Решение № 113 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 640/2016 г.

Решение № 113 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 640/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. И. против решение № 297 по т. д. № 536/2015 г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 110 по т. д. № 193/2014 г. на Добрички окръжен съд, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск на [фирма], за установяване вземане на същото спрямо касатора, в размер на 14 018,85 евро, на основание запис на заповед № 20134/12.07.2007 г. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, по възражението му като ответник, за ненастъпила изискуемост на вземането, предвид непредявяване записа на заповед, респ. преклудирано право на предявяване, с изтичане срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ, както и по евентуалното възражение за погасяване на иска на поемателя по записа на заповед по давност, съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ. Оспорва решението и като несъобразило възражението за погасяване вземането по записа на заповед, предвид твърдяната му обезпечителна функция по отношение задълженията на издателя на менителничния ефект, съгласно сключен с ищеца - поемател по записа на заповед, договор за финансов лизинг, предвид развалянето на последния, поради виновно неизпълнение задължения на лизингополучателя. Последното обстоятелство, ведно с факта на предявено вземане срещу издателя на записа на заповед, в откритото производство по несъстоятелност на същия, касаторът сочи като своевременно заявени с отговора на исковата молба обстоятелства за недобросъвестност и злоупотреба с права от издателя на ефекта, предоставящи право на авалиста, макар да не е страна по обезпеченото каузално правоотношение, да се позове на относителни възражения за недължимост на вземането на основание същото, предвид прекратяването на облигационната връзка. Касаторът се позовава и на изводимата от съдържанието на исковата молба неяснота на самия кредитор - ищец, относно обхвата - основанието на вземанията и размера на същите, на основание обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение, останали непогасени от страна на лизингополучателя. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба и извода на въззивния съд, че предявяване на авалиста не е извършено надлежно, тъй като нотариалната покана е връчена на сина му, подписът на последния не е оспорен, нито е заявено обстоятелство за непредаването й от получилото я лица - на ответника. По начало намира неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд и правните последици по иска, отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. С определение № 4/04.01.2017 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: Необходимо ли е запис на заповед, с падеж "на предявяване в срок до 61 месеца от издаването" да бъде предявен на авалиста, за да стане вземането по него изискуемо ?. Допуснато е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна за въззивния съд съдебна практика: постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - опр. № 859 по ч. т. д. № 911/2010 г. / по втория въпрос, обосновал допускане на касационното обжалване / и опр. № 776 по ч. т. д. 773/2010 г. на II т. о. на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното: Ищецът предявява установителен иск за вземането си срещу ответника, в качеството му на авалист, по запис на заповед с падеж " на предявяване в срок до 61 месеца от издаването" на ценната книга. Сочи издаването на ефекта в обезпечение задължения на издателя - [фирма] / в несъстоятелност /, по сключен договор за финансов лизинг, по който авалиста - И. И. не е страна. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължения по договора, същият е развален с отправена до лизингополучателя нотариална покана, като лизинговите вещи са върнати на лизингодателя. Вземанията срещу последния са предявени и приети в производството по несъстоятелност, по молба от 15.03.2010 г., като записа на заповед се твърди предявен на авалиста, с нотариална покана, връчването на която е удостоверено с обратна разписка, по реда на чл. 44 вр. с чл. 42 ГПК. Ответникът е противопоставил възраженията, че записа на заповед не е предявен нито на издателя / вкл. в производството по несъстоятелност на същия /, нито нему / тъй като представената обратна разписка не носи подписа му за получател - установено и от съдебно-графологична експертиза /, следователно не е настъпила изискуемост на вземането и по начало ефекта е прескрибиран, с изтичане на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1 изр. второ ТЗ от издаването му. В евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност за иска на поемателя, по чл. 531, ал. 1 ТЗ. Ответникът не оспорва обезпечителната функция на записа на заповед по отношение задълженията на издателя на ефекта, като лизингополучател по сключен с ищеца и поемател по записа на заповед, договор за финансов лизинг, както и развалянето на договора, вкл. връщането на лизинговото имущество. Противопоставено е възражението, че с развалянето на договора е отпаднала обезпечителната функция на записа на заповед, респ. плащане на основание ефекта не се дължи от издателя, следователно и от авалиста. В случай, че съдът би приел, че предявяването е извършено с подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, ответникът е противопоставил възражение за изтекъл срок за предявяване по чл. 487, ал. 1 изр. второ ТЗ, както и за погасяване на иска за вземането на основание ефекта, по давност съгласно чл. 531 ТЗ. В допълнителната си искова молба ищецът е уточнил, че в производството по несъстоятелност на лизингополучателя е предявено вземането, на основание каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, както и че обезпечителната функция на записа на заповед, съгласно чл. 9.13 от договора касае всички дължими по договора суми, вкл. дължими неустойки и лихви за забава, а не само задължението от погасителни вноски. В допълнителния отговор, ответникът отново акцентира на обстоятелството, че с развалянето на договора за финансов лизинг и връщане на лизинговото имущество, процесният запис на заповед е станал безпаричен. За да потвърди първоинстанционното решение, с което установителния иск е уважен, въззивният съд е приел, че между страните не съществува спор относно обезпечителната функция на записа на заповед спрямо задълженията на издателя на ефекта по сключения с ищеца договор за финансов лизинг. Счел е, че доколкото не е свързано с твърдение за погасяване на тези вземания, като предявени в производството по несъстоятелност на [фирма], възражението на ответника за предявяването им в производството по несъстоятелност няма самостоятелна защитна функция и е ирелевантно за спора. Приел е, че с отговора на допълнителната искова молба ответникът е противопоставил възражение за недобросъвестно упражняване на права от поемателя - ищец, основано на факта, че предявява за плащане ценната книга, независимо от безспорния между страните факт, че договорът за финансов лизинг, обезпечен с ефекта, е развален. Въззивният съд е приел, че предявяване на записа на заповед на авалиста не е доказано. Приел е, че уговореният падеж " на предявяване в срок до 61 месеца от издаването" съставлява уговорен по смисъла на чл. 487, ал. 1 пр. трето ТЗ по-дълъг срок за предявяване. Счел е, обаче, че липсата на предявяване / каквото и спрямо издателя, като предявено вземане на основание ефекта, не се твърди от ищеца / е без значение, тъй като с изтичането на срока от 61 месеца, считано от издаването, е настъпила изискуемостта на вземането по ценната книга. Предявяването било от значение само по отношение запазване правата по отношение на регресно отговорните лица - джиранти и техните авалисти, както и за поставяне на издателя, респ. авалиста в забава, каквато претенция в случая не била предявена. Така и считано от настъпила на 12.03.2013 г. изискуемост, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение - на 11.06.2014 г. - е в рамките на тригодишния давностен срок, съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ. Тъй като не е страна по обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение, на авалиста би било признато право да въведе относителни възражения за дължимостта на вземането, на основание каузалното правоотношение, само в случай на установена недобросъвестност или злоупотреба с право на поемателя - ищец. Такова въззивният съд не е счел за доказано единствено и само въз основа на развалянето на обезпечения договор за лизинг, тъй като в същия е изрично договорено, че записа на заповед ще обезпечава не само дължими погасителни вноски и допълнителни плащания по договора, но и дължими на основание същия неустойки и обезщетения. Наред с неиздължена погасителна вноска, с настъпил падеж, по-голямата част от предявеното вземане съизмерява именно дължима неустойка . При конкретния падеж "на предявяване до определен срок от издаването", въззивният съд е отрекъл необходимостта от предявяване ефекта, за настъпване на изискуемостта му, както на авалиста, така и на издателя. Мотивът му за този извод е, че с изтичането на определения по-дълъг, по смисъла на чл. 487, ал. 1 изр. трето ТЗ, срок е настъпила изискуемостта на вземането и от този момент тече тригодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ. По правния въпрос: Когато записът на заповед определя падежа с израза " на предявяване в определен срок от издаването " / по - къс или по-дълъг от едногодишен - чл. 487, ал. 1 пр. второ ТЗ / се касае за падеж " на предявяване ", по смисъла на чл. 537 вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, и определен от издателя по-къс, респ. по-дълъг срок за плащане по ефекта, съгласно чл. 487, ал. 1 пр. трето ТЗ, изтичането на който определя началния момент на погасителната давност за вземането по записа на заповед, на основание чл. 531 ТЗ, но не