Решение № 10858 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2019 г.

Решение № 10858 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Би Ейч Ем Логистик" ООД, седалище и адрес на управление гр. Хасково, ж. к. Орфей, бл. 10, ет. 3, ап. 13 срещу Решение № 482 от 01.07.2019 г. на Административен съд, Хасково, постановено по административно дело № 435/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-14-617 от 15.03.2019 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация – София", с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 5 и 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) му е приложена принудителна административна мярка "спиране от движение" за срок от шест месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела за регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация № 009479453 на товарен автомобил марка "", модел "Атего" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Би Ейч Ем Логистик" ООД. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. Обосновава, че съгласно Закона за пощенските услуги (ЗПУ), в приложимата му редакция към датата на проверката – 14.03.2019 г. пощенският оператор, какъвто безспорно е "Еконт Експрес" ООД, може да осъществява част от услугите, които предоставя чрез друго лице, с което е сключил договор на основание чл. 22 от закона. Именно такъв договор има между него и "Еконт Експрес" ООД и в негово изпълнение той е извършвал превоз на куриерски пратки и поради това не му е бил необходим лиценз за извършване на превоз на товари, предвид че извършваната от него дейност попада в изключението на чл. 6, ал. 3, т. 5 от ЗАвтП и незаконосъобразно му е наложена принудителната административна мярка. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените за двете инстанции разноски, за които представя доказателства. Ответникът по касационната жалба – началникът на Областния отдел "Автомобилна администрация – София", не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 06.01.2016 г. е сключен договор между "Еконт Експрес" ООД, като оператор на пощенски услуги, и "Би Ейч Ем Логистик" ООД, като представител, с предмет: "Представителят да стане част от мрежата на оператора за извършване на универсални и неуниверсални пощенски услуги, включително пощенски преводи, съгласно издадени за оператора лицензии и удостоверения, срещу възнаграждение, което се определя като процент от стойността на самите пощенски услуги. " Изрично е посочено, че договорът е сключен на основание чл. 22 ЗПУ. Договорът е представен от административния орган, като част от пълната административна преписка (писмо рег. № РД-14-167-1/21.03.2019 г.). На 14.03.2019 г. при проверка контролните органи установяват, че товарен автомобил марка "Мерцедес", модел "Атего", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Би Ейч Ем Логистик" ООД, извършва обществен превоз на товари (куриерски пратки) по маршрут от гр. София за гр. Пловдив, без превозвачът да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 261428, връчен на водача. На 15.03.2019 г., със Заповед № РД-14-617, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и ал. 6 и 7 ЗАвтП, началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация – София", прилага на "Би Ейч Ем Логистик" ООД принудителна административна мярка "спиране от движение" за срок от шест на горепосочения товарен автомобил чрез сваляне на предната регистрационна табела и отнемане на свидетелството за регистрация на превозното средство и определя място за домуване. Компетентността на органа е доказана със Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 107, ал 1 ЗАвтП е оправомощил длъжностни лица да прилагат принудителните мерки по чл. 106 и 106а ЗАвтП като под т. 4 е началникът на областен отдел "Автомобилна администрация". Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът се позовава на чл. 22 ЗПУ и сочи, че пощенският оператор, какъвто е безспорно Еконт Експрес, има право да сключва договори с други лица за извършване на части от дадената им лицензия, т. е относно извършването на универсални пощенски услуги. Пощенският оператор, който изпълнявана неуниверсални пощенски услуги няма правна възможност да сключва договори с трети лица по реда на чл. 22 ЗПУ, поради което за жалбоподателя "Би Ейч Ем Логистик" ООД не може да се приеме, че извършва пощенска услуга и следователно не може да се ползва от изключението по чл. 6, ал. 3, т. 5 ЗАвтП. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата. Изводът на съда е неправилен. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като преценката на съда за приложимост на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е неправилна и в противоречие с доказателствата по делото. Със заповедта, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП поради извършването на превоз на товари без заверено копие на лиценз за обществен превоз на товари, като целта е да се преустанови правонарушението. Страните нямат спор относно факта, че "Би Ейч Ем Логистик" ООД няма лиценз на извършване на обществен превоз на товари. Спорът е дали, дейността на дружеството се обхваща от изключението по чл. 6, ал. 3, т. 5 ЗАвтП , съгласно което лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за превоз на пощенски пратки, които се извършват в рамките на обществените услуги. При проверката от 14.03.2019 г. контролните органи са установили, че "Би Ейч Ем Логистик" ООД превозва куриерски пратки и това е отбелязано в оспорваната заповед. Дружеството е предоставило на контролните органи и договор по чл. 22 от ЗПУ, съгласно който, е част от мрежата на пощенския операт "Еконт Експрес" ООД и има право да извършва: универсални, неуниверсални пощенски услуги, включително парични преводи и куриерски пратки. Договорът е сключен на основание чл. 22 ЗПУ и към действието му към момента на проверката е приложима разпоредбата в редакцията и към 14.03.2019 г., а именно: "Пощенските оператори имат право да сключват договори с други лица за изпълнение на части от дадената им лицензия. Лицензираният и в тези случаи носи отговорност за цялостното изпълнение на лицензията. ". Съдът е приел, предвид отбелязването в спорната заповед, че "Би Ейч Ем Логистик" ООД е извършвало неуниверсална пощенска услуга, защото превозва "куриерски пратки", а те съгласно чл. 38, т. 3 ЗПУ са част от неуниверсалната пощенска услуга. Последната се извършва съгласно чл. 59, ал. 1 ЗПУ след подаване на надлежно писмено уведомление по образец до Комисията за регулиране на съобщенията, каквото дружеството не е направило. Приел е още, че договорът по чл. 22 ЗПУ се отнася само до универсалната пощенска услуга, която се извършва след издаването на индивидуална лицензия на пощенски оператор, който може да извършва само отделни дейности от тази услуга посредством трети лица, с които е сключил договор на това основание. Изводът на съда е неправилен и несъответен на закона. В чл. 3 ЗПУ законодателя е определил, че пощенските услуги включват: т. 1 приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки; т. 2. хибридна поща; т. 3. пощенски парични преводи; и т. 4. куриерски услуги. След това в чл. 4 е посочил, че пощенските услуги биват три вида: т. 1. универсална пощенска услуга; т. 2. услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; и т. 3. неуниверсални пощенски услуги.