Решение № 30 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 566/2009 г.

Решение № 30 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 566/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по протест на П. Б. - прокурор при Апелативната прокуратура - гр. П., и касационните жалби на защитниците на подсъдимите С. П. М., С. А. С. и на подсъдимите З. З. К. и И. Р. И. против решение № 157 от 22.07.2009 г. по в.н.о.х.д. № 233/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.

В протеста се атакува частта на решението, с която се потвърждава оправдаването на подсъдимите И., К. и С. по обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2 от НК, както и наказанията, наложени на подсъдимите И. и М.

Съображенията на прокуратурата обхващат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В заключение се отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В жалбата на подсъдимия И/ допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК / се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3. от НПК. Мотивира се искане за преквалифициране на деянието, извършено от подсъдимия, като по-леко престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК, и за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС, НК, по н.д. № 1/08 г.

В жалбата на З. З. К. се изброяват съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Настоява се за отмяна на решението и оправдаване по всички обвинения или, алтернативно, за намаляване на наказанието лишаване от свобода до размера на задържането под стража.

В жалбата на защитника на подсъдимия С. А. С. се сочат касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, обусловени от неправилното приложение на чл. 24 от НК и неправилния отказ за преминаване към разглеждане на делото по Глава двадесет и седма от НПК. С тези аргументи се иска намаляване на наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 от НК.

В жалбата на защитника на подсъдимия С също се релевират касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Поддържат се две версии - първата изцяло оспорва авторството на деянието, а втората - само доказаността на специалната цел за разпространение на наркотичното вещество. Касаторът се позовава и на неправомерен отказ на съда от разглеждане на делото по Глава двадесет и седма от НПК и формулира искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Подсъдимите И., К., И. и С. и техните защитници пледират срещу основателността на протеста.

Представителят на прокуратурата поддържа протеста пред настоящата инстанция и оспорва жалбите на подсъдимите.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, с присъда № 52 от 30.03.2009 г. по н.о.х.д. № 1* по описа за 2008 г. признал подсъдимия И. Р. И. за виновен в това, че на 1.08.2006 г. в гр. П. без надлежно разрешително придобил от А. Т. с цел разпространение хероин с общо тегло 879,444 грама на стойност 79 149,96 лева - голямо количество, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, пр. 1 вр. с ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 54 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим, и глоба в размер на 30 000 лева, като го оправдал по повдигнатите обвинения по чл. 354 а, ал. 2, т. 1 от НК (отм.) и за придобиване на наркотик на стойност над 79 149, 96 лв. до 105 533 лева съгласно обвинителния акт, както и по чл 321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от НК за участие в престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК.

• подсъдимия З. З. К. за виновен в това, че

1. в периода от 26.06.2006 г. до 1.08.2006 г. в гр. П., се сговорил с подсъдимия С. А. С. да вършат в страната престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК чрез които се цели набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода

1. на 30.08.2006 г. без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил на подсъдимия С хероин с общо тегло 24,96 грама на стойност 998,40 лева, поради което на основание чл. 354а, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева, като го оправдал по обвинението за участие в престъпна група по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и по обвиненията по чл. 354а, ал. 2, т. 2 от НК (отм.) във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за разликата до посоченото в обвинителния акт общо тегло на наркотика 92,68 гр на стойност 4 634 лева.

На основание чл. 23 и чл. 24 от НК съдът определил обща санкция на К. в размер на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим

ч. подсъдимия С. А. С. за виновен в това, че

1. в периода от 26.06.2006 г. до 1.08.2006 г. в гр. П. се сговорил с подсъдимия З. З. К. да вършат в страната престъпления по чл. 354 а, ал. 1 и ал. 2 от НК с цел имотна облага, поради което и на основание чл. 321, ал. 6 във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода

1. на 31.08.2006 г. в гр. П. без надлежно разрешително държал с цел разпространение хероин с общо нетно тегло 67,725 гр на стойност 2 709 лева, поради което и на основание чл. 354 а, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева, като го оправдал по обвиненията по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 2 от НК (отм.) вр с чл. 26, ал. 1 от НК за разликата до общо тегло на наркотика от 92,68 гр на стойност 4 634 лева.

На основание чл. 23 и чл. 24 от НК съдът определил обща санкция на подсъдимия С в размер на шест години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

• подсъдимия М. Р. И. за виновен в това, че на 1.08.2006 г. в гр. П. без надлежно разрешително държал с цел разпространение хероин с общо тегло 879,444 грама на стойност 79 149,96 лева- голямо количество, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева, които да изтърпи при първоначален общ лежим, като го оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 1 от НК (отм.) и за разликата в стойността на наркотика от 79 149,96 лева до 105 533,28 лева.

ч- подсъдимия С. П. М. за виновен в това, че на 30.08. 2006 г. в гр. П. без надлежно разрешително придобил от З. З. К. и държал с цел разпространение, хероин с общо тегло 24, 96 гр на стойност 998, 40 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим, и 10 000 лева глоба, като го оправдал по обвинението да е превозил същия наркотик и за разликата в стойността му от 998,40 лева до 1 248 лева.

Пловдивският апелативен съд, наказателна колегия, с решение № 157 от 22.07.2009 г. по в.н.о.х.д. № 233 по описа за 2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

По протеста на прокуратурата

Протестът е неоснователен.

На първо място въззивният съд не е допуснал описаните съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото доказателства относно съвместната престъпна дейност на подсъдимите И., К. и С. Атакуваният краен фактически извод, че подсъдимият И е имал ролята по -скоро на равнопоставен търговски партньор в наркотрафика отколкото на лице, подчинено и действащо под ръководството на подсъдимия С, не страда от логически пороци . Той е изграден на базата на подробен и обективен анализ на целия доказателствен материал и отразява действителното съдържание на доказателствените средства. В протеста е допуснато смесване между касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, което личи от противоречивите доводи, изложени на стр. 3. Там се заявява, че фактическата обстановка по делото е подробно изяснена чрез доказателства, съответстващи по обем и процедура на правилата на НПК. Един абзац по-горе обаче се твърди, че въззивният съд неправилно е обсъдил събраните доказателства в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК, а малко след това - че доказателственият материал бил подложен на "противоречив и нелогичен анализ. " Въпреки тази парадоксалност на редакцията на протеста може да се приеме, че тя е насочена основно към установяването на обективния признак "участие в организирана престъпна група" на чл. 321, ал. 3, във вр. с ал. 2 и чл. 93, т. 20 от НК. Разгледана на този плоскост позицията на обвинението не намира доказателствена подкрепа. Въззивният съд е установил / и както приема прокуратурата- с допустими доказателствени средства и достоверни доказателства/, че подсъдимият С посредством познанството си с лица от средите на наркобизнеса осъществявал разпространение на хероин на територията на гр. П., подпомаган основно от подсъдимия К. Подсъдимият И. контактувал с К. и чрез него купувал хероин, доставян от С., но в същото време самостоятелно доставял наркотик от К. и Т. и го разпространявал със своя мрежа от дилъри на по-ниско ниво. По от-ношение на С. той имал положението както на купувач, така и на продавач на хероин. Подсъдимият И. не е бил подчинен на управленските решения на С. като ръководител и извършвал престъпната си дейност до голяма степен суверенно, извличайки изгода от контактите с него във връзка с доставката и пласмента на хероин. При тези данни / много подробно обсъдени още в мотивите на първоинстанционния съд/ въззивната инстанция правилно е приложила закона, отричайки съществуването на престъпна група, включваща подсъдимите З. З. К., С. А. С. и И. Р. И.. Те не са били обединени в структурирано трайно сдружение на три / или повече лица/ с обща цел за съгласувано извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК. Контактите на тримата подсъдими не съответстват на рамката за организирана престъпна група, очертана в чл. 93, т. 20 от НК и предходните състави законосъобразно са отхвърлили обвиненията срещу тях в тази част.

На следващо място не могат да бъдат споделени аргументите в протеста за допуснато от предходните съдебни състави нарушение на чл. 177, ал. 1, пр. 1 от НК, изразило се в неоснователното твърдение, че съществуването на организираната престъпна група е подкрепено само от данни, събрани със специални разузнавателни средства.

За да обори този извод обвинението се позовава на показанията на свидетеля С, дадени в съдебното заседание на 5. 01. 2009 г./всъщност свидетелят е разпитан от първоинстанционния съд на 15.01.2009 г./. Внимателният прочит на тези показания обаче разкрива съдържание, което е далеч от несъмнената доказаност на контакти, присъщи на структурирано трайно сдружение. В тях свидетелят декларативно заявил, че оперативната информация за отчитане на пари по веригата И. - К. С. е постъпила от повече от един източник, включително и от информатори. Тези данни обаче не са конкретизирани по отношение на И. по начин, който да подкрепи хипотезата за включването му в организирана престъпна група и напълно съответства на разбирането на въззивния съд за позицията му на съконтрахент на С. Показанията на С. не са "липсващото звено", допълващо специалните разузнавателни средства, и по още една причина. В частта им относно връзките между И те са изцяло с косвен характер, тъй като се базират на оперативна информация с неясен произход . Свидетелят пояснява, че "източникът на информация може да е сътрудник, може да бъде и техническо средство". Т. нар. оперативна информация е с решаващо значение за разкриване на престъпна дейност, но установените чрез нея факти могат да послужат за целите на наказателния процес само ако събрани по реда и със способите на НПК. Изразеното в протеста желание те да обсъждат като част от доказателствената съвкупност е опит за заобикаляне на процесуалните правила, които въззивната инстанция екзактно е следвала.

В протеста на прокуратурата възизвното решение се атакува и поради липса на мотиви относно оспорената от обвинението правна квалификация на част от инкримираните деяния.

Настоящият състав не споделя това оплакване.

Въззивният съд се е солидаризирал с първата инстанция и изцяло е споделил позицията му по приложението на закона в оправдателната част на присъдата. Цитираните в протеста препратки са израз на коректност към проверявания акт. Те не са резултат на подценяване на второинстанционната проверка или на пренебрегване на доводите във въззивния протест. Напротив, в пространните мотиви на второинстанционното решение са отразени всички аргументи на прокуратурата, но те са отхвърлени със съображения, които отразяват еднопосочността на правните изводи на двете предходни инстанции.

На последно място следва да бъдат отклонени доводите на прокуратурата за явна несправедливост на наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимите М. И. и С. М. Двамата са получили еднакви санкции - по три години лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване, което, според обвинението, не отразява степента на обществена опасност на извършените престъпления и е израз на надценяване на смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства. В протеста се акцентира върху липсата на индивидуализация на наказанията, тъй като еднакъв срок на лишаване от свобода е приложен за драстично различаващи се по тежест престъпления с предмет различно количество хероин - 879, 444 грама при М. И. и 24, 96 грама при М.

Съдържанието на въззивното решение / с инкорпорираната част от мотивите на първоинстанционната присъда/ опровергава основателността на искането за неговата ревизия чрез отмяна и връщане на делото за увеличаване на наказанията поради явната им несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Не е налице очевидно несъответствие между обема наказателна принуда, приложен към всеки от двамата подсъдими от една страна, и обществената опасност на деянието и дейците и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. При индивидуализацията на наказанията съдът е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, които имат значение за определяне на тежестта на санкциите. Правилно по отношение на М. И. са дефинирани като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и семейното положение. Внимателно е обсъдена спецификата на инкриминираното престъпление и на фона на принципно високата степен на обществена опасност са съобразени няколко много важни за индивидуализацията на наказанието щрихи - краткото времетраене на изпълнителното деяние предвид завръщането на собственика на наркотика- подсъдимия И, и практикуваното от него бързо разпределение и пласиране на доставките, което ограничило вредното въздействие на осъщественото от И. държане на хероин върху защитените от чл. 354а, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 от НК обществени отношения. Ето защо, макар да надвишава с пъти количеството наркотик, придобито и държано от другия подсъдим- С., тежестта на престъплението, извършено от М. И. е съизмерима с него на плоскостта на конкретно установената обществена опасност.

Не се установява явна несправедливост и в размера на лишаването от свобода, определен за подсъдимия С. И при него съдът е съзрял превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало, трудовата заетост до задържането, грижите за болно дете и личните здравословни проблеми, ограничаващи социалната му реализация. Въпреки по интензивната форма на престъпно поведение, свързана с придобиване и държане на наркотика, съдът отчел инцидентния характер на деянието и правилно заключил, че малкото количество намерен хероин не е единствения фактор, влияещ върху степента на обществена опасност на деянието, съпроводено с неподчинение на органите на реда и опит за осуетяване на изпълнението на задълженията им. Макар и еднакви по размер двете наказания отразяват различни, строго индивидуални аспекти на обществена опасност на конкретните престъпления, извършени от подсъдимите, поради което не влизат в противоречие с принципа за индивидуализация на наказателната репресия.

По жалбата на подсъдимия И. Р. И.

Жалбата е изцяло неоснователна.

Съдът не е допуснал неправилно приложение на материалния закон квалифицирайки извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1 от НК - придобиване без надлежно разрешително с цел разпространение на високорисково наркотично вещество - хероин с нетно тегло 879, 444 грама - голямо количество, на стойност 79 149 лева.

Възраженията на защитата черпят аргументи от настъпилата в хода на наказателното производство законодателна промяна . Със ЗИДНК /ДВ, бр. 75 от 2006 г./ в основния състав на престъплението по чл. 354а от НК е включен допълнителен субективен признак- специална цел за разпространение на наркотичните вещества, който не би могъл да присъства в обвинителния акт предвид действащата към момента на изготвянето му легална редакция. Въпреки това фактите, които обективират тази цел, са предявени на обвиняемия още по време на досъдебната фаза на процеса. Те са изследвани в хода на проведеното съдебно следствие и включени в доказателствената база, послужила за правно квалифициране на инкриминираната дейност на подсъдимия И при условията на чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като измененията в закона очертават по-благоприятен за него режим на наказателна отговорност. Правото на защита на касатора не е засегнато, тъй като той е информиран по предвидения в НПК начин за обстоятелствата, с които е свързано обвинението срещу него, разполагал е с процесуално неограничена възможност да се защитава срещу тях и в крайна сметка, след доказването им, те са интерпретирани по най-благоприятен за него начин. Специалната цел на придобиване на наркотика е изведена логично и по несъмнен начин от установеното количество на наркотика - 879, 444 грама, и данните за трайните занимания на И. в пласирането на наркотици.

Неоснователно е и оплакването за съществено процесуално нарушение поради отказа на съда да разгледа делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Първоинстанционният съд отклонил искането на подсъдимите за провеждане на съкратено съдебно следствие, тъй като съобразил, че: 1/делото се разглежда за втори път от първостепенния съд след състезателна процедура пред двете предходни инстанции и 2/ доказателствата по делото не подкрепят категорично заявените самопризнания.

Тези констатации са верни и доказват процесуалната несъстоятелност на твърденията на защитата за задължителност на диференцираната процедура по чл. 372, т. 4 от НПК. Съкратеното съдебно следствие е възможно /при наличие на всички предвидени в Глава двадесет и седма от НПК предпоставки/ само при първоначалното първоинстанционно производство. Тогава то има онзи ускоряващ наказателното производство потенциал, с който законодателят свързва привилегията от определяне на занижена санкция при осъдителна присъда за подсъдимия. Очевидно е, че след започване на съдебно следствие по общите правила и особено след неговото провеждане пред двете инстанции по фактите в процеса е вложен времеви и доказателствен ресурс, който не може да бъде пренебрегнат на плоскостта на легално допуснатия компромис между обвинението и защитата, върху които се гради институтът на съкратеното съдебно следствие.

Самостоятелно основание за отказ от диференцирана процедура се съдържа и в част от доказателствата по делото, които правилно са преценени като недостатъчно убедителни и еднопосочни. Това принудило съда да проведе изключително подробно съдебно следствие за тяхното изясняване, което потвърждава заключението му за липса на безспорна подкрепа на самопризнанията на подсъдимите по всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В същата насока са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 на ОСНК на ВКС по т.д. № 1 за 2008 г., т. 3. и т. 4.

Следва да се отхвърли и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия И наказание. Доводите на защитата в тази насока са сведени до изтъкване на нарушенията на процесуалния и материалния закон, на които бе отговорено по-горе. Извън тях не се изложени други съображения, а такива не се установяват и при дължимата от касационната инстанция проверка за точно и еднакво приложение на закона.

По жалбата на подсъдимия З. З. К.

Жалбата е неоснователна.

Защитата на подсъдимия насочва атаката си срещу процесуалната дейност на съда, свързана с допускането, събирането и анализа на доказателствения материал. Аргументите й не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.

Данните по делото не подкрепят основното оплакване за изтръгване на обясненията на подсъдимия К пред съдия в досъдебното производство с принуда, приложена от оперативни работници от МВР. Безспорно е, че Военната прокуратура е отказала разследване по това твърдение на подсъдимия поради липса на извършено престъпление. Независимо от това още първата инстанция е подходила изключително детайлно и прецизно при проверка на достоверността на информацията, съдържаща се в обясненията на К., отчитайки същността им едновременно на доказателствено средство и на средство за защита. Съдът потърсил в съдържанието им потвърждение на твърдението за манипулиране на разпитвания и не открил подкрепящи го следи от наизустяване или обърканост. В същото време в мотивите на съдебните състави личи задълбочена проверка за достоверност на обясненията, извършена чрез съпоставяне с останалите доказателствени източници - данните, получени със специални разузнавателни средства, обективирани в звукозаписи, видеозаписи и протоколи, показанията на разпитаните свидетели Г., С., Г., М. и С., протоколите за оглед и претърсване на джипа, управляван от подсъдимия М, и експертните заключения на физикохимическата и химическа експертизи. Съдебните състави не са се доверили безкритично на обясненията на К. от досъдебното производство, а са кредитирали само тази част от тях, която се подкрепя и чрез други доказателствени средства. Ето защо заявеното в касационната жалба нарушение на чл. 116, ал. 1 във връзка с чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК, е лишено от основание. Атакуваният акт не търпи упрек и поради включването в доказателствената съвкупност на показанията на оперативните служители С. и Г., които разговаряли /"провели беседа"/ с подсъдимия непосредствено след задържането му. На стр. 66 от мотивите на присъдата окръжният съд подробно се занимал с характера на тази процедура и е обяснил защо тя не се конфронтира с процесуалните правила за събиране на доказателства. Въззивният съд на свой ред също не е намерил основание за ревизия на това становище. Некоректно се твърди в касационната жалба, че двамата свидетели са извършили действия по разследването, тъй като са осъществили нерегламентиран разпит на обвиняемия. Данните по делото, анализирани от предходните състави, сочат друго. Свидетелите С. и Г. били ангажирани с разкриване на престъплението и показанията им отразяват личните им възприятия в този процес, а не описват процесуално следствени действия, попадащи в правомощията на разследващите органи. Съдът е отчел спецификата на тяхното качество на служители на МВР и обстановката, в която са разговаряли с К. Съобразени са както уязвимото му положение на задържан, така и фактът, че той не е разполагал с процесуалната защита на обвиняемо лице при снемане на обяснения. Ето защо съдът е ценил показанията на свидетелите само и единствено като източник на косвени доказателства, отразяващи чужди възприятия за правнозначимите факти. Данните от "беседата" са обсъдени по същия начин, както и тези от обясненията пред съдия - в контекста на целия доказателствен материал с отчитане на стремежа на подсъдимия да намали степента на личното си участие в разследваната престъпна дейност. Обективността на извършения анализ личи от маркерите за достоверност, които първоинстанционният съд е поставил. Той е подчертал, че К. е съобщил от една страна факти, които са били неизвестни за полицията / укриването на хероин в багажника на лек автомобил "Т"/, а от друга е дал неточна и невярна информация в лична полза / връщането на част от хероина от М., неведението относно качеството на пласираната дрога, сумите, които получавал от подсъдимия С др./. Възражението за липса на обективност в показанията на свидетелите С поради режисиране на беседата с подсъдимия е отхвърлено едва след като съдът детайлно е сравнил всяка част от тях с данните от приложените звукозаписи и тези, съдържащи се в протоколите за оглед и претърсване. Не е пренебрегнато и оплакването за въздействие върху задържания подсъдим чрез малтретиране на съпругата му К. От телефонните разговори, провеждани в този период от подсъдимия С, става ясно, че не полицията, а той е упражнявал натиск върху К. с изискване тя да се оплаче от полицейско насилие и да не свидетелства срещу него. В крайна сметка К. се позовала на чл. 119 от НПК и показанията и са извън доказателствената съвкупност.

На следващо място не е вярно твърдението на защитата, че обвинението срещу К. за разпространения на С. М. наркотик се крепи единствено върху данни, събрани със специално разузнавателно средство - подслушване на телефонните разговори, който той провел със съпругата си К. чрез мобилен телефон. В подкрепа на фактическите изводи на съда са също така показанията на свидетелите Г, Ставрев и С., протоколите за оглед на района на Ботаническата градина и за претърсване на джипа на М., както и заключенията за експертизите за вида и количеството на намерените там вещества. Много обстоятелствено съдът е обяснил защо не приеме позицията на двамата подсъдими - К. и М., че не са се занимавали с хероин, а с "катка", евтина смес от разрешени лекарствени средства. Събраните по делото доказателства за пласьорската дейност на К. и поведението на М., който панически бягал от полицията, категорично опровергават логичността и достоверността на тази хипотеза. Тя е незащитима на фона на поддържаната конспиративност на извършваната търговия, нейния мащаб и финансови параметри, личащи от богатата информация от разговорите, записани със специални разузнавателни средства, приложени преди инцидента с М.

Обобщено, вътрешното убеждение на съда по фактите е базирано на доказателства, събрани изцяло по реда на НПК. Те по несъмнен начин установяват дейност, правилно квалифицирана като престъпления по чл. 321, ал. 6 и чл. 354, ал. 1 от НК. Ето защо искането на касатора за оправдаване е лишено от правно основание.

Бланкетно заявеното при условията на алтернативност желание на жалбоподателя за намаляване на определената санкция с прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК също не може да бъде реализирано. При индивидуализация на наказанията съдът правилно е възприел превес на отегчаващите обстоятелства и ограниченото присъствие на смекчаващи - семейни ангажименти, чисто съдебно минало и трудова заетост. Последните не са нито многобройни, нито някое от тях се отличава с изключителност, които да правят и най-лекото, предвидено от закона наказание несъразмерно тежко. Обемът наказателна принуда е съответен на голямата степен на обществена опасност на деянията, отличаващи се с професионална организираност и тежки поражения върху обществените отношения предвид уязвимата социална общност, сред която са извършени.

По жалбата на подсъдимия С. А. С.

Основно място в жалбата се отделя на оплакването за неоснователен отказ от разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК въпреки изразеното желание на всички подсъдими за провеждане на съкратено съдебно следствие. Неоснователността на това твърдение бе обоснована по-горе по повод жалбата на подсъдимия И. Р. И., поради което не необходимо повтаряне на вече изложените съображения на настоящия състав.

Наложеното най-тежко наказание на подсъдимия С, увеличено по реда на чл. 24 от НК с една година и шест месеца, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, тъй като е съответства на обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. При проверка на дейността на първата инстанция по индивидуализация на санкцията въззивният съд е подложил на внимателна /макар и обобщена/ преценка относителната тежест на всички фактори, влияещи върху вида и размера на отмерените наказания.. Той е подчертал превалиращото присъствие на отегчаващите обстоятелства - добре обмисления механизъм на изпълнителните деяния, прикриван от легална дейност, количеството и качеството на предмета на престъплението по чл. 354а, ал. 1, проявената престъпна упоритост и отрицателния обществен отзвук на фона на манифестираното поведение на С. като благодетел на населението на кв. "С", акцентирайки върху ръководната роля на подсъдимия не само в престъпната дейност по пласмент на наркотици, но и като авторитет в общността. Оценявайки в цялост инкриминираната престъпна дейност на подсъдимия съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК, като по този начин е постигнал наказание, адекватно на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на индивидуалната, така и на плоскостта на генералната превенция. Няма основания от процесуално естество / във връзка с отхвърленото искане за съкратено съдебно следствие/ или от материалноправен характер / във връзка с отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства/, които да подкрепят претенцията на защитата на касатора за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК и намаляване на наказанието.

По жалбата на подсъдимия С. П. М.

Усилията на жалбоподателя са насочени към разколебаване на несъмнената установеност на обвинението, по което е признат за виновен и осъден на три години лишаване от свобода.

Според защитата на подсъдимия той не е държал високорисково наркотично вещество- хероин, а само смес от разрешени лекарствени средства /парацетамол и кофеин, наричани "катка"/, преназначени за разреждане на наркотика при употреба. Твърдението е наполовина вярно, тъй като е подсъдимият е придобил и държал както "катка", така и 24,96 грама хероин на стойност 998 лева. Това, което касаторът пропуска в жалбата и пледоарията си пред касационната инстанция, са многобройните доказателства за предаването на хероина между К и държането му от последния до момента на изхвърляне в района на Ботаническата градина. В настоящия случай описаната дейност на подсъдимите се е намирала изцяло под наблюдението на полицията. От приложените специални разузнавателни средства към телефоните на подсъдимите, както и от обясненията на последните, става ясно, че контактът между "З" /Карагьозов/ и С. М. бил организиран от Е. /"Г"/, който подсъдимият С представял за свой охранител. Подсъдимите не оспорват този факт, както и двете срещи, които провели в автосалона на подсъдимия С, но отричат при тях да са договаряли и боравили с хероин. Тази версия основателно не е възприета от предходните инстанции, тъй като е оборена от данните, съдържащи се в записаните разговори на К. с Г" и със К., във видеозаписите от наблюдението на посещенията на М., в показанията на наблюдаващите полицаи, в протоколите от проведените на 30.08. и 31.08.2007 г. в Ботаническата градина оглед и претърсване и в експертните заключения за съдържанието на намерените вещества. Възражението на С. М., че няма отношение към намерения в Ботаническата градина хероин е прието за неубедителна защитна версия след съвкупен анализ на всички обстоятелства, очертаващи действията на подсъдимия на 30.08.2006 г. Те по несъмнен начин показват желанието му да укрие естеството на полученото от "З" по поръчение на "Г" вещество, както и възможността да стори това. В тази връзка от съществено значение са показанията на св. Г, който видял М. да прикляка до мястото, където с помощта на служебно куче бил намерен пакетът хероин, както и показанията на поемните лица С. и Б., присъствали при огледа на района в Ботаническата градина.

В заключение настоящият състав намира, че въззивният съд не е подходил избирателно към обсъждането на доказателствата и доказателствените средства и не е изтълкувал превратно тяхното съдържание, поради което не са допуснати твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК в сферата на установяване на фактите, относими към предмета на доказване.

Съществено нарушение на процесуалните правила не се открива и при проверката на поддържаното от касатора оплакване за осъждането му по непредявено обвинение за придобиване и държане на хероин със специална цел за разпространение. Процесуалната несъстоятелност на тази позиция бе разисквана по-горе по повод жалбата на И. Р. И. и изложените съображения на настоящия състав са напълно относими и към С. Р. М. Заслужава да се отбележи в отговор на касационната жалба, че количеството хероин / в съчетание с наркотичния ерзац, наречен "катка"/ и данните за неговото предназначение за други лица по несъмнен начин обективират съзнаваното от подсъдимия М разпространение като крайна реализация на придобития хероин.

При установените фактически обстоятелства законосъобразно съдът е субсумирал престъпната дейност на касатора под текста на чл. 354а, ал. 1 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,