Решение № 1062 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4218/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас действащ чрез пълномощника гл. юрк. Василева срещу решение 847 от 29.02.2024 год. постановено по адм. д. 1184/2023 год. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-1668/21.11.2023 год. на Директора на РЗОК Бургас, с която на МБАЛ Бургасмед ЕООД са наложени следните санкции: 1. За нарушението по т. 1. санкция Финансова неустойка в размер на 200 лева на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 год. и 2. За нарушението по т. 2. санкция Частично прекратяване на договора по отношение на КП 198 Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани съгласно чл. 421, ал. 1, предл. първо, буква б от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 год.

Изложените съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила довели до неизясняване на спора от фактическа страна и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на оспореното съдебно решение и отхвърляне на подадената от дружеството жалба срещу заповедта за налагане на санкции, която да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът МБАЛ Бургасмед ЕООД не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура е дал мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е заповед за налагане на санкции РД-25-1668/21.11.2023 год. издадена от Директора на РЗОК Бургас, с която на основание чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 473, ал. 5 и § 9 от ПЗР на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. (НРД МД 2023-2025) на МБАЛ Бургасмед ЕООД гр. Пещера са наложени следните санкции: 1. За нарушението по т. 1. санкция Финансова неустойка в размер на 200 лева на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 год. и 2. За нарушението по т. 2. санкция Частично прекратяване на договора , по отношение на КП 198 Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани , съгласно чл. 421, ал. 1, предл. първо, буква б от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г.

В развилото се съдебно производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО от фактическа страна е установено, че със Заповед РД-25-1136/15.08.2023 год. Директорът на РЗОК Бургас е наредил да бъде извършена проверка на МБАЛ Бургасмед ЕООД по изпълнението на Индивидуален договор 021372/20.02.2020 год. за оказване на БМП със задача контрол по жалба на М. И. К. с вх. 94-01-43/11.08.2023 год. За резултатите от проверката е съставен Протокол 1208/02.10.2023 год., в който е констатирано, че:

1. ЗЗОЛ М. И. К. е хоспитализирана съгласно История на заболяване (ИЗ) 2402 от 21.03.2022 год. до 24.03.2022 год. в Отделение по ортопедия и травматология по КП 219, същата е повторно хоспитализирана с ИЗ 5721 от 12.07.2022 год. до 15.07.2022 год. в Отделение по ортопедия и травматология по КП 219 и с поредна хоспитализация с ИЗ 6972 от 24.08.2022 год. до 29.08.2022 год. в отделение по ортопедия и травматология по КП 198 вследствие на предходната хоспитализация. Установено е, че на 21.03.2022 год. пациентката е приета в лечебното заведение МБАЛ Бургасмед ЕООД планово с издадено Направление за хоспитализация бл. МЗ НЗОК 7 от ДКЦ II Бургас ЕООД от д-р С. Ж.. Пациентката е приета в лечебното заведение МБАЛ Бургасмед ЕООД от приемащ лекар д-р Т. К.. При приема пациентката е разписала декларации за информирано съгласие за болнично лечение, информирано съгласие на пациента за предстояща анестезия и информирано съгласие за медицински и хирургични процедури. В предоставената от лечебното заведение документация, Предоперативна епикриза е разписана от д-р Т. К., Оперативен протокол 2558/22.03.2022 год. е разписан от д-р Т. К. оператор и присъстват д-р С. Ж. асистент, д-р Р. З. асистент и м. с. Д. Р.. В тази връзка е изискано становище от д-р С. Ж. и д-р А. П. Началник Отделение по ортопедия и травматология в МБАЛ Бургасмед ЕООД. В хода на проверката е предоставена декларация от М. И. К., в която декларира, че операцията описана в Оперативен протокол 258 от 22.03.2022 год. е извършена от д-р С. Ж.. Същото е написано и в отговор на покана за доброволно изпълнение . Констатирано е, че д-р С. Ж. не присъства в Приложение 1 към Индивидуален договор с 021372/20.02.2020 год. за оказване на БМП. Съгласно чл. 268, ал. 1, т. 17 в Приложение 1 се посочват всички лекари на основен трудов договор, оказващи медицинска помощ по КПЛпр и КПр, Приложение 1 е неразделна част от договора на лечебното заведение с НЗОК. При повторната хоспитализация на пациентката М. И. К. с ИЗ 5721 от 12.07.2022 год. до 15.07.2022 год. в Отделение по ортопедия и травматология по КП 219 същата е приета по спешност от д-р А. П. с издадено Направление за хоспитализация бл. МЗ НЗОК 7 от МБАЛ Бургасмед ЕООД, като приемащ лекар е д-р А. П.. При приема пациентката е разписала декларации за информирано съгласие за болнично лечение, информирано съгласие на пациента за предстояща анестезия и информирано съгласие за медицински и хирургически процедури. В предоставената от лечебното заведение документация, Предоперативна епикриза е разписана от д-р А. П.. Оперативен протокол 701 от 13.07.2022 год. е разписан от д-р А. П. оператор и присъстват д-р Х. А. асистент, м. с. З. У.. От лечебното заведение са предоставили Фактура 3000089799 от 14.07.2022 год., Лекарствен лист 767 от 14.07.2022 г. и складова разписка за вложеното изделие [заличен текст] (1 брой) на стойност 1200 лева.

