Решение № 3745 от 6.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 115 от 03.06.2022 г., постановено по административно дело 131/2022 г. от Административен съд Сливен, с което е отменен постановен от него мълчалив отказ да се произнесе по основателността на възражение вх. 02-2600/6377/07.12.2020 г. като незаконосъобразен и преписката му е върната за произнасяне по същество, съобразно дадените от съда указания в срока по чл. 45, ал. 2 от Постановление на Министерски съвет (ПМС) 161 на МС от 4.07.2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно развитие" за периода 2014 2020 г. По наведени доводи за недопустимост на решението, тъй като същият е разгледал акт, неподлежащ на обжалване и за неговата неправилност на решението, обосновано с противоречащи си доводи се иска отмяната му на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. В хода на производството представя постановена от него заповед 03-РД/229/16.01.2023 г., с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 , чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и на основание чл. чл. 65, ал.1, т.2 от Наредба 22 от 14.12.2015 г. от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19,2 Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие на мярка 19 Водено от общностите местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и въз основа на Заповед 03-РД/3089/22.08.2022 г. е отхвърлено изцяло проектното предложение с наименование Стартиране и развиване на бизнес с местни храни основно от собствени земеделски продукти, чрез обект за производство на готови ястия, включително и със сертифицирани биологични продукти за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG06RDNP001-19.379-S1, с номер в ИСУН BG06RDNP001-19.379-0004 от ПРСР 2014-2020 г. в размер на 79762 лв., от които 71785,98 от Европейския фонд за развитие на селските райони и 7976,22 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България на кандидат Къчеви ЕООД, с [ЕИК]. Ответникът по касационната жалба Къчеви ЕООД в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Неоснователни са наведените доводи, че в случая липсва акт, подлежащ на обжалване, тъй като отказът да се издаде искан административен акт без съмнение попада в категорията на индивидуалните административни актове, съгласно чл. 21, ал. 1, предл. последно АПК, подлежащи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акт, при което правилно в обжалваното решение прието, че в случая е налице годен за оспорване административен акт. Вярно е, че практиката на ВАС приема, че сроковете за произнасяне на административните органи са инструктивни, което е в защита на правата на гражданите, но това не освобождава органите от задължението им да изпълняват задълженията си по длъжностна характеристика точно и в срок, предвид разпоредбите на чл. 89 и сл. от Закона за държавния служител, респ. тези по чл. 186 и сл. от Кодекса на труда. В конкретния случай правилно с оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ПМС 161 от 4.07.2016 г. предвиждаща задължение за органа да се произнесе в 10-дневен срок за ръководителя на УО/ДФЗ по основателността на възражението на Къчеви ЕООД против Уведомително писмо изх. 86 от 30.11.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на Местна инициативна група Нова Загора в срок до 10 работни дни от неговото получаване правилно е прието, че органът с неизпълнението си на това задължение е формирал мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Съдът правилно е установил, срока в който преписката е постъпила при органа след влизане в сила на определение 43 от 01.03.2022 г., по адм. дело 416/2021 г. на АС - Сливен и съответно срока, в който е следвало да се произнесе, за да обоснове наличието на формиран мълчалив отказ. Правилен е и изводът му, че в случая цитираната норма предвижда изрично произнасяне на органа в точно определен срок, с конкретно предвидени възможности в две точки за това, при което постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен и правилно същият е отменен. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно. При извършената служебно проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и в касационната жалба освен декларативно заявеното наличие на такива, липсват конкретни доводи в тази насока. Решението е и обосновано. Съдът е изяснил релевантната за спора фактическа обстановка, като и формирал изводите си въз основа на събраните доказателства, които са изложени аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в касационното производство деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение