Решение № 6513 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2012 г.

Решение № 6513 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ срещу решение № 2859 от 28.05.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5206/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 0100-1010177/7.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 823/18.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е кредитирал частните документи и не е преценил доказателствената им сила. Заключенията на вещите лица не са преценени в съответствие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК. Незаконосъобразен е изводът на съда за доказана реалност на доставките, тъй като не е доказано, че преките доставчици притежават самостоятелно право на собственост върху стоките, не е доказано наличие на складова база и транспорт. Не е извършена проверка в хода на ревизията от страна на органа по приходите на счетоводната отчетност на доставчиците, тъй като при насрещните проверки същите не са открити. Такава не е извършена и от вещото лице по назначената ССЕ. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде оставен в сила РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Браво Строй" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. "Иван Гарванов" № 3 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Иванов. Искането му е да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 0100-1010177/7.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 823/18.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество "Браво Строй" ООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 от ЗДДС по доставките от следните доставчици за доставка на строителни материали: за данъчния период м. септември 2008 г. по пет фактури, издадени от "Метал - М 03" ЕООД, в общ размер 25 669.63 лв.; за данъчния период м. септември 2008 г. по седем фактури, издадени от "ВНС - ТВ" ЕООД, в общ размер 34 326.74 лв.; за данъчния период м. декември 2008 г. по седем фактури, издадени от "Софт Трейдинг Груп" ЕООД, в общ размер 32 153.20 лв.; за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2009 г. по пет фактури, издадени от "Дими" ЕООД, в общ размер 18 052.81 лв.; за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2009 г. по шест фактури, издадени от "Б и С" ЕООД, в общ размер 27 674.94 лв. За данъчния период м. ноември 2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС в размер на 75.28 лв. по фактура № 3646/18.11.09 г., издадена от "Байрак" ЕООД. Определено е задължение за внасяне на ДДС в общ размер 134 740.42 лв. ведно с лихва за забава в размер на 29 120.23 лв. За да отмени РА като незаконосъобразен, АССГ е изложил следното в мотивите на своето решение: От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява счетоводното отчитане на фактурите при жалбоподателя и при доставчиците при спазване на всички законови изисквания. Доставчиците са се явили в хода на ревизията, представили са поисканите им доказателства и са съдействали на ревизиращите органи. Представени са фактури от предходни доставчици, договори за наем, установяващи наличие на складови помещения, доказателства за транспорт. Предаването и приемането на стоките е установено чрез приемо-предавателни протоколи и стокови разписки към всяка една от фактурите, в които е описан и рег. № на МПС, извършващо транспорта. Вещото лице по назначената ССЕ е отразило в табличен вид на коя фактура коя стокова разписка и пътен лист отговарят. Представени са доказателства относно собствеността на МПС и договор за наем на МПС. Установено е надлежното заприходяване и изписване на стоките и влагането на същите от жалбоподателя, видно от СТЕ. Непредставянето от страна на предходните доставчици на поисканите им документи и писмени обяснения не е основание за отказ на данъчен кредит и не обосновава извод за нереално осъществени доставки между преките доставчици и жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. В хода на ревизията всеки един от петимата доставчици е представил поисканите му документи, писмени обяснения, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи, фактури от предходни доставчици, договори за наем, граждански договори с физически лица, на които е възложено извършването на товаро-разтоварни работи. Изводът е, че всеки един от тях е потвърдил извършването на фактурираните доставки на строителни материали на жалбоподателя. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ, прието без да е оспорено от страните, с установява следното: 1. Доставчиците са включили издадените от тях на жалбоподателя процесни фактури в дневниците за продажбите за съответния данъчен период и същите са намерили отражение в подадените справки-декларации; 2. От представените счетоводни регистри на сметка 4532 се установява, че начисленият по фактурите ДДС е отразен като задължение към бюджета; 3. Осчетоводени са плащанията по фактурите; 4. Закупените стоки са заприходени в счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 302 "Материали" по номер и дата на фактурата, наименование, количество и стойност. 5. Заприходяването е извършено на базата на стокови разписки, експедиционни бележки и приемо-предавателни протоколи. 6. За извършените от ревизираното дружество СМР в изпълнение на сключени договори за строителство "Браво Строй" ООД е издало фактури въз основа на протоколи за установяване извършването и заплащането на видовете СМР, които са облагаеми доставки. Към всяка от фактурите, издадени от дружеството, е приложена справка за вложените строителни материали. Изписвани са материалите по доставните фактури във връзка с извършените СМР; 7. При доставчиците продадените стоки по фактурите са изписани в разход по дебита на сметка 702 "Приходи от продажби на стоки" и кредита на сметка 304 "Стоки". При доставчиците са осчетоводени приходи от продажбите на стоките, а при жалбоподателя са осчетоводени приходи във връзка с извършените СМР по сметка 703 "Приходи от услуги". В табличен вид са описани от вещото лице в приложение № 1 фактурите, приемо-предавателните протоколи, стокови разписки и експедиционни бележки. Според заключението на вещото лице налице е пълно съответствие между тях. В колона 6 на същото приложение № 1 към всяка фактура са посочени пътните листове по номера и дати, както и регистрационните номера на МПС. Налице е съответствие и между пътните листове и останалите документи. От заключението на вещото лице по назначената СТЕ, прието също без оспорване от страните по делото, се установява, че ревизираното дружество е изпълнител на СМР въз основа на сключени договори с възложителите на 16 обекта, подробно описани. Вещото лице е извършило оглед на място на обектите и е установило, че същите са завършени и въведени в експлоатация с изключение на последния. Според вещото лице вложените строителни материали на тези обекти са повече от закупените по процесните фактури. Това несъответствие се дължи на некоректно офериране от страна на възложителите по сключените договори и изпълнени такива в по-голям обем от възложените. Неоснователен е доводът на касатора, наведен в касационната му жалба, че ССЕ не следва да се кредитира, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците и не може да се приеме, че счетоводствата им са редовно водени. При изготвянето на експертизата вещото лице е ползвало счетоводните и другите документи, представени от доставчиците в хода на ревизията. Те са подробно обсъдени в мотивите на Ревизионния доклад и РА. В тези актове не се съдържат констатации за нередовно водено счетоводство на доставчиците или неавтентичност на представените документи. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът е направил неправилна преценка на частните документи. В съответствие с чл. 180ГПК е приетото от съда, че те съставляват доказателство за това, че изявленията, съдържащи се в тях, са направени от тези лица. Като свидетелстващи документи подписаните от доставчика и получателя такива удостоверяват осъществяването на определени факти - приемане и предаване на стоките и транспорт с посочените МПС. Доказателствената им сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед събраните по делото доказателства и установените факти. По отношение на доставчиците, на които при извършените насрещни проверки в хода на ревизионното производство са връчени исканията за представяне на документи и писмени обяснения, необосновани са твърденията на касатора, че не е могло да бъдат намерени и поради това проверка на място, където се води счетоводството им, не е могло да бъде извършена. Неоснователни са също така твърденията на касатора, че не е доказано транспортирането на стоките. Както беше посочено по-горе, налице е пълно съответствие между датите на представените по делото пътни листове и датите на фактурите и придружаващите ги документи, установяващи предаването на вещите, както и на регистрационните номера на автомобилите. Както е посочено и в РД, транспортът е осъществен с два товарни автомобила, за които са представени доказателства, че са собственост на дружеството - жалбоподател и други два товарни автомобила, за които е установено, че са собственост на "Тим Строй" ООД и предоставени на дружеството - жалбоподател по силата на сключения между тях договор. Относно наличието на складове: За "Софт Трейд" ЕООД е установено ползването под наем на склад за строителни и инертни материали в кв. Владая, главен път Е-79. Договорът за наем е представен от доставчика в хода на ревизията. От дадените писмени обяснения при извършената насрещна проверка на лицата Иван Георгиев Станков и Владимир Георгиев Георгиев се установява, че по силата на сключени граждански договори със "Софт Трейд" ЕООД са извършвали товаро-разтоварни работи в склад за строителни материали в кв. Владая, главен път Е-79. За "ВНС - ТВ" ЕООД е установено ползването под наем склад за строителни и инертни материали, находящ се на Околовръстно шосе, м. "Воденицата", общ. Панчарево. По отношение на доставчиците "Дими" ЕООД и "Б и С" ЕООД в отговор на връченото искане представляващият двете дружества е обяснил, че те не разполагат със складови помещения и работници. Строителните материали са товарени от неговите доставчици с техни работници. Представени са фактури за закупени материали от "Лавин Груп" ЕООД и "Интер Кар Груп Реал" ЕООД, както и доказателства за ползван от доставчиците склад в с. Крумово, община Кочериново. В представените пътни листове е вписано с. Крумово като място на товарене. За доставчика "Метал М 03" ЕООД се установява ползването под наем на склад в м. Дъбело, Столична община, Главен път Е-79. Сключването на договора за наем се потвърждава както от декларацията на наемодателя, така и от писмените обяснения на Димитър Димитров Иванов, дадени в хода на ревизията, с които потвърждава, че по силата на сключен с "Метал М 03" ЕООД граждански договор е извършвал товаро-разтоварни работи в склад за строителни материали, находящ се в м. Дъбело, Главен път Е-79. Правилно е приел първоинстанционният съд, че ненамирането на предходните доставчици на декларираните от тях адреси за кореспонденция в хода на ревизията и непредставянето от тях на поисканите им документи не е основание да се откаже на ревизираното дружество правото на данъчен кредит и то не обосновава извод, че преките доставчици не са доказали наличието на стоките при тях като получени по фактурите, издадени от техните предходни доставчици. От ССЕ се установява наличието на стоките по стоковите сметки на доставчиците и изписването им във връзка с извършването на доставките към жалбоподателя. От изложеното по-горе е видно, че е доказано транспортирането, предаването и приемането на същите, както и използването им от ревизираното дружество за извършваните от него последващи облагаеми доставки. Основателно е позоваването от страна на ответника по касация на решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Съгласно т. 1 от диспозитива на същото чл. 167, чл. 168, б. "а", чл. 178, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от неговия издател на фактурата или друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. С оглед на така изложените съображения, решението на АССГ като правилно и законосъобразно в частта му, в която е отменен РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Метал - М 03" ЕООД, "ВНС - ТВ" ЕООД, "Софт Трейдинг Груп" ЕООД, "Дими" ЕООД, "Б и С" ЕООД и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно обаче с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС в размер на 75.28 лв. по фактура № 3646/18.11.09 г., издадена от "Байрак" ЕООД, по отношение на която е установено, че е анулирана. В тази част решението като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство и не представя доказателства за направени такива. С оглед изхода на спора, на касатора за двете съдебни производства следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,