1. В хода на проверката М. И. К. е попълнила анкета и е декларирала, че хоспитализация с И3 6972 от 24.08.2022 год. до 29.08.2022 год. по КП 198 Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани свързана с предходните хоспитализации не се е състояла. Пациентката не разпознава положените подписи в медицинската документация на И3 6972 като нейни. Съгласно подписаната декларация се констатира отчетена, но неизвършена дейност по КП 198 Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани . МБАЛ Бургасмед ЕООД е отчела с ежедневните отчети по чл. 366, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020 2022 год. хоспитализация на здравноосигурено лице (ЗОЛ) М. И. К. с ИЗ 6972, хоспитализирана за периода от 24.08.2022 год. в 09:26 часа до 29.08.2022 год. в 08:00 часа, с основна диагноза [диагноза]. Отчетени са следните основни диагностични и терапевтични процедури с кодове по КСМП подробно описани е протокола. В ИЗ 6972, страница 9 са описани отчетените процедури. Фигурират подписи на началник отделение и лекар. Декурзусите също са водени ежедневно в периода 24.08.2022 год. до 29.08.2022 год. и са подписани от д-р Х. А., д-р П. П. А., д-р Д. 3. Х. и д-р С. X. Е.. На последната страница на ИЗ е описан изход от лечението отчетено с подобрение, в добро общо състояние, липса на фебрилитет през последните 24 часа, липса на значими субективни оплаквания, добре зарастваща оперативна рана. Снет статус при изписването. Отчетена е задължителна основна диагностична процедура с код 91936-02 микроскопско изследване на проба от оперативна рана 24.08.2022 год., отчетена е и основна оперативна процедура с код 30226-00 [заличен текст], на 25.08.2022 год. Към ИЗ е приложен температурен лист с посочена лекарствена терапия за периода 24-29.08.2022 год., приложена е предоперативна епикриза, подписана от д-р А. П., Оперативен протокол 879 от 25.08.2022 год. за извършена операция [заличен текст], лист за [заличен текст], както и резултати от извършени изследвания. Приемащ лекар е д-р Х. А. А. и служебно назначен лекуващ лекар е д-р А. П.. ИЗ е подписано от д-р А. П. като началник на отделение и лекуващ лекар. Издаден е и Амбулаторен лист с 22235105А150 от 23.08.2022 год., за извършен преглед консултация и насочваща терапия за лечение по КП 198, разписан от д-р А. П..

От лечебното заведение е подадено писмено становище пред директора на РЗОК Бургас съдържащо възражения срещу констатациите, описани в Протокол 1208/02.10.2023 год. Изпратено е писмо с изх. 02/62-01-61/12.10.2023 год. до председателя на РК на БЛС, но в срока по чл. 75, ал. 6 от 33О не са посочени представители за сформиране на Арбитражна комисия. Последвало е издаване на оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на санкции РД-25-1668/21.11.2023 год. на Директора на РЗОК Бургас.

Като доказателство по делото е представен Индивидуален договор 021372/20.02.2020 год. за оказване на БМП, както и епикризи и истории на заболявания, предмет на проверката. По делото е разпитан свидетелят А. К. П., чиито показания съдът е възприел като достоверни, последователни и непротиворечиви на събраните по делото доказателства. Свидетелят е заявил пред съда, че М. К. е била оперирана два пъти лично от него. Била е с оплаквания [заличен текст]. Назначена е [заличен текст] и лечение. След което се е стигнало до решение за оперативно лечение, пациентката е била приета в болницата и й е била направена операция, която е била извършена на два етапа. Поставени са били [заличен текст], които на 40-45 ден е трябвало да бъдат извадени. Процесът е бил съпроводен от [заличен текст]. Направена е била и втората операция с приемане на 24.08. и на 25.08.2022 год. Свидетелят е заявил, че е превързвал лично пациентката няколко пъти.

С постановеното решение Административен съд Пазарджик е отменил оспорената заповед, след като е стигнал до правилния краен извод за нейната незаконосъобразност. Според съда по отношение на нарушението по т. 1 от заповедта административният орган не е извършил задълбочена проверка по случая и не е мотивирал в достатъчна степен изводите за извършено нарушение от страна на лечебното заведение. Решаващият съд е преценил, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи еднозначен извод, че именно д-р С. Ж. е лекарят, извършил операцията на М. К., описана в оперативния протокол, доколкото тези твърдения административният орган черпи единствено от попълнените от пациентката декларация и анкета. В друга насока са показанията на разпитания по делото свидетел д-р А. П., приети от съда като достоверни и съответстващи на събраните по делото доказателства, съгласно които пациентката К. е била оперирана два пъти лично от него и е превързвана от него няколко пъти след оперативната намеса. Посочено е също така, че лечебното заведение е изпълнило задължението си да уведоми РЗОК Бургас за сключения трудов договор с д-р С. Ж. с уведомление с вх. 29-02-578/29.07.2020 год. на РЗОК Бургас, който не е основен трудов договор, а е втори трудов договор на четиричасово работно време и е сключен след подписването на Индивидуалния договор 021372/20.02.2020 год. за оказване на болнична медицинска помощ. По отношение на нарушението по т. 2 от заповедта съдът е приел, че с подаване на възражението от лечебното заведение и твърденията за извършено болнично лечение в посочения период е въведено оспорване на фактическия състав на нарушението, а именно дали същото се изразява в извършена дейност, която е неправилно отразена в медицинската документация или в отчетена медицинска дейност, която не е била извършена в действителност. Според съда в случая не е изследван въпросът дали е отчетена медицинска дейност, която не е била извършена в действителност, в каквато посока е и съставът на посочения за нарушен текст на чл. 421, ал. 1, предл. първо, б. б от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. първо, б. б от ЗЗО. Посочените разпоредби регламентират частично прекратяване на договора при неизвършена дейност, каквато не се установява за процесния период. Първостепенният съд е счел, че в случая липсват мотиви по възражението, направено от представляващия лечебното заведение, с което е нарушено правото му на защита и което съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Съдът е приел, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 34 чл. 45 от АПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 74, ал. 4 от ЗЗО лицето - обект на проверката има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК съответно пред директора на РЗОК по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. Възможността за излагане на становище по констатациите в протокола е предоставена за да може страната да ползва правото си на защита и да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, които биха могли да възпрепятстват издаването на административния акт. Видно от доказателствата по административната преписка, такова писмено становище е дадено от управителя на дружеството като същото съдържа конкретни възражения срещу констатациите на контролните органи.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО /нова-ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ ако арбитражната комисия не се произнесе с решение в предвидения срок или не стигне до решение поради равен брой гласове, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, може да наложи санкция, като издаде мотивирана заповед. След като не е била създадена арбитражна комисия, директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, несъмнено има право да наложи санкции, но следва да мотивира акта си, като обсъди направените в хода на административното производство възражения. Ако издаде заповед за налагане на санкция, административният орган е длъжен да изложи мотиви защо счита, че лицето-обект на проверката е допуснало нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му срещу констатациите в протокола по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, каквото задължение има и в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, след което да обоснове приложените санкции. В процесния случай в атакуваната заповед като мотиви са възпроизведени дословно мотивите на констативния протокол, но не са разгледани, обсъдени и оборени възраженията на лечебното заведение. По отношение на възражението по т. 1 единствено неправилно е посочено, че лечебното заведение твърди, че д-р С. Ж. присъства в Приложение 1б, каквото твърдение липсва в подаденото становище. По отношение на нарушението по т. 2 лаконично е посочено, че ЛЗ твърди, че няма изготвени документи с невярно съдържание. Административният орган е пресъздал фактическите констатации на проверяващите от съставения констативния протокол и е посочил норми на ЗЗО и НРД МД 2020 - 2022, които счита, че са нарушени, но не е изложил фактически основания оборващи възраженията на ЛЗ, с което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 35 от АПК. Административният орган е длъжен да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства и по избраната от него правна квалификация на установените нарушения, като изложи ясни и конкретни мотиви в какво се изразяват нарушенията. В случая органът не е извършил собствена преценка и не е изложил свои и задълбочени мотиви за издаване на заповедта за налагане на санкции. С оглед правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основава правомощието си да наложи предвидените санкции. В случая фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на санкции се основават изцяло и единствено на твърденията на пациентката, изложени в попълнените от нея декларации и анкетен лист. Тези сведения са опровергани от приложените по делото медицински документи и показанията на свидетеля д-р П.. Налице са писмени и гласни доказателства, от които се установява, че пациентката действително е била хоспитализирана в лечебното заведение и е извършена отчетената дейност по КП 198 в периода 24.08.2022 год. 29.08.2022 год. По отношение на нарушението по т. 1 от заповедта липсват категорични доказателства, че оперативните дейности, отчетени по КП 219 по ИЗ 2402/2022 год. са извършени от д-р С. Ж., както правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че направеният от първоинстанционния съд извод за липса на мотиви и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е обоснован и се подкрепя от доказателствата по делото.

Противно на оплакванията в касационната жалба не се установяват основания за отмяна на съдебното решение предмет на касационен контрол. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Пазарджик е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,