента на разкриването им за пръв път. В случая през август 2015 г. "Т. С." ЕАД е открила служебно партида с абонатен номер 164056 за заплащане на топлинна енергия за ап. ..., находящ се в ж. к. "Л.", бл. ..., вх. ... като е вписала неговите три имена като единствен титуляр без да го уведоми към момента на вписването им в съответния регистър. Вписването на трите имена на В. И. М. през август 2015 г. се признава от ответната страна в писмения отговор и се установява допълнително от използването на тези данни при издаването на фактура № 0065582150 от 31.08.2015 г. Обработваните лични данни и целите на тяхната обработка не са съобщени на физическото лице от администратора на лични данни, а този факт му е станал известен чрез трето лице, което е узнало за обработването по случаен начин т. е. личните данни са разкрити и пред трето лице. Уведомителното писмо, което е съставено в изпълнение на задължението на администратора на лични данни по чл. 20 от ЗЗЛД е изготвено на 10.09.2015 г. и е изпратено на адреса на недвижимия имот, за който е открита партидата. Този адрес е използван независимо от наличието на информация, че жилището е необитаемо поради смърт на абонатите. Не е използван действителния адрес за кореспонденция на В. И. М., с който "Т. С." ЕАД разполага служебно поради това, че той е неин клиент за друг обект. Допълнително следва да бъде посочено, че не е установен начина, по който "Т. С." ЕАД се е снабдила с личните данни на В. И. М. - три имена, а и роднинските му връзки, наследствени и имуществени отношения. При правомерен достъп до тези данни (например чрез съдействие на държавна институция по повод образувано производство за удовлетворяване на парично притезание) е възможно получаването и на постоянния адрес на физическото лице, който да бъде използван за осъществяване на кореспонденция. Следователно "Т. С." ЕАД като администратор на лични данни пристъпва обработване на неполучени от В. М. лични данни (три имена) с цел, за която той не е знаел. За извършеното обработване физическото лице не е уведомено към момента на вписването на имената му в съответния регистър, а е разбрало по случаен и травмиращ за него начин чрез трето лице. Това поведение на администратора на лични данни представлява нарушение на неговото задължение по чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД като не е налице нито едно от изключенията по чл. 20, ал. 3 от ЗЗЛД, които го освобождават от изискването да уведоми физическото лице преди да впише трите му имена в партида с абонатен номер за заплащане на топлинна енергия. Действително съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД "Т. С." ЕАД като администратор на лични данни има право да обработването на лични данни, когато това е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане. При съществуващата нормативната уредба, регламентираща възникването на договорни отношения между "Т. С." ЕАД и потребителите на топлинна енергия, се налага извод, че В. М. е страна по такъв договор като съсобственик на апартамент от сграда етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Начинът, по който се реализира това право на администратора на лични данни е детайлно регламентиран в Общите условия. И. О. условия да бъдат одобрявани от специализиран държавен орган е за гарантиране защитата на правата на потребителите, страна по договора за продажба на топлинна енергия. В Общите условия не е предвидена възможност за получаване на лични данни на потребител на топлинна енергия, различна от предоставянето им от заинтересовано лице. Получаването на тези данни е предвидено да става със заявление от лице, желаещо да стане клиент; от настоящ клиент с искане да бъде прекратен договора с него, при което представя и документи за отчуждаване с данни за новия собственик или от двамата заедно. При придобиване на топлоснабден имот е установено задължение за уведомяване (отправяне на искане за откриване на партида) в кратък срок - чл. 12, т. 12 от Общите условия. Заявление за промяна на партидата се изисква в същия срок и при смърт на клиент. В Раздел XIV Допълнителни условия на Общите условия е уредена цялата процедура по създаване на партида на клиентите на "Т. С." ЕАД и документите, които са необходими за това. Във всички предвидени хипотези инициатор на промени в съществуващи партиди е клиентът т. е. лицето потребител на топлинна енергия или негов правоприемник, за който е предвидено задължение да уведоми продавача на топлинна енергия за настъпилото правоприемство и аспектите му, относими към потребената енергия до този момент. При липса на съгласие между клиент и правоприемника му се пораждат различни последици в зависимост от вида на правоприемството, при които имуществените интереси на продавача винаги са защитени. В ситуацията, която настъпила по отношение апартамент ... на бл. ... на ж. к. "Л.", изразяваща се в смърт на клиент с повече от един наследник и липса на споразумение (вкл. уведомление) "Т. С." ЕАД има право да открие партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници (чл. 63, ал. 2 от Общите условия). За тази ситуация е приложимо и правилото на чл. 61, ал. 4, изр. 2 от Общите условия, а именно при липса на споразумителен протокол, новият собственик се задължава с всички дължими суми за топлинна енергия, възникнали след датата на смяната на собствеността (при наследниците това е в съответствие с дела им). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че извършената промяна на клиента на партида с абонатен номер 164056 без подадено заявление и с използване на лични данни само на един от съсобствениците на имота без той да е уведомен предварително за това е в нарушение и на Общите условия. Извършеното обработване по начина, по който е направено, не е регламентирано и в одобрените от специализирания държавен орган Общи условия, а още по малко е предвидено в закон по смисъла на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗЗЛД. Не е възможно да се свържат осъществените факти и с някоя от другите изключващи приложението на чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД хипотези доколкото е ясно, че "Т. С." ЕАД не е обработвало личните данни на В. М. за статистически, исторически или научни цели (чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗЗЛД). В. М. не е знаел целта на обработването им (чл. 20, ал. 3, т. 3 от ЗЗЛД) и не е налице изрична забрана в закон за уведомяването му (чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗЗЛД). Настоящият съдебен състав намира, че предварителното уведомяване на В. М. за пристъпване към обработване на личните му данни чрез служебното им вписване като такива на единствен титуляр на партида с абонатен номер 164056 за заплащане на топлинна енергия за ап. ..., находящ се в ж. к. "Л.", бл. ..., вх. ..., не е невъзможно или изисква прекомерни усилия по смисъла на чл. 20, ал. 3, т. 1 от ЗЗЛД. "Т. С." ЕАД се е снабдила с информация, че В. М. е наследник на И. М., от което следва, че е разбрала и останалите съсобственици на ап. ..., респективно имала възможност да разбере техните постоянни адреси, които да използва за кореспонденция с всички тях. Отделно ответната страна разполага като администратор на лични данни с адрес за кореспонденция на В. М. като част от данните, обработвани с цел друго договорно отношение между тях. Ако администраторът на лични данни беше изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД, преди да пристъпи към вписване само имената на В. М. като титуляр на партида за заплащане на топлинна енергия и беше се съобразил с процедурните правила в Общите условия, гарантиращи спазването на закона, не биха настъпили последвалите факти, а именно издаване на фактура и отправяне на известие само към В. М. за заплащане на просрочени задължения в пълен размер вместо за 1/6. Начинът, по който И. М. е узнал за откритото наследство и включеното в него задължение без яснота, че това не неговия наследствен дял, са причинили у него силен стрес, напрежение и безпокойство. При спазване на закона и Общите условия от страна на "Т. С." ЕАД, отражението на наследствените правоотношения върху договорните отношения за продажба на топлинна енергия би трябвало да представляват част от рутинна процедура, която не създава извънреден стрес и напрежение у потребителя. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че "Т. С." ЕАД е извършила нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД като е пристъпила към обработване на трите имена на В. М. чрез вписването им като такива на единствен титуляр на партида с абонатен номер 164056 за заплащане на топлинна енергия за ап. ..., находящ се в ж. к. "Л.", бл. ..., вх. ... без предварително да го уведоми. Това обработване е в нарушение и на чл. 2, ал. 2, т. 1, т. 4 от ЗЗЛД, защото е извършено незаконосъобразно и е недобросъвестно, а и отнесено към действителното правоотношение между страните е неточно. От допуснатото нарушение (неправомерно обработване на лични данни) са произтекли неимуществени вреди за В. М., изразяващи се в изпадане на състояние стрес, безпомощност, напрегнатост, тревожност, невъзможност за концентрация върху обичайни ежедневни дейности, като почти година по-късно са налице симптоми на посттравматичен стрес, които са дисбалансирали хармонията на психично функциониране, посредством възвръщане на негативни преживявания в определени ситуации. Вредите са съществени и поради периода, в който е извършено нарушението, съвпадащо с житейска ситуация в семейството на жалбоподателя, чието разрешаване е било поставено в риск. Вредите са пряка и непосредствена причина от нарушението, извършено от администратора на лични данни, поради което на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД В. М. има право на обезщетение. Обезщетението за тези претърпени неимуществени вреди от неправомерното обработване на личните му данни според В. М. е само в размер на претендираните от него 1000 лв. Настоящият съдебен състав като се съобрази с диспозитивното начало намира, че този размер се явява в рамките на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и следва да бъде присъден в цялост заедно със законната лихва за забава от предявяване на иска (чл. 84 и чл. 86 от ЗЗД). Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил незаконосъобразно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а с оглед на обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна трябва на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да бъде решен по същество от настоящата инстанция като бъдат уважени жалбата и съединения иск за обезщетение, предявени от В. М. против "Т. С." ЕАД. По водене на делото В. М. е направил разноски в 435 лв., а пред касационната инстанция е представляван от адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК "Т. С." ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на В. М. разноски в размер на 430 лв., а на адвокат Г. Л. 300 лв., изчислени по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав констатира, че са останали несъбрани разноски - пълния размер на дължимата държавна такса по чл. 1 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, който е дължим за предявения иск, доколкото в настоящия случай не е приложим Закона за отговорността на държавата и общините за вреди поради положението на "Т. С." ЕАД като администратор на лични данни - търговец, а не административен орган, поради което на основание чл. 77 от ГПК и предвид изхода на спора тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна. По изложените съображения Върховния административен съд