обуславя сам по себе си настъпване изискуемост на вземането по записа на заповед. В този смисъл са и определенията, задължителна съдебна практика, обусловили допускане на касационното обжалване, както и № 813 по ч. т. д. № 868/2009 г. на I т. о., опр. № 57 по ч. т. д. № 822/2011 г. на II т. о. ТК на ВКС. Съгласно същите, така уговорен падеж "на предявяване" предпоставя задължително предявяване на ефекта на издателя му, с цел настъпване изискуемост на вземането по същия, а не и настъпване на изискуемостта, с изтичане на срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ. По въпроса кому следва да се предяви ефекта, респ. необходимо ли е / а и достатъчно / предявяване на запис на заповед с падеж " на предявяване" на авалиста е налице задължителна съдебна практика - опр. по ч. т. д. № 2880/2013 г. на I т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, с което е прието: Предявяването на запис на заповед, с падеж "на предявяване" - / какъвто е и падежът с уговорен срок за предявяване за плащане по чл. 487, ал. 1 ТЗ / - има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на длъжника за плащането или единствено да го постави в забава. Такива последици има предявяването за плащане при изрично уговорен падеж / както и срока за предявяване за плащане по чл. 487, ал. 1 ТЗ /, за които хипотези е относимо ТР № 1/2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС - т. 3 / така реш. № 132 по т. д. № 2316/2015 г. на I т. о. на ВКС / . Предявяването на запис на заповед с падеж "на предявяване", без значение дали принудително изпълнение кредиторът би предприел първо спрямо издателя или съвместно с такова и против авалиста или би предприел директно само срещу авалиста / каквото право безспорно има, с оглед солидарния характер на отговорността им /, е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. Авалистът, аналогично на поръчителя / в този аспект липсва различие в уредбата на задълженията им - чл. 485, ал. 1 ТЗ / отговаря както издателя, т. е. считано от момент на изискуемост на задължението, противопоставим на издателя, което не би могло да стане по друг начин освен при задължително предявяване менителничния ефект за плащане на издателя. Следователно, последното във всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста, а предявяването на ефекта, с падеж "на предявяване до определен срок от издаването", както и при определен по друг начин, съгласно чл. 486 ТЗ, падеж, спрямо авалиста, няма значение за настъпване изискуемостта на вземането, нито спрямо него, нито спрямо издателя. Както предявяването само на авалиста, така и непредявяването на авалиста, при непредявяване и на издателя, не обуславят настъпване изискуемостта на задължението за плащане, както по отношение издателя, така и по отношение на авалиста. Предявяване на издателя, без предявяване на авалиста, предпоставя настъпила изискуемост на задължението по записа на заповед и за авалиста. Предявяването за плащане е от значение единствено за поставяне на платеца в забава. По основателността на касационната жалба: Видно от отговора на правния въпрос, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с чл. 535, т. 3 вр. чл. 487, ал. 1 вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ . От обстоятелството, че давностните срокове по чл. 531 ТЗ текат от изтичане на определените по чл. 487, ал. 1 пр. първо или пр. трето ТЗ срокове, не може да се обоснове извод, че вземането по ефекта, с падеж " на предявяване в срок до 61 месеца от издаването" е станало изискуемо само с изтичането на този срок и без предявяване. Така предвидените в чл. 487, ал. 1 ТЗ срокове целят мотивиране приносителя на ефекта да упражни правата си, при падеж "на предявяване", нефиксирано с определен ден или определяемо със срок от издаването, респ. от предявяването, под страх от прескрибиране на ефекта. То обаче е противопоставимо от регресно отговорните лица - джиранти и техните авалисти, не и от платеца, съвпадащ с издателя по запис на заповед / така реш. № 1 по т. д. № 520/2009 г. на II т. о., реш. № 132 по т. д. № 2316/2015 г. на I т. о. на ВКС, в съответствие с т. 3 на ТР № 1/2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС / . Ирелевантно е непредявяването в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ за отговорността на платеца по записа на заповед - издателят. Тъй като ищецът не твърди да е предявил записа на заповед на издателя / ирелевантно е позоваването на каузалното правоотношение, обезпечимо със записа на заповед, по което ищецът и издателят на записа на заповед са страни /, а такова не се установява и от доказателствата, респ. ответникът е противопоставил с отговора на исковата молба възражение за неизискуемост на вземането по записа на заповед и предвид непредявяването му на издателя / при ирелевантност на предявяването на ефекта на авалиста, поради което е излишен коментар за редовността му /, искът по чл. 422 ГПК се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК