Решение № 3893 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11661/2011 г.

Решение № 3893 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11661/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 3679/22.07.2011 г., постановено по адм. д. 2689/11 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено становище за липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) - изх. № 24-17-886/8.12.09 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърдено с решение № 314/8.03.2010 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът "Синджента Трежъри Н. В." оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 3679/22.07.2011 г., постановено по адм. д. 2689/11 г. по описа на АССГ е отменено по жалба на "Синджента Трежъри Н. В." становище за липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) - изх. № 24-17-886/08.12.09 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП - София - град, потвърдено с решение № 314/8.03.2010 г. на ДД "ОУИ". Атакуваното съдебно решение е постановено в производство, образувано след връщане на делото за ново разглеждане от Върховния административен съд с указания, съдържащи се в решение № 3309/8.03.2011 г., постановено по адм. д. 12353/10 г. В изпълнение на указанията на ВАС първоинстанционният съд е събрал допълнителни доказателства, обсъдил ги е заедно със събраните по време на административното производство и при първоначалното разглеждане на спора, като от тях е приел за установено, че искане с вх. № 17-53-06-658/2.10.09 г. за прилагане на СИДДО между Р. България и Кралство Холандия, в което се претендира освобождаване от облагане с данък при източника в размер на 31 203,34 лв. за доход от лихви в общ размер 312 033,39 лв. по договори за заем, начислени съответно на 31.03.09 г., 30.06.09 г. и 30.09.09 г. с платец на доходите "Синджента България " ЕООД по договори за заем от 14.11.2008 г., 9.02.09 г. и 17.08.09 г., отговаря на изискванията на чл. 136 от ДОПК и чл. 11, ал. 1 от Спогодбата между правителството на Народна Република България и правителството на Кралство Холандия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода (Спогодбата) (ратифициранa от 36-о Народно събрание на Република България със закон на 23.03.1995 г. - ДВ, бр. 31 от 1995 г. издадена от Министерство на финансите, обн., ДВ, бр. 67 от 28.07.1995 г., в сила от 11 май 1994 г.). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ДОПК Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Спогодбата, лихви, произхождащи от една от държавите и изплатени на местно лице на другата държава, се облагат само в тази друга държава, ако местното лице е действителен ползвател на лихвите. Установяването на това обстоятелство е предвидено и като изискване в чл. 136, т. 2 от ДОПК, според който чуждестранното лице трябва да удостовери пред органа по приходите, че е притежател на дохода от източник в Република България. Според чл. 137, ал. 2 от ДОПК, това обстоятелство се декларира от чуждестранното лице. При новото разглеждане на спора пред АССГ е представено извлечение от търговския регистър на Търговско-промишлена палата Нордвес - Холанд, от което се установява, че "Синджента Трежъри Н. В." се представлява от Рихард Кристиан Пелетиер, чието име фигурира в представената с искането декларация (стр. 31 от приложенията към адм. д. 2666/10 г. по описа на АССГ). За установяване, че действително българското дружество е изплатило на холандското дружество лихвите в посочения в искането размер и на посочените дати и че холандското дружество е действителния ползвател на лихвите, при повторното разглеждане на спора са приети извлечения от банкови сметки и счетоводни сметки, които са обсъдени в прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза. От тези доказателства, АССГ е приел, че се установява по безспорен начин, че "Синджента Трежъри Н. В." е действителният притежател на дохода от лихви, които реално са му заплащани от "Синджента България" - ЕООД. Касационната инстанция намира, че този извод на първоинстанционният съд е обоснован и чрез допълнително събраните в съдебното производство доказателства са установени фактите, за които са представени доказателства по чл. 138, ал. 2, т. 6 от ДОПК заедно с искането и при извършваната данъчна проверка, но са приети за недостатъчни от органът по приходите. По изложените съображения и като взе предвид, че по делото не е налице спор относно осъществяването на другите предпоставки на чл. 136 от ДОПК, законосъобразно АССГ е отменил неправилното становище за липса на основания за прилагане на СИДДО с Кралство Холандия и е изпратена преписката за ново произнасяне. Касационната жалба не съдържа други доводи освен допуснати нарушения на материалния закон, каквито Върховният административен съд не констатира, поради което обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция "Синджента Трежъри Н. В." не е представило доказателства за направени разноски, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,