Решение № 14308 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2015 г.

Решение № 14308 от 30.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Пенчо Христов" чрез адвокатско дружество "Николов- Марков и съдружници" срещу решение № 96 от 19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 108/2014 г. на Административен съд гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/582 от 19.05.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението си административният съд изложил вътрешно противоречиви мотиви. Неправилен е извода на съда, че при извършването на проверка не се предвижда съставяне на доклад. В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява в съдебно заседания, в писмено становище, чрез юрисконсулт Тодоров оспорва жалбата, намира я за неоснователна, иска от съда да остави в сила обжалваното решение и да присъди съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира решението на Административен съд гр. Габрово за неправилно и необосновано, поради което предлага да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 96 от 19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 108/2014 г. на Административен съд гр. Габрово е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/582 от 19.05.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г. Установено е по делото, че ЕТ "Пенчо Христов", като земеделски стопанин е подал общо заявление за плащания на площ за кампания 2011 г. по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и схема за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/. С оспорения акт, административният орган е отказал да оторизира суми за подпомагане по СЕПП в размер на 39 980,37 лв. и е наложил санкция за бъдещ период в размер на 14 567,85 лева, като е приел, че е заявена недопустима за подпомагане площ от 65,03 ха, които представляват 57 % спрямо установената за подпомагане площ в размер на 113.37 ха, посочил е мотиви за отказа за финансово подпомагане и данните са обобщени в таблици. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е заявил за подпомагане площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП. За установеното от административната проверка земеделският производител е уведомен с писмо изх. № 01-6500/1324 от 17.02.2014 г., видно от доказателствата по делото. С това писмо е даден срок от двадесет работни дни, в които земеделският стопанин да подаде възражения срещу констатациите на административния орган. Касаторът е подал възражение срещу констатациите на административния орган, но същото е оставено без уважение. По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила констатациите на административния орган. Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. При установените факти в хода на административното производство административният орган е издал оспорения административен акт, след като са установени площи по СЕПП, които са извън одобрения окончателен слой "Площи в добро земеделско състояние" за Кампания 2011 г. и е установено, че площите не са били обработвани. Съдът е установил и чрез съдебно-техническа експертиза обстоятелствата от фактическата обстановка по спора, като заключенията на вещите лица не са оспорени от страните и са приети от съда като безпристрастни и компетентни. След като е установил обстоятелствата по делото, съдът е отговорил в мотивите на съдебното решение на всяко от твърденията на оспорващия. Приел е, че в оспорения административен акт са изложени фактическите и правни основания за издаването му, които се допълват подробно от всички документи по административната преписка. Приел е, че от отразените данни в таблица в оспорения акт и от събраните от административния орган доказателства е установено, че на земеделския стопанин е отказано подпомагане по СЕПП, тъй като са заявени недопустими за подпомагане и двойно декларирани площи. Административният съд е изследвал подробно провеждането на производството пред административния орган и приложимите законови разпоредби и е установил, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да може да повлияе на крайния акт. В мотивите на обжалваното решение административният съд е обосновал своите правни изводи въз основа на установените фактически обстоятелства и правилно е приел, че съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2011 г. при процентно съотношение между декларирана и установена за подпомагане площ в размер между 20% и 50% се отказва изцяло подпомагане. Правилно съдът е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващият не е оборил тези констатации, както и не е установил, че е изпълнил условията за подпомагане по съответната схема или мярка. Настоящият касационен състав намира, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода от спора и при своевременно направеното искане от ответника за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение